/Поглед.инфо/ На 6 май Държавният департамент на САЩ публикува нова стратегия на САЩ за международното киберпространство и цифровата политика. В уводния раздел се споменава, че този документ се основава на Стратегията за национална сигурност от 2022 г. и Националната стратегия за киберсигурност от 2023 г. в сътрудничество с други федерални агенции и ще бъде допълнение към бъдещата цифрова стратегия на USAID.
Стратегията се основава на три принципа. Това е положителна визия за киберпространството и цифровите технологии, която е в съответствие с международните задължения и международното право, включително правата на човека.
Това е интегрирането на киберсигурността, устойчивостта и технологичните иновации в цялостната стратегия. И интегриран политически подход, който използва подходящите инструменти на дипломацията и международното управление в цялата цифрова екосистема.
Лесно е да се видят в тези принципи предишните императиви на външната политика на САЩ – еднополюсната хегемония на Вашингтон, известна като ред, основан на правила; опити за поддържане на монополи в информационните технологии; желанието за налагане на собствени стандарти на останалия свят, които са от полза за насърчаването на американския бизнес и допълнително служат като инструменти за контрол и манипулация.
В същото време Съединените щати не забравят, че не са сами и подходите към киберпространството могат да бъдат различни. Поради това „Държавният департамент ще увеличи усилията за укрепване на цифровата солидарност чрез активно участие в международни, многостранни и многостранни органи, които разработват ангажименти, норми, стандарти и принципи, засягащи киберпространството, цифровите технологии, интернет и технологичните аспекти.
Въпреки че напредъкът в тези форуми може да е бавен и постепенен - често в зависимост от техните цели - липсата на лидерство на САЩ в международните форуми може да позволи на противниците да запълнят празнотата и да оформят бъдещето на технологиите в ущърб на интересите и ценностите на САЩ.
В раздела „Цифровият свят: възможности и предизвикателства“ се посочва, че цифровите технологии революционизират начина, по който живеем, работим и учим.
Икономиката, образованието и социалните услуги се свързват, създават се нови пазари и бизнесът все повече излиза извън границите на националните държави (както за потребителите, така и за доставчиците на стоки и услуги).
Очевидно е, че САЩ се стремят да управляват тези процеси, макар и не пряко, а индиректно, чрез своите подставени лица в търговията.
Също така се отбелязва, че „геополитиката на киберпространството е конкурентна и сложна. Злонамерени държавни и недържавни участници са развили способностите и са демонстрирали намерение да компрометират критична инфраструктура, критични правителствени функции и дори отделни граждани.
Авторитарните държави насърчават конкурентни форми на технологично управление, които използват масово наблюдение, методи за събиране на данни, нарушаващи поверителността, и инструменти за онлайн цензура, които заплашват отворен, оперативно съвместим, сигурен и надежден интернет. Технологиите предоставят нови пътища и инструменти за престъпления, а разпространението на лична информация онлайн разшири пейзажа на заплахите.
Разпространението и злоупотребата с комерсиален шпионски софтуер представлява заплаха за националната сигурност, тъй като е насочен срещу служители на САЩ в чужбина; търговският шпионски софтуер също се използва за проследяване и сплашване на предполагаеми опоненти, подпомагане на усилията за потискане на несъгласието и по този начин подкопаване на демократичните ценности.
Ако приложим това към новата история на Съединените щати, тогава този пасаж за заплахите е напълно приложим за самите Съединени щати и техните партньори. Вирусът Stuxnet, разработен от Израел и Съединените щати, беше пуснат срещу критична инфраструктура в Иран.
Подобно на по-голяма операция, наречена Nitro Zeus, тя е разработена от Съединените щати за извършване на кибератака. Бившият ръководител на NSA/НСА и киберкомандването на САЩ Пол Накасон многократно и официално потвърди факта на кибератаки срещу руска инфраструктура.
Най-новата стратегия на Пентагона за провеждане на операции в информационна среда също сочи настъпателния и глобален характер на намесата и манипулацията на американската армия. Точно като най-новата киберстратегия на САЩ, където редица щати са определени като цели, които трябва да бъдат ударени.
В това отношение разделът на новата стратегия за кибератаките и заплахите не се различава много от предишните документи през последните 15 години. Като заплахи се определят Китай, Русия, Северна Корея, Иран, както и престъпни групи, терористи и екстремисти.
Китай и Русия обаче се споменават отново в следващия раздел, където се казва, че те „променят правилата, управляващи киберпространството, подкопават техническата основа на интернет и отслабват отговорността за злонамереното използване на киберпространството от авторитарни държави“.
Въпреки това, всички дискусии относно регулирането на интернет се провеждат чрез специалните групи на Международния съюз по телекомуникации и ООН. Как Китай и Русия променят нормите, ако всички дискусии се водят въз основа на международен легитимен орган?
Очевидно Съединените щати фино намеква, че и двете страни имат суверенното право да контролират собственото си интернет пространство, но не казват това открито, тъй като има много други държави, които като цяло заемат същата позиция.
Между другото, в следващия раздел за свободите в интернет авторите на стратегията заемат същата лицемерна позиция. Твърди се, че Китайската комунистическа партия е установила цензура, а Русия е въвела ограничения и филтрира съдържанието в интернет.
Но не се споменават действията на Google за ограничаване или пълна забрана на съдържание в Youtube или подобни мерки на Meta за активиране на специални алгоритми за Facebook. Но се споменава необходимостта от защита на правата на ЛГБТ общността в интернет, което се представя като участие в демокрацията и гражданския живот.
Разбираем е и интересът към цифровата икономика от страна на САЩ – това е контрол върху транзакциите, дори ако плащанията се извършват в условни токени. И по примера на санкциите Русия, Иран, Венецуела и Куба много добре знаят какво означава контрол върху платежните инструменти.
Този раздел също така уклончиво заявява, че някои страни имат политики на цифров суверенитет и протекционизъм, но Съединените щати продължават да се ангажират в международен план със своите услуги, които се предлагат на пазара под етикета на оперативна съвместимост и достъп до пазара.
Бъдещите насоки за дигиталната работа на Държавния департамент включват интерес към частния сектор, гражданското общество и създаването на цифрова солидарност. Това означава, че САЩ ще продължат да създават пети колони в различни страни под прикритието на журналисти, неправителствени организации и правозащитни групи.
Чрез партньорства и международни програми, включително Индо-тихоокеанския икономически договор за просперитет, Инициативата за цифрова трансформация на Африка, Американското партньорство за икономически просперитет, G7, OECD, TTC и Quad, Съединените щати ще преследват и налагат политиките си за цифрова търговия и управление на данни. Страните от АСЕАН, както и редица държави от Латинска Америка и страни от Близкия изток са в списъка за въвличане в заробващи споразумения за стандарти и обмен на данни. Предвидени са дейности в Съвета на Европа, ООН и ЮНЕСКО.
Често се споменава агенцията USAID, която ще бъде частично отговорна за осигуряването на изпълнението на тази стратегия.
Планът за действие излага защитата на информационната интеграция, тоест продължаващото насърчаване на различни разкази, полезни за Съединените щати, и атаки срещу тези, които критикуват цифровата хегемония на Вашингтон; създаване на нови съюзи и партньорства чрез кибер сътрудничество; тясно сътрудничество с Министерството на отбраната, ФБР, НСА, Министерството на вътрешната сигурност, Министерството на правосъдието и Кибер командването, както и външно с НАТО, ANZUS, Южна Корея и Япония.
Предвижда се денонощно да се следи дейността и да се разгръщат специални мрежи, които включват експерти, технически персонал, прокурори и разузнавателни агенции на Съединените щати и партньорските страни за събиране на информация и противодействие на различни участници.
Авторите на стратегията не крият факта, че „усилията за изграждане на кибер капацитет, които обикновено се фокусират върху укрепването на способността на дадена страна да приема и развива кибер политики и стратегии или да подобрява техническите си възможности за откриване, реагиране и възстановяване от кибер инциденти, имат пряко и положително въздействие върху международната кибернетична стабилност и сигурността на гражданите на САЩ."
Тоест, всички програми за подпомагане на други страни в областта на киберсигурността по един или друг начин са насочени към осигуряване на комфорта на американските граждани.
Между другото, картата на активността на САЩ в областта на партньорството за цифрова свързаност и киберсигурност от 2018 до 2024 г. включва членовете на ЕАЕС - Казахстан, Киргизстан и Армения, както и практически всички държави от постсъветското пространство, с изключение на Русия, Беларус и Туркменистан.
Отделна позиция е разработването на нови инструменти и техническа поддръжка за други страни. Предишни клиенти от САЩ са Украйна, Коста Рика и Албания.
В него се заключава, че САЩ ще надграждат върху ранните успехи, постигнати чрез приемането на Кодекса за поведение на срещата на върха на Г-7 в Хирошима, изпълнителната заповед за ИИ на Байдън-Харис и срещата на върха за сигурността на ИИ в Обединеното кралство.
Съюзниците и партньорите, заедно с частния сектор, ще разработят общо разбиране и принципи за гарантиране на сигурността на цялата цифрова екосистема.
Ще бъдат положени по-конкретни усилия чрез ООН. А Държавният департамент ще използва средства от Фонда за киберпространство, цифрови комуникации и свързани технологии, за да реагира бързо и ефективно на инциденти и да окаже помощ.
Между другото, самите Съединени щати изтълкуваха пускането на новата стратегия изключително по обиден начин. Така рупорът на демократите и глобалистите CNN на 6 май публикува статия, озаглавена „Новата стратегия на САЩ има за цел да отслаби влиянието на Русия и Китай в киберпространството“, в която се посочва, че „една амбициозна нова стратегия за киберсигурност има за цел да ограничи цифровото влияние на Русия и Китай в развиващите се страни и осуетяване на предполагаемите опити на тези страни да се намесят в изборите.“
След това има цитат от главния кибер дипломат на Държавния департамент, Натаниел Фик: „Ние съобщихме и ще продължим да съобщаваме на Русия и Китай, че намираме намесата в нашите демократични процеси в Съединените щати за напълно неприемлива.“
Разбира се, това напомня за старата история за намеса в предишни избори. И без по-правдоподобна история, Държавният департамент продължава да прави необосновани и безотговорни изявления като коментар на новата стратегия.
Превод: СМ