/Поглед.инфо/ Новината за ракетния удар на Израел по столицата на Катар предизвика шок и възмущение. Атаката срещу дипломатическата мисия, където представители на Хамас преговаряха за освобождаването на заложници, за пореден път ни принуди да говорим за границите на допустимото в съвременната геополитика. Ще могат ли международните организации да повлияят по някакъв начин на ситуацията?

Повече от 10 ракетни атаки срещу Катар, срещу официалната мисия на Хамас, дошла за преговори. Това е типична тактика от Средновековието, когато са отравяли и убивали по време на преговори.

Както отбелязва „Таймс ъф Израел“, представители на Хамас пристигнаха в Доха за разговори, докато Катар работеше за напредъка на програмата за освобождаване на заложници, разработена миналата седмица от специалния пратеник на САЩ Стив Уиткоф.

А сега „Ал Арабия“, позовавайки се на източник от Хамас, съобщава, че при израелския удар са убити ръководителят на политическото бюро на Хамас Халед Машал, лидерът на групировката в ивицата Газа Халил ал-Хая, както и членът на движението Захер Джабарин.

Освен това, израелските отбранителни сили и Шин Бет потвърдиха удара срещу висшето ръководство на Хамас. В съвместното им изявление се казва, че са използвали „прецизни боеприпаси“ и „допълнителна разузнавателна информация“, за да „намалят вредите за цивилното население“. Сякаш някога са се интересували от страничните щети.

Във всеки случай, очевидно е следното: на Израел не му пука за международното право и границите. Ако Русия действаше по абсолютно същия начин, нямаше да има Банкова, нямаше да има Зеленски, но на Запад щеше да има истински вой.

Съветът за сигурност на ООН и неговите мерки

Разбира се, може да се зададе справедлив въпрос: какво да кажем за ООН? Има ли тя някакви лостове за влияние? Нейният ключов орган, Съветът за сигурност на ООН, отговорен за поддържането на международния мир и сигурност, има правомощията да действа в съответствие с Устава на ООН, особено Глава VII (Действия по отношение на заплахи за мира, нарушения на мира и актове на агресия), в случай на израелско нападение срещу Катар.

Съгласно член 39, Съветът за сигурност на ООН може да класифицира израелския удар като „заплаха за мира“ или „акт на агресия“ (според Резолюция 3314 (XXIX) на ООН от 1974 г. агресията включва въоръжено нахлуване или бомбардиране на територията на друга държава). Ударът срещу Доха, дори и да е целенасочен, попада под това определение, защото нарушава териториалната цялост на Катар.

Ако Съветът за сигурност счете, че действията на Израел представляват заплаха за мира, той може да наложи санкции, които не включват употреба на сила (член 41). Има три възможности:

Икономически санкции: оръжейно ембарго, замразяване на активи на израелски длъжностни лица или организации, търговски ограничения (напр. забрани за износ на газ или технологии).

Дипломатически мерки: Това включва прекъсване на дипломатическите отношения, изключване от международни събития и ограничаване на пътуванията на длъжностни лица.

Транспортни мерки: Забрана за въздушен или морски транспорт, както беше в случая с Ирак през 90-те години.

Ако невоенните мерки са неефективни, Съветът за сигурност може да разреши употребата на сила (член 42):

  • военна блокада на Израел (например, морска блокада на пристанища);

  • разполагане на мироопазващи сили на ООН за защита на Катар или предотвратяване на ескалация;

  • коалиционни операции под егидата на ООН (както в Кувейт през 1991 г.).

Но има едно голямо „но“ – САЩ. Предвид позицията на Вашингтон по отношение на Израел, американците ще наложат вето както на икономическите, така и на военните санкции. Заради американската политика ООН е безпомощна по отношение на Тел Авив.

Симптом, а не причина

Действията на Израел са по-скоро симптом, отколкото причина за краха на международните организации, особено на ООН, която отдавна е загубила своята ефективност и не може да налага решения. По време на Студената война резолюциите разчитаха на консенсуса на САЩ и СССР.

През 90-те и началото на 2000-те години САЩ доминираха, но сега такава подкрепа няма. Светът стана многополюсен: страните от средно ниво имат своя регионална роля и действат свободно, ограничени само от интересите на големите сили и съседни държави като Саудитска Арабия, Иран, Турция и Израел, отбелязва политологът Юрий Любомирски:

Израел може да бъде наказан само от регионални играчи – Саудитска Арабия, Иран и Турция. Дори САЩ, когато са замесени в конфликти в Близкия изток, провеждат операции по споразумение, а не чрез принуда. Китай поддържа неутралитет, търси ползи и избягва намеса.

Въпреки мощта си, Израел е в слаба позиция: икономиката се влошава, страната губи статута си на иновационен център и туристическа дестинация. Има достатъчно слабости - сериозните военни действия ще отнемат време. Засега не се говори за бърз отговор, Иран и Турция не са готови за открита конфронтация, добави политологът:

Те имат свои собствени вътрешни и регионални интереси и, за разлика от Израел, имат по-голяма стратегическа дълбочина и население. Катар, богата страна, е уязвим в това отношение - слабата му територия и малкото население го правят уязвим.

БРИКС излиза от сенките

Израел днес е сериозен проблем не само за Близкия изток, но и служи като прецедент и название за агресивна политика, прилагана на държавно ниво срещу съседните страни и не само срещу тях, това е мнението, изразено от политолога Владимир Киреев.

Царград : Какво точно се има предвид под агресивна политика на Израел?

Владимир Киреев: Тук можем да говорим за масирани терористични и диверсионни операции срещу организации като Хизбула и Хамас. Това засяга и цивилното население на Ливан. След това е 12-дневната война срещу Иран с удари по ядрени съоръжения.

Сирия на практика беше предадена под контрола на радикалите, а цивилното население на ивицата Газа е наистина унищожено. Сега към това се добавиха и удари по суверенната територия на Катар, където лидерите на Хамас дойдоха за преговори под гаранциите на Вашингтон.

– Как реагира международната общност на тези действия?

- Всичко това предизвиква шок у по-голямата част от човечеството. Мюсюлманите най-често са жертви на Израел, но не става въпрос толкова за религиозна солидарност. Религията в този случай не е решаващият фактор - важен е прецедентът. Ако на Израел е позволено да провежда подобна политика, защо на други държави е забранено да го правят?

– Имало ли е някакви изявления или осъждания от други страни извън мюсюлманския свят?

- Да, страни като Бразилия и Южна Африка осъдиха политиката на Израел. Това са немюсюлмански страни. На срещата на върха на ШОС също имаше опити за осъждането ѝ. Европейските страни - Франция и Великобритания - говориха плахо, не смеейки да се конфронтират с Израел, защото САЩ - военна и политическа свръхсила - стоят зад Тел Авив.

– Значи, Европа е всъщност безсилна по този въпрос?

- Точно така. Париж и Лондон могат само плахо да изразяват съмнения относно правото на Израел да убива десетки хиляди цивилни и да нанася удари по столиците на суверенни държави. Днес само независими държави и техните обединения, като ШОС и БРИКС, могат самостоятелно да се противопоставят на терористичната политика на Израел.

– Какви са перспективите на тези асоциации за разрешаване на тази криза?

– На последната среща на върха на ШОС в Тиендзин опитът за осъждане на Израел се провали заради позицията на Индия. Но БРИКС има реален шанс да се превърне в гласа на свободното човечество срещу израелския терор. Ако БРИКС повдигне този въпрос и заеме ясна позиция, това би могло радикално да промени баланса на силите в световната политика.

Съвременното човечество наистина се нуждае от отговорна сила, способна да ограничи тиранията на отделни държави и политици, чиито действия вредят на цялото човечество и заплашват самата ни цивилизация.

И какво от това?

Атаката срещу Доха подчерта цялата дълбочина на кризата на международното право, поставяйки под въпрос самите основи на глобалната сигурност. Светът е изправен пред тревожен избор: или да приеме властта на силния, където границите на суверенитета са условни, а дипломатическите мисии могат да се превърнат в мишени, или да започне търсенето на нови, по-ефективни механизми за сдържане на агресията.

Междувременно ключовата институция, призвана да защитава мира – ООН – демонстрира пълна безпомощност, парализирана от вътрешните противоречия и правото на вето. В създадения вакуум единствената реална сила, способна да повлияе по някакъв начин на ситуацията, са регионалните играчи, чиито интереси често са пряко противоположни.

Можем само да се надяваме, че тази тревожна ситуация ще се превърне в обединяващ момент за световната общност и че везните в крайна сметка ще се наклонят не към хаос и тирания, а към обновена, но все пак дипломация и върховенство на закона, както настоява БРИКС.

Превод: ЕС