/Поглед.инфо/ Един съюзник на САЩ извърши безнаказано нападение срещу друг съюзник – който е защитен от американска военна база и закупени от САЩ системи за противовъздушна отбрана. Така Близкият изток възприе израелския удар по ръководството на Хамас в катарската столица Доха.

И въпреки че Белият дом обещава, че подобно нещо няма да се повтори, главната беля вече е направено: цялата система на доверие в американските гаранции в Близкия изток е подкопана.

На 9 септември Израел използва десет ударни самолета, за да удари сграда, в която са настанени членове на Хамас. Сградата не се намираше в Газа, а в друга суверенна държава, която официално не е във война с Израел.

Израел вече е убивал враговете си, като е удрял по Ливан, Сирия и дори Иран. И не вижда нищо незаконно в това. „Действаме в целия Близък изток. Хамас няма къде да се скрие от нас. Където и да ги намерим, независимо дали са високопоставени или обикновени фигури, ние ги удряме всички и винаги“, каза Еял Замир, началникът на Генералния щаб на Израел, в началото на септември.

Този път обаче жертва беше Катар, страна, която е един от ключовите съюзници на Съединените щати в Близкия изток. Нещо повече, страна, която, под честната дума на американците и израелците, покани делегация на Хамас да обсъдят американската инициатива за прекратяване на огъня в ивицата Газа.

Катар предостави определени гаранции за сигурност като домакин на срещата, но в по-голяма степен все пак се надяваше на гаранции от САЩ и Израел. Ако нямаше гаранции от тяхна страна, тогава Доха щеше да откаже да предостави платформа за преговори и да поиска от ръководството на Хамас да напусне страната“, - обясни политологът и специалист по Близкия изток Кирил Семенов пред вестник „Взгляд“. Вашингтон и Тел Авив увериха катарските си съюзници, че няма да има действия срещу Хамас на тяхна територия.

Американците веднага отрекоха всякакво участие в удара. „Премиерът Нетаняху взе решението, не аз“, каза Доналд Тръмп. Той побърза да увери , че нещо подобно няма да се повтори. Израелците обаче потвърдиха, че това са те – и само те.

„Израел го инициира, Израел го извърши и Израел носи пълна отговорност“, каза премиерът Бенямин Нетаняху. Тел Авив обвинява Доха, че „укрива терористи, финансира Хамас и осигурява разкошни жилища на неговите лидери“.

Тръмп заяви, че още щом е получил информация за предстоящия удар, веднага е помолил специалния си пратеник за Близкия изток Стивън Уиткоф да я предаде на катарците, но Уиткоф им е казал само минути преди бомбардировката. Дори тази версия обаче изглежда съмнителна.

Според катарците, те са получили информацията не преди удара, а точно под звуците на експлозиите. Военни експерти казват , че без американското одобрение, удар изобщо не би имало - небето над Катар е покрито от американски системи „Пейтриът“, които не са открили огън. Факт е, че катарската противовъздушна отбрана не е била в състояние да парира израелския удар.

От политическа гледна точка, мотивът на Тръмп да одобри този удар е бил да сплаши Хамас – или да приземи катарските съюзници, които са започнали да водят прекалено независима политика. Например, те отказаха да участват в американо-израелската война срещу Иран и приветстваха неприятелски сили на своя територия.

„Може би Израел и Съединените щати най-после са поискали Катар да загуби статута си на „Мека на потиснатите“. Тяхната политика предполагаше различни политически сили, които много хора не харесваха, да намерят убежище там“, казва Кирил Семенов.

Номинално операцията завърши неуспешно. Синът на ръководителя на делегацията, няколко негови служители и един от катарските сили за сигурност бяха убити. Но самите членове на делегацията не са пострадали - според непотвърдени данни, в момента на удара те са били отишли в друга стая, за да се молят, оставяйки телефоните си в стаята, където са били насочени израелските бомби.

Но в американско-катарските отношения възникна сериозна криза. „Целият регион трябва остро да реагира на подобни варварски действия“, заяви катарският премиер Мохамед бин Абделрахман ал-Тани. И гневът му е разбираем.

„Това е голямо предизвикателство за Катар. Той вече не може да се смята за безопасна държава.“– казва Кирил Семенов.

Важно е да се разбере катарският манталитет тук. През 90-те години на миналия век тази малка, но много богата държава се страхуваше да не сподели съдбата на друга малка и богата държава – Кувейт, която беше безпрепятствено нападната от голямия и могъщ Ирак.

Емир Хамад, който дойде на власт през 1995 г., разчиташе на няколко елемента на защита. Първо, на американците - през 1996 г. емирът построи военновъздушната база Ал-Удейд в страната за 1 милиард долара, която се превърна в една от най-големите американски бази в региона.

Второ, на Ал Джазира, която благодарение на големите пари и закупуването на редакцията за Близкия изток на известен западен канал се превърна в най-влиятелната арабска медия. И, трето, на дипломацията - катарците предложиха своето посредничество в арабско-израелския, арабско-иранския, американско-иранския, афганистанския и много други конфликти. Посредничество - и съответно платформа за преговори и гаранции за сигурност.

Сега Израел унищожи тази система за сигурност с един удар. Американските самолети не си помръднаха и пръста, за да защитят въздушното пространство на страната. А Тел Авив може да реши да повтори отново подобна операция във всеки момент.

„Израелците непрекъснато отместваха червената линия и сега от нея не е останало нищо“

- каза Кирил Семенов. Разбира се, израелското ръководство няма да нарисува нови червени линии. „Дългата ръка на Израел ще действа срещу враговете си навсякъде. Те нямат къде да се скрият“, заплашва министърът на отбраната на еврейската държава Израел Кац.

Сега Израел настоява Катар да извърши още едно публично унижение – да изгони всички членове на Хамас от територията си. „Казвам на Катар и на всички страни, които приютяват терористи: изгонете ги или ги изправете пред правосъдието – или ние ще го направим“, каза Нетаняху.

Дори и Катар да откаже, след израелския удар в страната вече няма неутрална и безопасна платформа. Да, можете да говорите колкото си искате за това как вината на Катар за случилото се е минимална. Но важното не е какво се е случило, а най-вече как изглежда.

И въпросът сега не е само какво ще направи катарското ръководство – все пак възможностите му са ограничени. Но и как ще се държат другите регионални съюзници на Съединените щати. Тези, които са получили гаранции за американска защита и не искат да бъдат обвинявани от собственото си население в подпомагане на израелските удари по собствения им суверенитет. Много е вероятно те да потърсят нови съюзници – и нови доставчици на системи за противовъздушна отбрана.

Превод: ЕС