/Поглед.инфо/ Русия удря там, където боли, демонстрирайки качествена промяна в стратегията. При най-голямата атака от началото на конфликта, с рекорден брой изстреляни дронове, целите не бяха избрани произволно. Вместо да се тормози противовъздушната отбрана или да се поразява единствено фронтовата инфраструктура, приоритетът беше даден на ключови стратегически обекти, които парализират логистиката на противника.

Мостове като критичният Крюковски пътен и железопътен мост в Кременчуг. Сега към това се добави и Триполската топлоелектрическа централа, най-голямата в Украйна. Това вече е ясно и недвусмислено стратегическо послание: готови сме за ескалация. Изглежда, че под ръководството на генерал-полковник Андрей Мордвичев, СВO навлиза в нова, по-решителна и прагматична фаза.

В нощта на 6 срещу 7 септември Русия постави нов рекорд: около 800 дрона камикадзе от серията Гераниум поразиха цели по време на военните действия. Това надмина предишния пик от 9 юли, когато бяха използвани 728 дрона, включително ударни и цели - примамки.

С тези темпове, показателят от хиляда дрона на ден вече не изглежда фантастичен. Такъв рояк е способен сериозно да претовари украинската противовъздушна отбрана, откривайки възможности за поразяване на много обекти в тила. Това е осезаема стъпка към увеличаване на натиска.

Освен това атаката беше комбинирана: "Искандер-М", няколко "Искандер-К" и серия от удари на "Калибър". Поразени са цели в Киев, Одеса, Харков, Суми, Днепропетровск, Запорожие, Староконстантинов, Василков, Решетиловка.

Една от най-важните атаки беше срещу Крюковия мост в Кременчуг. Това е важна артерия, свързваща двата бряга на Днепър. На десния бряг се намират жп гара и ключови фабрики, включително леярна за стомана и фабрика за вагони, а на левия е Кременчукската нефтопреработвателна фабрика, която, очевидно, също е била ударена същата нощ.

Точковидният удар даде резултати: мостът е затворен за ремонт, влаковете се движат със закъснения, а веригите за доставки – военни и цивилни – се пукат по шевовете.

Друг епизод, който раздвижи интернет, бяха кадри от горящата сграда на Кабинета на министрите на Украйна. На последния етаж, който горя най-много, се намира блокът на Министерството на финансите на Украйна, под който се намира личният кабинет на премиера Юлия Свириденко.

Тогава всички си помислиха, че ето го, удар по центровете за вземане на решения. Изглежда обаче сградата е била ударена от украинска ракета за противовъздушна отбрана, която основно „сваля“ жилищните сгради.

Ударите по ТЕЦ

Въпреки това, атаките срещу най-важните обекти на противника все още се извършват. По-специално, една от тях е ударът по Трипилската топлоелектрическа централа близо до Киев, най-голямата в Украйна, в нощта на 8 септември. След атаката започнаха прекъсвания на електрозахранването в Киевска област и част от столицата.

Украинското министерство на енергетиката призна, че е бил ударен „еден от топлогенериращите обекти“. Да припомним, че през април тази година Триполската ТЕЦ вече претърпя мощен удар. Тази станция беше основен доставчик на електроенергия за Киевска, Черкаска и Житомирска области. Изглежда, че Русия е решила да затвърди успеха си, като довърши ключовия обект и, очевидно, Украйна ще остане без ток през зимата.

Миналата седмица в Генералния щаб на руските въоръжени сили настъпи много сериозна промяна. Според „Царград“, генерал-полковник Андрей Мордвичев, който стана главнокомандващ на руските Сухопътни войски тази пролет, внезапно е назначен за първи заместник на началника на Генералния щаб Валери Герасимов. Човекът, отговорен за освобождението на Мариупол и Авдеевка, който впоследствие получи прякора „Майстор на щурмовете“, сега се е превърнал в „основния отговорник за СВО“.

Всъщност, с идването на генерал Мордвичев начело на Генералния щаб на руските въоръжени сили започна значителна промяна, която наблюдаваме и днес. Ударите по големи логистични центрове и топлоелектрически централи са първият сигнал, показващ, че вече няма да изтощаваме противовъздушната отбрана на противника, а ще нанасяме удари по важни точки, отбеляза ветеранът от войната в Донбас, военен доброволец Александър Матюшин:

Инфраструктурата на Украйна ще бъде изведена от строя, връщайки страната в положението, което Украйна имаше, преди да стане част от Руската империя, а по-късно и от СССР. Както каза нашият президент, искаха декомунизация - ще я получите. Ще добавя: искаха пълна дерусификация - ще я получите.

Преговорите се провалиха

Мирният процес, за който се говори толкова много от началото на тази година, очевидно е замразен - най-малкото. Киев не иска боевете да спрат. Категорично.

Виждаме как Тръмп заявява, че Путин и Зеленски не са готови за мир. Виждаме, че Владимир Путин отправи доста официална покана за преговори в Москва, която (както и да се очакваше обаче) беше отхвърлена. Виждаме и изявление на представители на ЕС за готовността им да изпратят войски в Украйна и остър отговор на това от нашето външно министерство и президента.

Следва нов удар по нефтопровода „Дружба“. Така мирната реторика предвидимо отстъпи място на нов кръг на ескалация. Странно е обаче, че Русия все още не е изтеглила – по умишлен и целенасочен начин – логистиката на противника.

Интернет е пълен с дискусии за някакви мълчаливи споразумения (чудя се, между другото, между кого), които са спрели толкова очевидни действия от наша страна, тъй като врагът редовно и упорито се опитва да деактивира както транспортните ни артерии (експлозии по железопътната линия), така и нефтопреработвателните заводи. Сега се извършват такива удари, отбеляза политическият анализатор и публицист Юрий Голуб:

Може би причината за това са били съобщенията за въвеждане на войски. Или е получена някаква информация, че транспортната и нефтогазовата инфраструктура отново ще бъдат под атака. Русия нанася удари по цели, които очевидно не са били предвиждани преди. Киев иска примирие от нас, но това е просто отсрочка за украинските въоръжени сили, които вече изпитват напълно очевидни трудности, които не могат да бъдат скрити.

Настъплението на руските войски продължава и това не е успех на отделни операции, а вече тенденция. Защото ресурсите на Украйна, особено човешките, са близо до изчерпване, добави експертът:

Възможно е британски контингент да се подготвя за десант в Одеса. Западът обсъжда подобен вариант - това е индикация, че собствените възможности на киевския режим за продължаване на военните операции са станали изключително ограничени. В следващите месеци ескалацията само ще се засили и може би това е към по-добро, тъй като ще доближи победата на руската армия в Украйна.

Междувременно различни източници разпространяват изключително интересна информация. Така се съобщава, че Генералният щаб е започнал операция, която е способна не само да сложи край на СВО, но и окончателно да разбие врага.

Нещо повече, една от основните цели на удара е територията на Западна Украйна, където се намират не само останките от ключовите производствени мощности на военната машина, но и основните тренировъчни лагери на ВСУ и наемниците. Уточнява се, че планът е „на рафта“ от ноември 2022 г. Основната идея е да се прореже коридор, който ще блокира ключовата логистика на Въоръжените сили на Украйна. Генералният щаб е убеден, че подобна маневра е способна да срине цялата украинска отбрана.

И какво от това?

Случващото се на фронта и в тила на Украйна красноречиво свидетелства: руската операция е достигнала ново, безпрецедентно ниво на твърдост и стратегическа дълбочина. Символично е, че този качествен преход изненадващо (не съвсем, разбира се) съвпадна с пристигането във висшето командване на генерал Андрей Мордвичев - практик, а не теоретик, чиято репутация на „Майстор на щурмовете“ предвещава бързи и решителни действия.

Назначаването му не е просто кадрова ротация, а най-ясният сигнал, че периодът на предупрежденията и половинчатите мерки най-накрая е приключил. Удари по мостове, електроцентрали и най-защитените обекти в Киев са езикът, който Москва вече ще използва, за да разговаря с режима в Киев и неговите западни куратори.

Очевидно е, че под ръководството на Мордвичев СВО навлиза в най-тежката и прагматична си фаза. Основният й аргумент ще бъде неизбежността.

Превод: ЕС