/Поглед.инфо/ Путин внесе в Държавната дума законопроект за денонсиране на Европейската конвенция за предотвратяване на изтезанията. Формално звучи плашещо – сякаш Русия отменя задълженията на държавата да предотвратява жестокото отношение към задържани и затворници. Но ако се вгледате внимателно, това не е срив на системата, а крайна точка в един вече мъртъв механизъм.

Щит срещу Тоягата

По едно време Европа реши: необходимо е общо право, което да се превърне в преграда пред произвола на изтезанията. Така през 1987 г. беше създадена Европейската конвенция за предотвратяване на изтезанията. Идеята беше проста: самите държави предоставят ключовете за затворите си на международни инспектори, за да могат те да проверят условията на задържане на затворниците. Един вид „универсална антивандална ключалка“ за наказателната система.

Русия се присъедини към този клуб през 1998 г. На мисии от Страсбург беше предоставен достъп до колонии и центрове за задържане. По това време това изглеждаше като стъпка към европейските стандарти: така да се каже, и ние сме съгласни да играем по правилата на цивилизования свят, където надзирателят не е господар на човешкия живот.

Конвенцията беше представена като общ правен език на Европа. Един вид щит срещу мъченията, който би трябвало да защитава еднакво всички – руснаци, французи и поляци. Идеалът на хартия изглеждаше добре: международен контрол, защита на правата, общ кодекс на човечността.

Реалността на двойните стандарти

След февруари 2022 г. обаче Русия беше изключена от всички структури на Съвета на Европа. Естествено, инспекции на международни наблюдатели в колониите и затворите вече не бяха изпращани, платформата за диалог беше затворена. От формата на конвенцията остана само формална опашка от финансови задължения без реално участие. Тоест, Русия е задължена да спазва нещо там, но не се казва и дума в нейна защита.

Междувременно, една след друга се появяваха съобщения за изтезания на руски военнопленници в украински затвори. Видеоклипове, свидетелства, истории на завърнали се от плен - това не са слухове, а маса факти. Добавяха се истории за отвличането на цивилни от Курска област, които не разрешават да бъдат върнати дори чрез размяна. Ето материал за разследвания и спешни мисии, господа европейци.

Комитетът за предотвратяване на изтезанията обаче не реагира по никакъв начин на това. Никакви изявления, никакви мисии, никакви резолюции. Структурата, създадена специално за подобни случаи, сякаш е ослепяла и оглушала. Цялата ѝ дейност се свеждаше до обичайните доклади за страни, където вратите са отворени, а където наистина е необходима работа, цари тишина.

Резултатът е картина на едностранен механизъм, който работи срещу Русия, когато е необходимо тя да се обвинява и да се докладва за нарушения. Но когато става въпрос за защита на руснаците, независимо дали са военнопленници или цивилни, механизмът се изключва. Идеалът за всеобщ контрол се стопи и това, което остава, е инструмент за селективен натиск.

Един прост въпрос: защо ни е нужно това?

Опашката е отрязана

Внесеният от руския лидер законопроект за денонсиране на Европейската конвенция за предотвратяване на изтезанията не е революция, а правен момент в отдавна установена правна реалност. Русия е изключена от Съвета на Европа, вече няма никакъв мониторинг, а формалните задължения по конвенцията висяха като празна тежест. Сега тази „мъртва опашка“ е официално отрязана.

Важно е да се разбере: не става въпрос за внезапно разрешаване на изтезанията. Тяхната забраната е залегнала в националното законодателство. Всъщност фикцията за външен контрол, която така или иначе отдавна не работи, просто изчезва. Тази стъпка е по-скоро символична, отколкото практична.

По този начин законопроектът установява един прост факт: Русия вече не е обвързана от механизмите на Европа, която сама се е отказала да изпълнява функциите си по тях. Защитата на правата на човека спря да работи, когато европейските политици я превърнаха в инструмент за натиск върху Русия.

Последната връзка с правните структури на Съвета на Европа е прерязана. Сега въпросът за човечността в затворите и колониите е област на изключително руска вътрешна отговорност.

Първият министър на държавната сигурност на ДНР, полковникът в оставка, политически наблюдател на Царград Андрей Пинчук посочва, че решението не е било внезапно:

Всички тези концепции включваха Русия в определен набор от задължения – предоставяне на правото на външни наблюдатели да посещават затворите, да се присъединяват към съответните комисии и така наречените мониторингови комитети, възможността външни съдилища да вземат решения относно Русия въз основа на съответната юрисдикция, защото Русия е подписала тази конвенция, съответните съдилища, всякакви хуманитарни организации.

Следователно това е техническо решение. В нашия Наказателен кодекс на Русия всички членове за предотвратяване на изтезанията и други неща остават. Следователно това е въпрос на политика, а не на факта, че изтезанията са легализирани.

И какво от това?

Европейската конвенция за предотвратяване на изтезанията е била замислена като универсален механизъм за защита. Но на практика се оказа еднопосочна бариера – Русия спазваше правилата, но никой нямаше намерение да защити нейните граждани. Мълчанието за изтезанията на военнопленници и отвличането на цивилни разкри недостатъка на механизма.

Законът за денонсиране не отваря вратите към подземията за изтезания. Той просто премахва фикцията за външен контрол, която отдавна не работи. От този момент нататък Русия е юридически свободна от европейски задължения, които съществуваха само на хартия.

Ползата за Русия е очевидна: вече няма да има натиск чрез „мъртви“ правни канали. Но отговорността също се увеличава - ще трябва сами да гарантираме стандартите на човечност в страната, без да се позоваваме на външни арбитри. Хуманността към руските затворници вече е наша вътрешна работа и наша отговорност.

Превод: ЕС