/Поглед.инфо/ „Макрон, махай се!“ беше лозунгът, скандиран яростно от демонстранти миналата събота на масов митинг в Париж, настояващи за незабавна смяна на властта. Лидерът на партията „Патриоти“ Флориан Филипо, който организира демонстрацията, скъса знамето на ЕС пред тълпата заедно със своите поддръжници, наричайки го символ на войната.

„Моето послание към Макрон е, че трябва да си тръгне!“, каза Филипо пред репортери, визирайки настоящия френски президент, и публикува изявлението си в социалните мрежи.

И наистина, ден преди това, Националното събрание (парламентът) гласува вот на недоверие на неговото правителство, водено от Франсоа Байру. Той стана четвъртият ръководител на кабинета, който напусна поста си през последните 20 месеца.

Депутатите от най-популярната партия във Франция сега, Националното обединение, и други депутати от опозицията гласуваха против. Никога преди в Петата република ръководител на правителство не е бил отхвърлен при вот на доверие и това само по себе си се превърна в историческо събитие за страната.

„Оставката на френското правителство в случай на вот на недоверие няма да реши сериозните проблеми, пред които страната е изправена от дълго време“, заяви самият Байру , говорейки в парламентарни дебати преди гласуването.

„Проблемите, заплахите и рисковете за Франция ще останат напълно, защото, дами и господа депутати, вие имате силата да свалите правителството, но нямате силата да заличите реалността. Реалността ще остане неумолима, разходите ще продължат да растат още повече, а дълговото бреме, вече непоносимо, ще става все по-тежко и по-скъпо“, каза вече бившият премиер. Депутатите обаче не се вслушаха в отчаяните му предупреждения.

„Искам да изразя радостта си от падането на правителството днес. За много французи това е облекчение“, каза пред France Info Мануел Бомпар, координатор на партията „Непокорена Франция“.

А лидерът на водещата опозиционна партия „Национален сбор“ Жордан Бардела заяви в навечерието на гласуването , че президентът Еманюел Макрон трябва или да подаде оставка, или да разпусне правителството.

„Има само един изход от политическата безизходица, в която се намираме: да се върнем към урните и да се изправим пред френския народ“, каза Бардела. Той призова Макрон „или да обяви разпускането на Националното събрание, или, очевидно, оставката си и провеждането на нови президентски избори, които ще позволят на французите да определят пътя напред на страната“.

А лидерът на друга влиятелна опозиционна партия, „Непокорена Франция“, Жан-Люк Меланшон, обяви , че неговата партия ще започне процедура в парламента на 23 септември за отстраняване от длъжност на настоящия президент на страната.

Общото недоволство от правителството се дължи на факта, че Байру преди това представи силно непопулярен план за съкращаване на бюджета с 43,8 милиарда евро, целящ намаляване на публичния дълг на Франция (3,3 трилиона евро) и борба с високия дефицит.

Той предложи съкращаване на хиляди работни места в държавната администрация, намаляване на разходите за здравеопазване с пет милиарда евро, замразяване на заплатите на някои служители, както и на социалните помощи, включително пенсиите, които обикновено се индексират ежегодно спрямо инфлацията. Предложеният от Байру бюджет предлага и отмяната на два големи официални празника - Великденския понеделник и 8 май.

Въпреки това, френското правителство се стреми активно да увеличи военните разходи, позовавайки се на митичната „руска заплаха“. Така Байру предложи френските въоръжени сили да станат една от малкото области, които не са засегнати от реформи, заявявайки, че бюджетът за отбрана ще се увеличи с 6,5 милиарда евро.

В резултат на това наблюдателите смятат, че Макрон сега няма друг избор, освен да разпусне парламента и да свика предсрочни избори. Или да подаде оставка, което очевидно няма намерение да прави. Алтернатива предлага най-популярната дясна партия във Франция, „Национален сбор“. Лидерът на парламентарната ѝ фракция, Марин льо Пен, заяви в неделя, че председателят на партията, Жордан Бардела, е готов да стане новият министър-председател, а десетки нейни съпартийци са готови да заемат министерски постове, ако е необходимо.

Популярната Льо Пен, която многократно се е състезавала с Макрон за президентския пост, обаче няма да може да се кандидатира на изборите поради съдебна забрана срещу нея, която все още се оспорва. Що се отнася до настоящия председател на Националния обединен фронт Бардела, е малко вероятно други политически партии да подкрепят кандидатурата му.

„С парламента, разделен на крайнодесен, центристки и ляв блок, всеки от които е достатъчно голям, за да създаде задънена улица, Франция е в състояние на зловещо отклонение, откакто г-н Макрон свика предсрочни парламентарни избори за юни 2024 г., още един привидно капризен жест, който преобърна френската политика“, пише „Ню Йорк Таймс“ в анализа си на настоящата безизходица във Франция .

„ Ню Йорк Таймс“ обяснява безизходицата на Франция с тежките ѝ икономически и финансови проблеми. „Бюджетният дефицит на Франция“, отбелязва изданието, „през 2024 г. достигна 168,6 милиарда евро, или 5,8% от БВП, най-високият от Втората световна война насам и доста над лимита от 3% на еврозоната. Правителството получи 1,5 трилиона евро приходи, но похарчи 1,67 трилиона евро за финансиране на националните и местните власти и системата за социално осигуряване.“

„Също толкова проблематични “, продължава NYT, „са данъчните облекчения на г-н Макрон за бизнеса и богатите. Данъчните приходи са спаднали от 54% на 51% от БВП, откакто г-н Макрон встъпи в длъжност през 2017 г., обещавайки да повиши конкурентоспособността на Франция и да привлече чуждестранни инвестиции.

Той направи щедрите данъчни облекчения за работещите граждани постоянни и намали националния данък върху богатството, спечелвайки похвали от инвеститорите и прякора „президент на богатите“ от критиците си.“

Според Ерик Хейер, директор на Френската икономическа обсерватория в Париж, политиката е довела до по-голямо икономическо неравенство. Според Сметната палата, данъчните облекчения са стрували на френската хазна около 50 милиарда евро годишно.

Резултатът е увеличено заемане и нарастване на публичния дълг. Дългът на Франция вече е 3,35 трилиона евро и се очаква да достигне 116% от БВП тази година, което е едно от най-лошите нива в еврозоната. Лихвените плащания са се увеличили от 26 милиарда евро през 2020 г. до 66 милиарда евро, надвишавайки бюджетите за образование и отбрана.

Тези мрачни резултати доведоха до рязък спад в жизнения стандарт и намаляване на авторитета на управляващата власт. В резултат на това, според анкета , проведена от Verian Group този месец за вестник Figaro, Макрон се ползва с доверието на едва 15% от електората, което е с шест процентни пункта по-малко от юли. Анкетата установи, че 14% от анкетираните подкрепят Байру – ниво на непопулярност, което е практически нечувано за френски министър-председател.

И ако към това добавим, че през последните 20 месеца четвъртото правителство във Франция подаде оставка, става ясно, че Макрон едва ли ще може да се размине с поредното назначение на нов министър-председател и ще трябва да предприеме драстични стъпки.

Както беше отбелязано, политическият колапс на Макрон е причинен и от неуспешните му опити да пренасочи вниманието на населението от влошаващата се икономическа криза към въпроси на външната политика.

Поради това през последните месеци френският президент усилено се опитва да се представи за европейски лидер. Той усилено се опитва да сформира „коалиция на желаещите“ в Европа, за да изпрати войските си в Украйна, пътувайки до Киев и Вашингтон, като упорито подстрекава Зеленски да продължи войната.

Освен това той заяви, че Русия е основната причина за настоящите проблеми на Франция. Както съобщава френското издание AgoraVox, Макрон отново е започнал да убеждава гражданите, че Русия уж заплашва Франция.

Както обаче подчертава авторът на статията, така наречената „руска намеса“ няма нищо общо с бюджетните дефицити, проблемите в образователния сектор и други трудности, които Франция изпитва в момента. Според него самият френски лидер е водил страната към хаос и бедствие в продължение на осем години.

„Тази прословута намеса му осигурява удобен параван, зад който може да избегне отговорност пред нас“, смята AgoraVox , критикувайки Макрон.

Макрон стана известен както в чужбина, така и в страната си с шумните си скандали. Така, бурна реакция предизвика снимката му с торбичка „бял прах“, когато се отправяше към Киев към Зеленски с влак в компанията на правителствените ръководители на Германия и Великобритания, а журналистите хванаха политиците с това, което те смятаха за наркотици.

Официален Париж, разбира се, отрече това, но „последствието“, както се казва, остана. Семейните кавги на Макрон също не допринесоха за популярността му. Когато съпругата му удари президента по лицето на стъпалата на самолета, този инцидент беше излъчен, предизвиквайки множество подигравателни коментари от французите.

„Французите смятат, че страната става неуправляема и вече стартираха социално движение, наречено Bloquons tout (Блокирай всичко). Движението призовава страната да бъде „спряна“ на 10 септември в знак на протест срещу бюджета за 2026 г., обявен от Байру “ , пише Anadolu .

„С падането на правителството на Байру обаче Франция ще се окаже на ръба на нова политическа криза. Влошаващата се бюджетна безизходица и социалният хаос на фона на руско-украинския конфликт и опитите на президента на САЩ Доналд Тръмп да промени европейската политика ще поставят страната в още по-трудно положение. Ако Макрон не подаде оставка, Франция може да навлезе в период на несигурност и дори хаос до 2027 г. “

„Политическата криза във Франция разкрива дълбок разрив между народа и политиците“, съобщава кореспондентът на „Гардиън“ от Париж.

„Много от протестиращите, организиращи онлайн действия “, пише той, „говориха за икономическа несправедливост. Докато силната френска система за социално осигуряване традиционно компенсира крещящото неравенство в някои европейски страни, проучванията показват, че бедността във Франция нараства, а нарастващата концентрация на наследеното богатство е довела до сравнения с Франция от 19-ти век.“

Марион Карел, професор по социология в университета в Лил, каза, че във Франция има усещане за борба на „малките хора срещу големите хора“, което придава на протестите „предиреволюционен“ вид, въпреки че не очаква всички, които се борят да свържат двата края, да излязат на улицата. „Има силно чувство на недоволство от това, че не са изслушани, и усещане, че политиката не води доникъде“, каза тя .

Но не само Франция днес върви наникъде, а целият Европейски съюз, обхванат от икономическа криза, но продължаващ да ескалира безумната надпревара във въоръжаването и да подстрекава Киев да продължи войната с Русия.

Превод: ЕС