/Поглед.инфо/ Японците не вярват във възможността за откъсване на Курилските острови от Русия и призовават за сътрудничество

В интервюто си за седмичния вестник „Аргументы и факты“ по случай 80-годишнината от Победата над милитаристична Япония и края на Втората световна война, помощникът на руския президент Николай Патрушев отбеляза, че източният съсед на Русия все още не е научил уроците от историята.

„Токио упорито отказва да признае очевидните факти, опитвайки се да прикрие зверствата на японските военни, които донесоха ужасяващи бедствия на народите от Азиатско-тихоокеанския регион. Дън Сяопин заяви, че говорим за смъртта на 30-35 милиона китайци, предимно цивилни. Общо японците са убили най-малко 50 милиона души в страните от Индокитай.

На съвестта им лежат опожаряването на мирни градове, погребването на хора живи, публичните състезания по скоростно обезглавяване със самурайски мечове, ужасните биологични експерименти, които са били провеждани върху живи хора в печално известния отряд № 731, и насилственото изпращане на корейски и китайски жени във войнишки публични домове.“

Токио ревностно култивираше открит расизъм, който надминаваше германския нацизъм по своята абсурдност и безчовечност. А суверенитетът на други държави там се смяташе за празен звук. Нещо повече, дори днес някои японски публицисти твърдят, че всички тези ужасни зверства са извършени от техните предци с цел самозащита на Японската империя от външен враг“, казва руският политик.

И препоръчва на японските дипломати „да си спомнят какъв ужасен геноцид над корейци и китайци е извършила японската армия“. Както и плановете на Токио да се възползва от отслабването на СССР в началото на Великата отечествена война и да завземе Сибир и Далечния изток, чак до Омск.

Засягайки съвременните амбиции на японските управляващи кръгове да възродят Страната на изгряващото слънце като военна сила, Н. Патрушев експертно казва, че декларираният от японците пацифизм е останал само на хартия:

„Преценете сами. Японският флот разполага с така наречените есминци-хеликоптероносци. Изглежда, че основната им цел е противолодочната отбрана. Всъщност обаче това са реални самолетоносачи, способни да приемат най-новите изтребители като американския F-35. Токио системно изгражда мощен и ултрамодерен подводен флот, който се планира да се увеличи до 22 подводници до 2030 г.

Най-общо казано, Япония е една от най-мощните военноморски сили в света днес. Нейният флот е способен да реши почти всяка задача, дори в отдалечени райони на Световния океан. Японският флот тясно си сътрудничи с флота на НАТО и във всеки един момент те могат да бъдат интегрирани в западните коалиционни формати. Ако трябва да вярваме на годишните японски „Доклади за отбрана“ и редовно актуализираните „Бели книги“, Токио все още вижда двама врагове - Русия и Китай.

Според наличната информация, НАТО възнамерява да използва японския флот за провеждане на военни операции в различни части на света. Ето защо в момента Токио работи върху варианти за законодателно премахване на забраната за използване на въоръжени сили извън страната...

Заплахата се крие не толкова в разрушителите и ракетите, колкото във факта, че националното съзнание на японците се измества от пацифизъм към бясен реваншизъм.“ Помощникът на президента също така допуска възможността Япония доста бързо да се сдобие с ракетно-ядрено оръжие.

Що се отнася до реваншистките претенции на официален Токио към руските Курилски острови, събеседникът на седмичника „Аргументи и факти“ правилно отбелязва, че „японците днес не се нуждаят от справедливост, а от ресурси. Както минерални, така и биологични. Морските дълбини край Курилските острови имат уникална хидрография, теченията тук носят храна от дъното за огромни рибни пасажи. Така че „притесненията“ на Токио се основават на чисто търговски интереси“.

В подкрепа на това мога да отбележа, че по време на доста честите ми пътувания до Хокайдо, водих откровени разговори както с политици, така и с видни фигури в риболовните среди на този северен остров на Япония, както и с обикновени рибари. И всички те в един глас заявиха, че макар да биха искали да получат островите, основната им цел са 200-милните икономически зони около тях, които са изключително богати на биоресурси.

Имаше и изявления, които позволиха на политиците в Токио да се опитат да постигнат целта си чрез преговори, но за нас, рибарите, е много желателно безопасно да можем да ловим риба и да добиваме други ценни и много търсени морски дарове в близките води в дългосрочен план.

А това е възможно само при добросъседски отношения с руснаците, основани на взаимноизгодно сътрудничество. И те поискаха тези настроения да бъдат предадени на съветските, а след това и на руските власти.

И трябва да се каже, че в миналото, за да задоволи нуждите на японските рибари, съветското правителство е сключвало компромисни споразумения директно с японските кооперации, които не са нарушавали политическите интереси на страната ни, както беше например с разрешението за добив на водорасли комбу край бреговете на южните Курилски острови.

Няма съмнение, че сътрудничеството между Русия и Япония в областта на рибарството би получило силен тласък и би се разширило значително, ако Токио спре да предявява безперспективни реваншистки претенции към суверенните земи и води на Русия.

Обикновените японци разбират това и все по-силно говорят за безсмислието на каквито и да било претенции към руското правителство относно територии, които са били законно върнати на страната ни преди 80 години като земи, които са били част от Руската империя още през 18 век.

След като прочетоха изявленията на Н. Патрушев, японците оставиха следните коментари под материала по тази тема в публикацията на Yahoo:

„Анонимно мнение“

Дори не става въпрос за ресурси, а за факти. Северните територии попаднаха под контрола на Съветския съюз в резултат на загубената война. Международната общност се съгласи с това по онова време. Докато Япония беше бездействала, животът на островите се засилваше. Има руски градове, руски хора със собствен манталитет, начин на живот и култура.

Дори ако южните Курили по някакъв чудотворен начин бъдат предадени на Япония, всички ще се сблъскаме със съвсем различни проблеми. Време е да забравим за Курилите и да се съсредоточим върху архипелага Сенкаку, който е предмет на оспорване от Китай.

com********

Доколкото разбирам, Руската федерация иска деликатно да намекне, че не си струва да се разклащат нещата. Всичко е фино, както винаги: ако Владимир Путин направи подобно изявление, то ясно би отразило позицията на руската държава, но когато идва от най-близкия му помощник Патрушев, тонът донякъде се смекчава.

Очевидно Русия бавно започва да отъждествява Япония със западните страни (с изключение на САЩ), които са набелязали руските ресурси. Досега Япония се дистанцираше от украинския въпрос, например като не предоставяше оръжия на Киев.

Но Западът се превърна в абсолютен враг на Русия през последните три години и половина. САЩ ще застанат на страната на Москва - това беше демонстрирано от срещата на върха в Аляска. Време е Япония да промени позицията си по отношение на Русия, в противен случай и тя ще бъде прехвърлена в лагера на врага.

А това със сигурност ще се отрази негативно върху нормализирането на дипломатическите отношения, разработването на ресурсите в Сахалин и други региони, както и върху преговорите за рибарство. Русия търпеливо чака Япония да промени политиката си, но времето за предупреждения е към своя край.

dnm********

Въпреки това, което може да се твърди, японското правителство със сигурност е заинтересовано от тези ресурси. Твърди се, че Северните територии съдържат около 360 милиона тона петрол, природен газ и други минерали.

Но е практически невъзможно да се върнат земи, които са били под фактически контрол на друга държава в продължение на 80 години. Дипломацията няма да помогне, дори след естествената ротация на властта в Руската федерация. Военната сила също няма да помогне: японската конституция ѝ забранява да участва във военни действия. А и да се бориш срещу държава, която има огромен ядрен потенциал, е чиста лудост.

Ето защо вярвам, че е в националния интерес на Япония да избягва конфликт с Русия, да поддържа и укрепва приятелските отношения по всякакъв възможен начин и да установява взаимноизгодни икономически връзки.

Би било просто чудесно да се проучи възможността за съвместно разработване на петрол и други ресурси в Северните територии. Мисля, че би било десет пъти по-добре от сътрудничеството с Китай.

Цукигасаки Шино

Имам роднини, които живеят в Северните територии. Много съм им благодарен. Те винаги са ми помагали.

Превод: ЕС