/Поглед.инфо/ Енергийната система на Казахстан е пряко зависима от Русия
На 8 август Казахстан и Русия дадоха старт на строителството на атомна електроцентрала в републиката. Церемонията, с участието на генералния директор на „Росатом“ Алексей Лихачов и председателя на Казахстанската агенция за атомна енергия Алмасадам Саткалиев, се проведе близо до село Улкен в Алматинска област на републиката.
Те натиснаха символичния бутон заедно със старейшината от Улкен и двама студенти от филиала в Алмати на Националния изследователски ядрен университет МИФИ.
„Започваме [в Казахстан] практическа работа по реализирането на проекта за създаване на атомна електроцентрала “ , обяви Алексей Лихачов по време на речта си на церемонията. „Росатом“ предлага да се изгради наистина бестселър на пазара на ядрени технологии. Казахстанският проект ще бъде приоритет сред приоритетите на държавната корпорация „Росатом“.
Според него проектът предвижда доставката на реактор ВВЕР-1200 в Казахстан. В началния етап на строителството ще бъдат извършени проучвателни и инженерни работи.
Специалисти от инженерното подразделение на „Росатом“ пробиха сондаж, извлякоха и поставиха почвена проба в капсула за изследване. Алмасадам Саткалиев я предаде на Алексей Лихачов.
„Началото на инженерните проучвания в Улкен е началото на пътя към първата атомна електроцентрала с голям капацитет в съвременната история на Казахстан. На този етап ще се съсредоточим върху задълбочено проучване на площадката, за да бъдем абсолютно сигурни в нейната пригодност. „Росатом“ ще приложи целия си опит за реализирането на този проект, който е стратегически важен за развитието на Казахстан“, продължи Алексей Лихачов.
В рамките на предварителното проучване руски специалисти ще изследват поне три обекта в Жамбилската област на Казахстан и ще пробият около 50 сондажа с дълбочина от 30 до 120 м. Въз основа на хидрогеоложките особености на обекта, параметрите на сеизмичната устойчивост и други ще бъде взето решение за точното местоположение на АЕЦ. Всички работи ще отнемат 18 месеца.
Казахстанската АЕЦ ще се състои от два блока с реактори ВВЕР-1200. Това е флагманската разработка на „Росатом“ от поколение III+, реактори с най-високо ниво на безопасност до момента, както е съобщено на уебсайта на държавната корпорация.
Проектът включва уникални решения: уловител на стопилка, система за пасивно отвеждане на топлината, система за охлаждане на активната зона (контейнери със студена борна киселина под налягане), филтри на изхода на междуобвивното вентилирано пространство и др. Срокът на експлоатация на блоковете е 60 години с възможност за удължаването им с още 20.
ВВЕР-1200 успешно работят в Русия и Беларус, строят се в Китай, Турция, Бангладеш и Египет, а в Унгария се подготвят за строителство.
На 14 юни Агенцията на Република Казахстан по атомна енергия съобщи , че „Росатом“ е избран за лидер на международен консорциум за изграждането на първата модерна атомна електроцентрала в страната. Междуведомствената комисия по въпросите на развитието на ядрената индустрия счете предложенията на „Росатом“ за оптимални и най-изгодни.
В краткия списък с потенциални доставчици на АЕЦ второто място зае предложението на китайската CNNC, третото - на френската EDF и южнокорейската KHNP.
След това, в рамките на Санктпетербургския международен икономически форум (SPIEF-2025), „Росатом“ подписа пътна карта с Агенцията на Република Казахстан по атомна енергия за изграждането на два ядрени енергоблока ВВЕР-1200.
През януари 2025 г., докато все още беше министър на енергетиката, А. Саткалиев подчерта , че властите на републиката очакват да пуснат енергоблок № 1 след 8 години.
„Агенцията за атомна енергия на Република Казахстан ще продължи да работи с чуждестранни партньори за сформиране на ефективен международен консорциум за изграждането на първата атомна електроцентрала в Казахстан“, заключи агенцията .
Ядреният физик Ерлан Батирбеков, изпълнителен директор на Националния ядрен център на Република Казахстан, отбеляза в интервю за портала Orda.kz, че всички компании, кандидатствали за статут на главен изпълнител, разполагат с необходимите технологии. Но „Росатом“ и CNNC имат по-голям опит в изграждането на атомни електроцентрали.
„Нека сравним параметрите на компаниите и държавите, които попаднаха в краткия списък. Всички реакторни технологии, разглеждани за Казахстан, като цяло отговарят на изискванията за безопасност, могат да издържат или да бъдат адаптирани към максимално проектно земетресение от девета степен, имат активни и пасивни системи за безопасност, включват решения и мерки за управление на тежки аварии и имат двойна защитна обвивка.
В същото време Русия и Китай изграждат над 20 реактора както у нас, така и в чужбина, за разлика от Франция и Корея, които изграждат по два реактора, използващи технологията APR1400 в Корея, APR1000 в Чехия и EPR1200 във Великобритания“, каза казахстанският ядрен физик.
Днес Казахстан изпитва сериозен енергиен дефицит. Според Министерството на енергетиката на републиката, миналата година той е възлизал на два милиарда киловатчаса.
През януари 2023 г. дефицитът на електроенергия в републиката е бил 4,2 милиона kWh, през февруари - 23,3 милиона kWh. През 2022 г. дефицитът се наблюдава в продължение на осем месеца.
В регионален контекст енергийният дефицит е още по-сериозен . Само през март 2023 г. производството на електроенергия в Южен Казахстан покрива едва 57,2% от потреблението - дефицитът възлиза на 971,0 милиона kWh. Тази нужда се покрива от потока от електроенергия от други региони на страната.
Дефицитът на електроенергия се компенсира и чрез закупуване от Русия. Енергийната система на Руската федерация поддържа единната енергийна система на Казахстан, компенсирайки почасовите отклонения между производството и потреблението. Всъщност това показва, че енергийната система на републиката е пряко зависима от Руската федерация, а не е достатъчна и независима.
Казахстан е изправен пред дефицит на електроенергия и мощност, който във вечерните часове възлиза на над 1,3 GW от есента на 2021 г.
Според седемгодишния прогнозен баланс на електроенергията и капацитета на Министерството на енергетиката на републиката, до 2029 г. се очаква дефицит на електрически капацитет от над 3 GW.
Според прогнозата, до 2029 г. дефицитът ще достигне 5,5 милиарда kWh. Същевременно в момента се наблюдава сериозно намаление на наличните резерви от мощности. Настоящата ситуация може да доведе до дефицит на мощности по-рано от очакваното и в много по-големи обеми.
Руски ядрени учени ще построят и голяма АЕЦ с мощност 2 GW и малка станция с мощност 110 MW в Узбекистан. Това беше обявено на 19 юни от вицепремиера на Руската федерация Александър Новак по време на Международния икономически форум в Санкт Петербург.
„Днес обсъждаме конкретни икономически параметри [на изграждането на атомната електроцентрала]. Това ще бъдат два [големи] енергийни блока по 1000 MW всеки и два [малки] блока по 55 MW всеки. За първи път ще реализираме атомна електроцентрала с ниска мощност в Узбекистан“, каза той.
Въвеждането в експлоатация на първия блок на малка атомна електроцентрала в Узбекистан е планирано за края на 2029 г.
„Росатом“ ще построи и атомна електроцентрала в Киргизстан.
Киргизстан планира да построи атомна електроцентрала в страната и съвместно с Росатом страната в момента избира място за нейното разполагане, както съобщи първият заместник-председател на Кабинета на министрите на Киргизстан Данияр Амангелдиев.
„В момента работим в тясно сътрудничество с „Росатом“ в тази област, изучаваме районите, където би могла да бъде разположена, изучаваме инфраструктурата, тоест какъв капацитет трябва да има станцията, колко безопасна ще бъде тя, на първо място“, каза той в интервю за ТАСС.
Свързването на Русия с енергийната система на Централна Азия, заедно с изграждането на атомни електроцентрали в Казахстан, Узбекистан и Киргизстан, ще позволи на страните от региона да създадат стабилна енергийна система и да се отърват от енергийния дефицит, който забавя икономическия растеж.
Превод: ЕС