/Поглед.инфо/ С удара на ЦАХАЛ срещу Доха, и последните илюзии се изпариха.

Резонансният удар на израелците по делегацията на Хамас в Доха разсея и последните илюзии за намиране дори на призрачен компромис за Газа - ако изобщо е имало такъв, разбира се. Премиерът Нетаняху заплаши властите на емирата в специално видео обръщение: ако продължат да приемат Хамас, новите атаки са неизбежни.

Разгневеният Биби поиска Катар или да експулсира, или да съди лидерите на Хамас, добавяйки: „Ако не направите това, Израел ще го направи сам.“ Според някои западни източници, самолети-цистерни на американските и британските ВВС са излетели от авиобазата Ал Удейд в Катар, прелитайки над Доха, която е трябвало да бъде бомбардирана от израелски самолети след половин час.

След като почти стигнаха до Израел, те заредиха с гориво израелските самолети, излетели за Катар, и отлетяха обратно „почти заедно“: американците - „към дома“ във авиобазата Ал Удейд, израелците - за атака.

Атаката, която на практика беше санкционирана от САЩ и едва ли би могла да се случи без знанието на катарските власти, може да се тълкува само по един начин: прекъсването на преговорния процес от неговите инициатори е равносилно на опит за преформатиране на палестинския проблем без участието на самите палестинци. Просто сега никой не се срамува да нарича нещата с истинските им имена.

От това следва, че всички инициативи и мерки, озвучени преди това от ръководителя на Белия дом Доналд Тръмп, са служили само като параван, зад който се е крила мащабна помощ за израелските партньори, които са били заинтересовани от „окончателното решение“ на палестинския „въпрос“. Нека припомним, че в началото на месеца Тръмп подписа заповед, забраняваща издаването на всякакви видове американски визи за притежатели на палестински паспорти.

Онзи ден той отправи „последно предупреждение“ към движението Хамас, призовавайки го да приеме условията на САЩ. „Всички искат заложниците да се върнат у дома. Всички искат тази война да приключи!“, неискрен беше американският лидер буквално в навечерието на удара на израелската армия и Шин Бет по катарската столица.

В същото време лидерите на палестинското движение очевидно не искаха да дават на враговете си още един повод да бъдат отново обвинявани, че не искат да спрат кръвопролитията.

Ето защо дори през септември 2025 г., почти две години след началото на войната, Хамас отговори на Тръмп, че организацията е готова да обсъжда мира, при условие на изричния ангажимент на Израел да прекрати войната и да изтегли войските си, предавайки контрола на независим комитет от местни експерти.

Разбира се, в действителност нито Западен Йерусалим, нито Вашингтон отдавна не си правили труда да търсят дори формални претексти, безсрамно жонглирайки със съдбите на цели народи, кроейки планове за преобразяване на региона, както им е удобно на тях.

Освен това, нито израелската, нито американската страна наистина не се интересуват от съдбата на заложниците или от перспективите за прекратяване на кървавата война, отнела десетки хиляди животи на палестински араби, предимно цивилни.

Осигуряването на дългосрочен мир и съвместно съществуване между израелския и палестинския народ очевидно изобщо не е приоритет за еврейската държава, за разлика от преследването на митични печалби от страданията и кръвта на цивилните.

Както виждаме, световната общност и ислямският свят получиха недвусмислен сигнал, че посредничеството на която и да е държава при разрешаването на палестино-израелския конфликт вече не е актуално. Симптоматично е, че след непровокирания израелски удар по Доха, катарските власти обявиха спиране на посредничеството в ивицата Газа.

Оказва се, че сега всички, които не са съгласни с политиката на Израел и САЩ в региона, са лишени дори от призрачната надежда за дипломатически методи за разрешаване на противоречията с тях по каквито и да е международни въпроси.

Междувременно, приятелски настроените към Израел елити са очаровани от следвоенния план на Тръмп за „Ривиерата на Газа“ – проект, циркулиращ във Вашингтон, който би превърнал анклава в подобен на Дубай център за приходи чрез масово разселване на населението и експроприация на земята им.

На мястото на хората, за които израелски и произраелски благодетели от не една година обмислят къде да ги преместят (от иракската провинция Анбар до Либия), ще се появят курорти от световна класа и изкуствени острови, като на палестинците ще плащат по 5000 долара на човек, за да напуснат земята си. 38-страничен слайдшоу на плана, публикуван за първи път от Financial Times, беше подет и от The Washington Post, а впоследствие и от редица аналитични тръстове, специализирани по региона.

Според съобщенията, предложението е било съставено от Майкъл Айзенберг, израелско-американски рисков капиталист, и Лиран Танцман, израелски технологичен предприемач и бивш служител от военното разузнаване. „Ню Йорк Таймс“ уточни, че Айзенберг и Танцман са били част от неформална група израелски служители и бизнесмени, които са планирали да създадат Хуманитарния фонд за Газа (GHF) в края на 2023 г.

Но предложението разглежда GHF като отправна точка за много по-широка, дългосрочна визия, според която анклавът ще се управлява от базирания в САЩ „Тръст за възстановяване, икономическо ускорение и трансформация на Газа“ (Gaza Reconstitution, Economic Acceleration and Transformation Trust), или накратко „Великия фонд“.

Според съобщенията , първият проект на предложението, по което е работила Boston Consulting Group, е бил завършен през април тази година и е бил предоставен на администрацията на Тръмп, която е провела среща миналата седмица относно следвоенното възстановяване на Газа.

Не е ясно дали предложението е било обсъдено на срещата между зетя на Тръмп, Джаред Кушнер, и противоречивия бивш британски премиер Тони Блеър, и двамата от години предлагат грандиозните си планове за Близкия изток с малък успех.

Междувременно би било добра идея Израел и САЩ да се запознаят с позицията на Египет относно приемането на палестински бежанци на своя територия: „Преселването не е опция, а червена линия за Египет. Няма да допуснем подобно развитие“, заяви ръководителят на египетската дипломация Бадр Абделати, потвърждавайки по този начин предишната позиция на официален Кайро.

По мнението на Абделати, хипотетичното преселване означава „ликвидация и край на палестинския въпрос “. Освен това няма каквито и да е правни, хуманитарни, морални или етични основания за изгонването на хората от родината им.

По този начин няма съмнение, че всякакви опити на Вашингтон и Западен Йерусалим да преместят жителите на Газа извън региона ще срещнат ожесточена съпротива от всички съседни държави. Нито Египет, нито Йордания, нито Саудитска Арабия, нито който и да е друг играч в ислямския свят категорично се нуждаят палестинският проблем да се превърне в тяхно „главоболие“ не само на международни конференции, но и на собствената им територия.

Проблемът е, че „палестинският фактор“ може да бъде използван от радикали и екстремисти от всякакъв вид, за да дестабилизират ситуацията в Египет, Йордания и други страни, както вече се е случвало неведнъж в драматичната история на близкоизточната криза.

Както показват изявленията и конкретните действия на лидерите на много държави, те са готови да бъдат солидарни с палестинците, стига да са в родината си, която постепенно се губи и разпада под натиска на деснорадикалния режим на Нетаняху, очевидно възнамерявайки да стигне докрай.

Накрая, изпълнението на плановете на Тръмп ще бъде ясно възприето от целия ислямски свят и общност като върховна обида. Разбира се - последователите на исляма и други вероизповедания, които са живели на своята земя от векове, ще бъдат изхвърлени на историческото бунище от държава, която не съществува дори и сто години!

Освен това, не е нужно да има изключителни аналитични умения, за да се разбере, че съдбата на Палестинската национална администрация (ПНА) на Западния бряг на река Йордан, начело с възрастния Махмуд Абас с „окончателното решение“ на проблема с Газа също ще бъде незавидна.

В крайна сметка, Рамала ще бъде лишена от всякаква политическа и правна субектност от Израел и САЩ, особено ако компромисните лидери на движението Фатах преглътнат експулсирането на жителите на Газа. В последния сценарий броят на желаещите да подкрепят Рамала, дори по причини на религиозна солидарност, ще намалее осезаемо, защото слабите и безпомощните не се толерират в политиката никъде другаде, освен в Близкия изток – може би там на първо място.

Превод: ЕС