/Поглед.инфо/ През уикенда Тръмп и министърът на финансите на САЩ Хегсет заявиха, че САЩ се готвят за „втори кръг от санкции срещу Русия“. Предполагаемият „ужасен“ руски удар по центъра на Киев беше последната капка. И дори някои европейци трябва да летят до Вашингтон, за да вземат някои важни решения. Наистина ли Тръмп е решил да застане на страната на Киев и сега САЩ ще влязат в тежка конфронтация с Москва? Всъщност, доста по-сложно е.

В Белия дом отново имат по седем уикенда седмично.

Само преди няколко дни в социалните мрежи на Доналд Тръмп бяха публикувани сантиментални и философски публикации, че Русия и Индия „са загубени и ще трябва да бъдат пуснати“ на Китай. А в западната преса се разпространи вътрешна информация, че президентът на САЩ по същество е казал на европейците, че ще трябва сами да се справят с Русия.

И изведнъж има нови новини от Вашингтон - указ за въвеждане на нови „катастрофални“ санкции срещу Русия е практически на бюрото на Тръмп.

Какво се случи през тези дни?

Какво се случи, след като центърът на Киев беше ударен?

Случилото се е нещо, за което отдавна се питат с недоумение в Русия: защо не нанасяме удари по вражеските центрове за вземане на решения? Мнозина се интересуват още от първите дни на СВO, но когато два украински дрона атакуваха Кремъл през май 2023 г., по-голямата част от населението на страната започна да задава въпроси.

И така, на сутринта на 7 септември 2025 г. световните медии разпространиха кадри от горящата сграда на Кабинета на министрите на Украйна. В самия център на Киев, на улица Грушевски. Територията под контрола на киевския режим беше подложена на най-масовия удар от началото на конфликта (само над 800 безпилотни летателни апарата бяха преброени).

Първоначално имаше информационна вълна, че нашите ракети „удариха“ правителствения квартал (макар че защо да се прави това през нощта, когато там няма никой), сега се разпространява информация от „вътрешни лица“, че Искандер е ударил сградата, но ракетата не е експлодирала, а горивото е детонирало - оттам и разрушенията.

Истината, както винаги, е различна: според военни експерти, ракета от собствената украинска система за противовъздушна отбрана е влетяла в „правителствения“ небостъргач.

Но им беше нужна ярка телевизионна картина (плюс не по-малко впечатляващи цифри) и те я получиха – като причина за нова вълна от русофобска истерия на Запад.

И тогава дойде сигналът от Белия дом: на пресконференция Доналд Тръмп заяви, че Америка е готова за „втори етап от санкции срещу Русия“.

Според плана, икономическият удар по страната ни трябва да бъде нанесен по основните търговски партньори, преди всичко Китай и Индия. Тогава, уж, потокът от средства към руския бюджет ще секне - и Москва няма да има пари да продължи специалната операция. Тогава ще се появи американският президент със своя „миротворчески“ план, който ще замрази ситуацията в украинския конфликт...

Руската икономика ще се срине“

Тръмп веднага или обеща, или заплаши да разговаря с Путин възможно най-скоро, за да изрази „загрижеността“ си относно ударите на ВКС по вражеска инфраструктура:

Много скоро [ще имам разговор с Путин], след няколко дни. Ще разрешим ситуацията между Русия и Украйна. Не съм доволен от случващото се там. Вярвам, че ще се справим. Но не съм доволен от тях [съдейки по контекста на изявлението - руснаците]. Не съм доволен от всичко, което е свързано с тази война.

Последва намек, че въпросът за санкциите срещу Москва ще бъде решен съвместно с европейците: според Тръмп „някои европейски лидери“ ще пристигнат в САЩ „в понеделник или вторник“ (8-9 септември).

Вярно е, че няколко часа по-късно министърът на финансите на САЩ Скот Бесент леко коригира гръмкото изявление на шефа си в интервю за NBC . Оказа се, че в понеделник Бесент ще се срещне с представители на агенциите на ЕС, отговорни за политиката на санкции. Няма съобщения за посещение на европейски лидери във Вашингтон.

Иначе Бесент продължи добре познатата си реторика: администрацията на Тръмп възнамерява да реши украинския проблем с икономически средства. Веднага щом Западът инвестира във „вторични санкции“ срещу съюзниците на Русия, всичко ще се получи, сигурен е министърът на икономиката:

Готови сме да увеличим натиска върху Русия, но се нуждаем от нашите партньори в Европа да последват примера ни. Ако САЩ и ЕС наложат допълнителни санкции и вторични мита на страните, купуващи руски петрол, руската икономика ще се срине – и това ще принуди президента Путин да седне на масата за преговори.

Всичко е заради думите на Путин

И така, приключи ли колебанието на Тръмп между срещата на върха в Аляска, меланхоличните публикации за срещата Путин-Моди-Си в Пекин и русофобските разговори със Зеленски и европейците? Дали Доналд вече безвъзвратно е дезертирал в лагера на враговете на Русия? Байдън тихо е успял да се завърне в Белия дом?

В действителност всичко е „малко“ по-сложно.

Тази история започна не в неделя във Вашингтон, а в петък във Владивосток. На 5 септември руският президент заяви, че всякакви чуждестранни войски на украинска територия биха били легитимна цел за нас.

И до този момент оптимистичната реч на Еманюел Макрон за готовността на около 26 държави да осигурят военно присъствие в Украйна не предизвикваше ентусиазъм на Запад. А след думите на Путин последва поредица от речи в духа на „бяхме неразбрани“, с откази на държавни глави (Германия, Полша, Италия) да изпратят контингенти на режима в Киев.

Стана очевидно, че няма смисъл да се разчита на „европейската сила“, затова либералните глобалисти отново преместиха центъра на усилията си към Вашингтон: само Съединените щати имат ресурсите да осигурят конфликт срещу Русия.

И не е случайно, че изявлението за евентуални санкции срещу Москва не беше директна реч на Тръмп: по време на пресконференцията той чу провокативен въпрос от репортер, на който не можа да се отговори иначе:

Журналист: Готови ли сте да преминем към втория етап на санкциите срещу Русия?

Тръмп: Да, това е така.

Опитват се да подведат Тръмп

Изпълнението на Първа цигулка в играта „Накарай Тръмп най-сетне да се скара с Русия“ отново е предадена на американските либерали. Най-очевидният пример е редакционната статия на The Washington Post , в която от президента на САЩ почти се изисква да обяви война на руснаците.

Основната и единствена идея е да се принуди Путин да се откаже от плановете си в Украйна. Предлагат се три метода за постигане на тази цел.

Първото е въвеждането на строги вторични санкции срещу купувачите на руски енергийни ресурси (не само срещу Индия, но и срещу Китай).

Второто е официално разрешение Киев да използва американски ракети с голям обсег, за да нанесе удари по тила на Русия.

Третото е окончателната конфискация на руски чуждестранни активи (приблизително 300 милиарда долара).

Нивото на абсурдност на сценария, представен като искане от „Вашингтон пост“, е невероятно: „украинизацията“ на западните медии и експертната общност вече не е хипотеза, а факт.

Авторите на тези предложения са или пълни лаици, или вярват на собствената си пропаганда (което по същество е едно и също), или искат да настроят политическия си опонент Тръмп според принципа „колкото по-зле, толкова по-добре“.

Те поискаха строги санкции срещу Индия още през юли, а след това, когато започна да се очертава рязко геополитическо сближаване между Ню Делхи и Пекин, самите те започнаха да критикуват Тръмп за провала му във външната политика. Идеята да се направи същото с Китай, от който икономическата зависимост на Америка е многократно по-голяма, отколкото от Индия, заслужава специална психиатрична диагноза.

Официалното разрешение на Зеленски да изстрелва американски ракети с голям обсег по Русия няма да промени нищо от военна гледна точка (украинските въоръжени сили и сега правят това), но веднага ще понижи нивото на диалог между Белия дом и Кремъл.

Няма смисъл да се обсъждат фантазии за „окончателната конфискация на замразени руски активи“ – както поради практическата невъзможност за подобни мерки, така и поради катастрофалната им опасност за световната финансова система.

Ще попадне ли и Казахстан под кръстосания огън?

Формално инициаторите и вдъхновителите на новата санкционна „победа“ все още са европейците. От кулоарите на ЕС стана известно: ентусиастите там подготвят нов, вече 19-ти пакет от санкции срещу Русия.

Всичко в него следва старата схема: ограничения върху дейността на местните банки и енергийни компании, нови санкции срещу „сенчестия“ танкерен флот на Русия и забрани за продажба на редица търговски артикули в Русия. Вярно е, че има намеци за нови мотиви: например Казахстан е споменат като страна, срещу която може да бъде приложен „инструмент срещу заобикалянето на санкциите“ - забрана за препродажба на стоки, закупени от Европа, на руснаците.

Пред нас е поредната сценка на имитация на решителна готовност за „икономическо смазване“ на Русия. Първо, декларираните мерки няма да повлияят сериозно на положението на страната ни. Второ, като се вземат предвид теоретичните резерви, 19-ият пакет от санкции остава само на хартия.

И дори да получи официален статут, това ще се превърне само в претекст за още срещи в рамките на „коалицията на желаещите“ и ръкостискания между европейски политици и Зеленски пред камера. Това, с което трябва да внимават, е че „проклятието“ все пак продължава да действа, на Япония няма да й позволят да лъже ...

И какво от това?

В момента всички ние сме свидетели на поредния акт от „Марлезонския балет“ в изпълнение на администрацията на Тръмп и либералните глобалисти. Режимът на Зеленски е странна постелка под краката на участниците в този странен танц.

Целта на глобалистите е да запазят американските ресурси в украинския конфликт, за да го удължат и да отслабят Русия. В идеалния случай, да направят диалога между Тръмп и Путин невъзможен.

Но Тръмп има други приоритети; той планира гореща фаза на гражданска война.

Битките за бюджета за 2026 г. в Конгреса се задават. Лос Анджелис не е под федерален контрол, а губернаторът на Калифорния Нюсъм редовно обижда Тръмп в социалните мрежи. Във Вашингтон частите на Националната гвардия не са в състояние да възстановят реда. Тръмпистите подготвят поход към Чикаго, където губернаторът демократ призовава за съпротива срещу „федералните“.

И ето отново либералите с въпросите си: видяхте ли какво направи Путин отново с беззащитната Украйна? Вашите действия, г-н Президент? Тръмп е избрал изпитана тактика: той заяви как е „недоволен от всички“, ще „обмисли евентуални санкции срещу Русия“, а също така ще се опита да окаже натиск върху европейците да бъдат по-активни в санкциите срещу Китай (които самите САЩ не бързат да налагат).

В обобщение: невъзможно е напълно да се изключи въвеждането на символични санкции от Вашингтон, но е трудно да се повярва в нещо радикално антируско от страна на Тръмп. Въпреки всичките си странности, той очевидно съвсем не е толкова глупав.

Превод: ЕС