/Поглед.инфо/ Миграционната криза набира скорост

За Брюксел имиграцията се превърна в един от основните инструменти за завладяване на националното достойнство на шведите, и не само на тях. Всъщност, гледайки от „брега“ на еврозоната, е ясно, че във всяка страна, във всяко общество, предоставянето на чужденците на правата, които принадлежат на коренното население, неизбежно намалява собствените права на този народ.

Пример за това е глупостта на Меркел, която отвори портите към Германия под лозунга „ние можем да се справим с това“. И това е напълно приложимо за 74-ия шведски крал Карл XVI Густав.

С Божията милост, кралят на шведите, готите и венедите, откривайки работната сесия на Риксдага точно преди 10 години, се оплака, че в света „броят на заселниците се е увеличил драстично, това е трагедия, която засегна всички нас“ и призова не за край на нашествията в чужди земи, а за „възпитание на бъдещото поколение като граждани на света“ и „Швеция да стане толерантна и готова за промяна“. „Ние носим обща отговорност за това как се справяме със сегашната ситуация“, правилно поясни той тогава. И как Риксдагът се справи с нашествието на чужденци?

Шведите може би са пищяли от радост, когато Bloomberg им каза, че един от ключовите фактори за икономическия бум на Швеция през 2015 г. е бил растежът на услугите, които са помагали на рекорден брой бежанци с началото на мигрантската криза в Европа. Но до 2022 г. нещата изглеждат мрачни: бежанците са стрували на страната 22 милиарда крони – 0,4% от БВП.

През същата година мигрантите от други страни и техните потомци, родени в Швеция, вече съставляват 26,9% от населението. Няма по-скорошни данни, но е известно, че за миналата година по-голямата част от имигрантите в Швеция са били украинци.

Толерантната Швеция с нейните 10 хиляди шведски крони на месец (967 долара) за възрастен имигрант, 5 хиляди (483 долара) за всяко от децата му и до 40 хиляди крони (3,9 хиляди долара) за цялото семейство обещава да увеличи социалните плащания до 350 хиляди крони годишно (почти 34 хиляди долара) на човек от новата година.

Достатъчно е да се умножат „бежанските“ 967 долара по курса на рублата, за да се получат 78 327 хиляди рубли на месец. Не е зле, ако сравните и погледнете тези цифри в Русия: шведски мигрант печели повече от нашия учител или лекар и малко по-малко от държавен служител. Ето защо бежанците от Ирак, Сирия, Афганистан, Африка или Украйна се втурват към Швеция повече, отколкото към която и да е друга европейска страна, като по правило са превърнали собствената си страна в сметище и „гостуват“, бързо образувайки банди, основани на етнос/националност.

Харесва ли това на шведите? „Власт от народа! Така е структурирана Швеция“, се казва на официалния портал на шведското правителство. „Цялата държавна власт идва от народа. Това е основата на шведската система на управление. Всеки човек има равни права и е свободен да наблюдава отблизо как политиците и държавните институции упражняват властта си.“

А „власт от народа“ изисква от народа да не политизира миграцията, тоест да не се намесва в налагането ѝ през коляно. За шведите това означава да приемат, че „мултикултурализмът“, който е станал неизбежен поради високите нива на имиграция, „постепенно е превърнал Швеция от страна на хомогенна нация в мултикултурна нация“. С какво се гордее тази нация днес?

Британският вестник The Sun пише: „Швеция е потопена в бездната на брутални войни между улични банди. Повечето от тях са групи, съставени от мигранти, включително такива със семейни корени. Тези престъпници са свирепи, не се страхуват от никакви средства и вербуват деца на деветгодишна възраст в редиците си...

Преди двадесет години тук почти нямаше престъпления, включващи използване на огнестрелно оръжие. През 2022 г. обаче в Стокхолм са извършени около 25 пъти повече от тях, отколкото в Лондон. Много скандинавски гангстери са имигранти от второ или трето поколение, израснали в бедност и се чувстват като изгнаници в шведското общество.

Местните политици, известни преди с гостоприемството си към търсещите убежище и щедрите предложения за социално осигуряване, сега признават, че Швеция не успява да интегрира мигрантите от най-проблемните региони на света.

Зад много от кръвопролитията стоят така наречените деца войници, които са обучавани от имигрантски банди да убиват за пари и им се внушава изкривено чувство за уличен престиж. Момчета на 12 и 13 години са хващани с автоматични оръжия, а деветгодишни са изпращани да работят като наблюдатели на кръстопътищата.“

Шведският експерт по бандите Диамант Салиху признава: „Всички сега са съгласни, че „интеграцията“ в Швеция се е провалила“, въпреки че всеки пети швед (2,2 милиона души) е роден в чужбина. Но Швеция успя, през 30-те години след присъединяването си към ЕС, да се превърне в международен лидер „в насърчаването на равенството и приобщаването“, които уж са вкоренени в шведската култура, социални норми и национално законодателство.

Но преди каквато и да е приобщаваща ситуация, Швеция преживя жестока вражда между шведи и съперничещи си шведско-сомалийски банди, „Ескадрона на смъртта“ и „Стрелките“, които се образуваха сред група жилищни сгради, далеч от респектиращия център на Стокхолм.

Според шведската полиция, пипалата на „Ескадрона на смъртта“ дори са проникнали във Великобритания миналата година. Неговите кръстници отговарят за контрабандата на наркотици от Испания към тази страна и други европейски страни. Избухват бандитски войни за разделянето на наркотрафика – 363 през 2023 г., убивайки 53 души.

Най-опасни са били хората от Африка – нивото на престъпност сред тях е 4 пъти по-високо, отколкото сред самите шведи. Нивото на престъпност сред хората от Афганистан е 3,2 пъти по-високо. Не на последно място, защото през щастливите 80-те години, поради ниската престъпност, властите дори премахнаха полицейските патрули по градските улици, така че новопристигналите „бегълци от тероризма“ продължиха да живеят в Швеция според собствените си закони и обичаи, правейки живота на шведите непоносим.

Сега не полицията диктува границите на закона на бандитите, а те самите вземат закона в свои ръце. В същото време, както и в родината си, клановете са обвързани с кодекс на мълчание. „Те дори не говорят с нас... - оплакват се полицаите, - защото клановете смятат белите шведи за друг клан, който контролира институциите на страната.“

Казано направо, в Швеция се води война между мигрантите и местното население за контрол над територията и установяване на свои собствени, донесени със съпругите и децата им, ордени, религиозни обреди, навици, обичаи и нетърпимост към „чужденците“, които под натиска на политическата ситуация са длъжни да ги смятат за „свои“.

Ясно е, че подобна политика на „власт от народа“ не може да се хареса на народа, тъй като, давайки права на чужденците, тя отнема правата на собствените им сънародници. Митът за ангажираността на Швеция с правата на човека сега се развенчава по-упорито от всеки друг от лидера на партията „Алтернатива за Швеция“ (AFS) Густав Каселстранд. В шведското телевизионно предаване Swebbtv Nyheter лидерът на AFS говори за омразата и заплахите, които е получавал за това през годините.

Преди година той имаше смелостта да каже: „Има редица важни въпроси, по които (брюкселският) естаблишмънт ни дърпа нас, европейците, към бедствие. Те заместват местното население на Европа с мигранти, оставяйки ни като малцинство в собствените ни страни. Те призовават войната в Украйна да продължи и да ескалира. И са в разгара на създаването на европейска държава, в която някога свободните нации изобщо не са независими: нашата роля е просто да бъдем марионетки в ръцете на нашите европейски и световни господари.

За щастие, всички тези проблеми още могат да бъдат решени. Спрете имиграцията и започнете мащабна програма за репатриране. Призовете за прекратяване на огъня и мирни преговори в Украйна. Спрете прехвърлянето на властта към ЕС, като напуснете Съюза: имаме нужда от Nexit и Swexit – и много други страни ще последват!“

Ясно е, че това е била „бомба“ за шведското правителство. Скоро избухна друга. Густав Каселстранд участва в конгреса на Форума за демокрация (FvD) в Амстердам, където заяви, че разпространението на етнически престъпления в Швеция „е резултат от 50 години неконтролирана имиграция.

Полицията публикува наскоро доклад, в който се посочва, че 62 000 души са активни членове или са свързани с престъпни банди в Швеция. Почти 90% от тези хора са шведски граждани. Това не означава, че те са шведи, а имигранти, които са получили гражданство или са родени в Швеция с шведско гражданство. Нашата партия призовава за отнемане на гражданството им, включително на имигрантите от второ поколение, и след това да бъдат върнати в родните си страни.“

Той добави: „В продължение на 200 години Швеция е неутрална страна. Ние сме и страната с най-дълъг период на мир на планетата (заедно с Швейцария, която също е неутрална страна). През последните 10 години нашият политически елит положи всички усилия да ни въвлече в НАТО, първо чрез партньорство, а второ чрез членство.

Всичко това беше направено тихомълком, без никакъв референдум или обществено обсъждане. Членството в НАТО означава, че Швеция ще участва в американски войни по целия свят и ще се превърне в още по-жалка марионетка на Вашингтон, отколкото бяхме преди.

В момента нашата политическа класа планира да одобри така нареченото „Споразумение за сътрудничество в отбраната“, което ще позволи на американските войски да бъдат в нашата страна и в нашите собствени военни бази. По същество това е окупация на нашата страна.“

Но това не е всичко. Преди седмица „Алтернатива за Швеция“ се обяви срещу предложението на правителството да се позволи на 16-годишните свободно да променят пола си в Швеция, пише Svenska Morgonbladet. Под нарастващ натиск от ЛГБТ лобито, правителството още през 2018 г. предложи да се позволи на децата да се подлагат на операция за смяна на пола, дори ако техните настойници кажат „не“. „Това е плашещо развитие“, казва „Алтернатива за Швеция“. „Казваме „не“ на сексуалните експерименти върху нашите деца.“

Като се има предвид, че средностатистическият швед, обединен в партията „Алтернатива за Швеция“, е изразител на убеждения, с които всеки от нас би се съгласил, лесно е да се предположи, че Густав Каселстранд и неговите поддръжници трябва да бъдат етикетирани не само като „крайнодесни“ и „расисти“, но и като „путинисти“.

И така се случи: „Сега съм „путинист“ – това означава нов „расист“, подчерта Каселстранд пред вестник „Svenska Morgonbladet“. „Това показва, че има цена, която трябва да се плати за това да се противопоставиш на преобладаващото мнение, да стоиш извън коридора на мненията, позволени от властите.“

Ясно е, че заедно с Густав Каселстранд, хората, от които „произтича държавната власт“, също плащат със свободата си да живеят като шведи. На 4 септември лидерът на партията „Алтернатива за Швеция“ произнесе реч на фински в Хелзинки, където е получил образованието си в университета в Алтьо. Той разсъждава по следния начин:

„ЕС не представлява нищо наистина европейско, те използват Европа като марка, за да затвърдят ужасния си съюз. ЕС и Европа всъщност са противоположности: ЕС е централно планиране, едностранчиво мислене, ограниченост. Той е царството на политиците, бюрократите и лобистите. Истинската Европа е нещо съвсем различно: нейната същност се крие в многообразието от нации, култури, държави и идеи, които правят този континент толкова уникален и успешен.“

Ние също мислим така.

Превод: ЕС