/Поглед.инфо/ Но политическата ситуация в страната няма да се успокои

Според каноните, съществуващи в Страната на изгряващото слънце, ръководителят на управляващата партия, загубила парламентарните избори, трябва, след като поеме отговорност за провала, да подаде оставка от поста си на председател и министър-председател на Япония. Особено когато в резултат на сериозно политическо фиаско партията, както се случи с либералдемократите, загубила доверието на избирателите, се озова в малцинство в парламента.

Следователно случаят с настоящия премиер Шигеру Ишиба, който внезапно се запъна с крака и отказа да подаде оставка, е безпрецедентен. Особено след като под негово ръководство Либерално-демократическата партия на Япония загуби не една, а три изборни кампании подред.

Ишиба трябваше с разкаяние да подаде оставка от поста си на ръководител на партията и правителството още през октомври миналата година след провала на ЛДП на изборите в началото на октомври за основната долна камара на представителите на парламента, които той инициира.

Тогава, възмутени от разкритите корупционни схеми, благодарение на които върхът на ЛДП незаконно пълни джобовете си, избирателите единодушно отказаха да се доверят на тази партия на „парите“.

След това имаше избори за законодателното събрание на столичната префектура Токио и отново ЛДП, както се казва, беше „преобърната“. Ишиба и неговият кабинет на министрите възлагаха последните си илюзорни надежди на следващите избори за горната камара на съветниците, които се проведоха през юли тази година. Но чудото не се случи - и тук японците демонстрираха нежеланието си да подкрепят политиците от ЛДП, които не се грижат за нуждите на народа, а за собствените си портфейли.

Ишиба обаче, който през целия си живот се изкачваше до върха на властта и многократно губеше на изборите за лидер на партията, буквално се вкопчи в юздите на властта и изненадващо упорито отказваше да ги предаде. В същото време се разчиташе, че политически и идеологически разединената опозиция няма да може да създаде коалиция и да измести ЛДП и нейния лидер от власт.

Разработваха се различни схеми за привличане на центристки партии към управляващия блок, за да се компенсират липсващите гласове за постигане на мнозинство. Но такъв изкуствен „конгломерат“ от разнородни политически сили не можеше да гарантира стабилна власт в един много труден за страната период, изискващ сериозни реформи както във вътрешната, така и във външната политика.

ЛДП започна да ферментира: броят на недоволните от поведението на Ишиба нарастваше и те започнаха открито да искат незабавното му напускане. За това настояваха особено членове на бившата парламентарна фракция на вече покойния Шиндзо Абе, които изначално не харесваха настоящия премиер и бяха в центъра на корупционен скандал около незаконно обогатяване за сметка на „дарения“ от едрия капитал. Дори се говореше за евентуален разкол в Либералнодемократическата партия.

Тогава „старейшините“ на ЛДП, на първо място най-влиятелният ѝ генерален секретар Хироши Морияма, когото във вестниците наричаха министър-председател в сянка, обявиха намерението си да подадат оставка, за да избегнат задълбочаване на разногласията в партията, поемайки отговорност за поражението на изборите.

Младежкото крило на партията също се обяви против оставането на Ишиба на власт. Членовете на кабинета на Ишиба също започнаха да декларират желанието си да напуснат властовите структури. Министърът на правосъдието Кейсуке Сузуки се присъедини към ветераните - законодатели, които поискаха гласуване за ръководството на партията, превръщайки се в първия член на кабинета на Ишиба, който го направи.

Противниците на настоящото ръководство не бяха впечатлени от лекото покачване на рейтинга на кабинета на министрите, което беше възприето като временно явление, свързано с компромиса, постигнат в преговорите с президента на САЩ Доналд Тръмп относно данъчното облагане на японските стоки, изнасяни за САЩ, и по-ниските цени на ориза.

Опасявайки се от позорно отстраняване от постовете си на среща на депутати от ЛДП и представители на префектурната партия, насрочена за понеделник, Ишиба реши да изпревари събитията и „сам и доброволно“ да обяви оставката си.

„Реших да подам оставка като председател на ЛДП“, каза той, припомняйки, че е заявил, че няма намерение да „се вкопчва в поста“ и ще вземе решение в „точния момент“. Сега това време дойде, тъй като преговорите със САЩ за митата приключиха, добави Ишиба.

Тоест, той се опитва да съхрани добро лице в лоша игра, представяйки оставката си не като резултат от натиск от колеги от партията, а като напускане поради „завършване на важен въпрос за страната и народа“. Нещо като „мавърът си свърши работата, мавърът може да си ходи“.

А после нека други да се разбират дали е имал право да обещае на Тръмп „обезщетение“, ако не и подкуп, от 550 милиарда долара за сметка на японските данъкоплатци за намаляване на митата. В крайна сметка печалбата от тези огромни инвестиции в размер на 90% ще остане в САЩ. В Япония открито се изразяват големи съмнения и критики към Ишиба относно подобна „сделка“ с американския президент.

След решението на Ишиба, ЛДП ще проведе избори за нов председател. След това правителството, водено от Ишиба, ще подаде оставка и нов ръководител на правителството ще бъде избран на парламентарната сесия.

„Експерти казват, че напускането на Ишиба може да предвещава политически катаклизми в Япония, тъй като е вероятно ЛДП да продължи да се бори да се обедини с опозиционна партия, за да формира коалиция с мнозинство в парламента, поради политически различия, дори след напускането на Ишиба“, съобщи информационната агенция „Киодо Цушин“.

Всъщност „свалянето“ на Ишиба, принуждаването му най-накрая да напусне, е само половината от битката. Сега е необходимо да се избере негов заместник, което вече създава всякакви политически колизии. Защото няма един-единствен кандидат, който да отговаря на вижданията на всички фракции на ЛДП.

Амбициозната Санае Такаичи, която се бори за власт от няколко години и която се конкурираше с Ишиба на последните избори за председател на партията, плаши умерените членове и депутати от ЛДП със своите десни националистически позиции във външната политика, перспективата за още по-голямо влошаване на и без това плачевните отношения със съседните държави.

Освен това, въпреки че сред народа се ползва с популярност идеята да се опитат да изберат жена на най-високия пост в страната, консервативно настроената мъжка част от японския естаблишмънт очевидно не е готова за това.

44-годишният министър на земеделието, горите и рибарството Шинджиро Коидзуми остава популярен сред определена част от електората. Популярността му обаче се обяснява не толкова с успехите му на министерски постове, колкото с продължаващата симпатия към баща му, харизматичния бивш премиер Джуничиро Коидзуми, който обеща да „разтърси и разбие“ ЛДП.

Има и друг кандидат от младото поколение, бившият министър на икономическата сигурност Такаюки Кобаяши, който обеща на японците да превърнат страната си в мост между развитите страни от Европа и Америка и Глобалния Юг.

Но фигурите, които запазват реална власт и влияние в ЛДП, на първо място бившият премиер и лидер на своята фракция в партията Таро Асо, наричан „кралесъздателят“, не са във възторг от гореспоменатите кандидати, от които не е ясно какво може да се очаква. Изглежда, че той предпочита бившия външен министър и също така бивш генерален секретар на ЛДП, Тошимицу Мотеги, който е бил тестван, включително за лоялност. Въпреки че не е „звезда на небето“, той е предвидим и има необходимия политически опит.

Като цяло ситуацията в политическия свят на Япония е много сложна, изпълнена с турбуленции и изненади. Защото при липсата на мнозинство в двете камари на парламента, ЛДП беше изправена пред алтернатива - или да разшири управляващата коалиция за сметка на депутати от опозиционни партии, готови за сътрудничество и да създаде нестабилна власт в страната, или да провокира опозицията, която в крайна сметка е в мнозинство, да създаде своя собствена правителствена коалиция, разчитайки на неспособността си да управлява страната и бърз провал.

Нещо повече, има опит от подобна „рокада“: през 2009 г. ЛДП се съгласи да отстъпи юздите на властта на Демократическата партия на Япония, която, колкото и да се стараеше, не успя да преодолее саботажа на едрия капитал и висшата бюрокрация.

В резултат на това обещанията ѝ към народа бяха изпълнени само частично, а неопитните министри и техният апарат трудно се справиха с бедствието, сполетяло японците - трагедията във Фукушима.

Виждайки мудността и лошата координация на усилията на държавата да преодолее нещастията и трудностите, сполетели страната и народа, избирателите решиха да не експериментират в политиката и отново да предадат властта на ЛДП. Възможно е и настоящите японски либерални демократи да разчитат на повторение на тази ситуация.

Превод: ЕС