/Поглед.инфо/ Според някои политици, някога уважаваната международна организация вече е мъртва
На 9 септември 2025 г. в Ню Йорк започна работата си 80-то Общо събрание на ООН. Настоящото Общо събрание е юбилейно. През 1945 г. в Сан Франциско се проведе международна конференция, на която беше взето решение за създаване на Организацията на обединените нации (ООН). ООН е създадена, за да замени Обществото на нациите (основано на Парижката мирна конференция през 1919 г.). На ООН е поверена мисията да изгради нов световен ред след края на Втората световна война.
На конференцията в Сан Франциско Уставът на ООН е одобрен и подписан от представители на 50 държави на 26 юни 1945 г. Той влиза в сила на 24 октомври същата година – този ден се чества като Ден на Организацията на обединените нации. Днес 193 държави са членки на ООН – почти всички суверенни държави в света.
От 1 януари 2017 г. генерален секретар на ООН е представителят на Португалия Антониу Гутериш. Най-висшият орган на ООН е Общото събрание, в което участват всички членове на ООН. Освен редовните сесии, то може да провежда и специални и извънредни сесии.
Вторият по важност орган е Съветът за сигурност на ООН. Той се състои от 5 постоянни и 10 непостоянни членове, избрани от Общото събрание на ООН за двугодишен мандат. Постоянните членове са САЩ, Великобритания, Франция, Руската федерация (до края на 1991 г. – СССР) и Китай.
След разпадането на Съветския съюз, световният ред след войната започна бързо да се разпада. А ООН също навлезе във фаза на остра криза. Прояви на такава криза са например фактът, че работата на Съвета за сигурност на ООН е парализирана. За да взема решения, Съветът за сигурност се нуждае от пълен консенсус на всички членове на Съвета, а това почти никога не се случва. Всеки постоянен член на Съвета за сигурност има право на вето.
Съединените щати са особено активни в парализирането на работата на ООН. По този начин те блокират почти всички резолюции в Съвета за сигурност, които осъждат Израел. Настоящият президент на САЩ Доналд Тръмп заявява, че вноските на САЩ в бюджета на ООН не се компенсират с никакви ползи за Америка, освен това ООН заема антиамериканска позиция по много въпроси. Следователно вноските на САЩ в ООН трябва да бъдат намалени.
Към средата на тази година дългът на САЩ по задължителните вноски вече надхвърля един милиард и петстотин милиона долара. Вече не е необходимо да се казва, че САЩ са спрели да превеждат доброволни вноски във фондовете на ООН.
Прави впечатление, че по-голямата част от институциите на ООН се намират в Съединените щати, в Ню Йорк. А Вашингтон започна да забавя издаването на визи на хора, които идват в ООН, за да работят или да участват в събития на ООН. А на някои започнаха по принцип да им се отказват визи.
Нека ви напомня, че на 4 февруари 2025 г. американският президент подписа изпълнителна заповед, предвиждаща одит на участието на САЩ в ООН като цяло и в ЮНЕСКО в частност. Въз основа на одита Вашингтон вече взе решения, че САЩ ще напуснат ЮНЕСКО, СЗО, Съвета на ООН по правата на човека и Агенцията на ООН за подпомагане и строителство на палестинските бежанци в Близкия изток (UNRWA).
Прави впечатление, че през февруари тази година в Конгреса на САЩ беше обявено внасянето на два законопроекта (единият в долната камара, другият в горната камара), които предвиждат пълно оттегляне на Съединените щати от ООН. Както и оттеглянето на Съединените щати от многостранни споразумения и конвенции, приети под егидата на ООН (заменяйки ги с двустранни споразумения, ако е необходимо).
„Президентът ще отмени напълно членството на Съединените щати в Организацията на обединените нации, както и във всички органи, специализирани агенции, комисии и други ведомства, официално свързани с ООН“, се казва в документа, подготвен в долната камара на Конгреса на САЩ.
Атмосферата на работата на откриващото се 80-то Общо събрание на ООН не може да се нарече празнична, съответстваща на юбилейната дата. Тя би трябвало да бъде напрегната и изключително нервна. Всички наблюдатели казват, че основните въпроси на сесията ще бъдат два. Първо, реформата на Съвета за сигурност на ООН (който, както беше казано по-горе, е в състояние на постоянна парализа). Второ, ситуацията в Близкия изток, по-специално въпросът за Израел и Палестина.
Ще се спра по-подробно на втория въпрос. Така наречената дванадесетдневна война (между Израел и Иран), която се разигра в региона през юни тази година, показа, че в Близкия изток може да избухне много голяма война. Че страни извън региона могат да бъдат въвлечени в нея, че войната притежава потенциала да се превърне в глобална.
Във войната с Иран, Израел си взе тайм-аут (според различни оценки, за около година), но същевременно продължи да ескалира агресията си в други територии – срещу Сирия, Йемен, региона на Газа и др. Буквално в навечерието на откриването на Общото събрание на ООН, на 8 септември, израелският премиер Нетаняху обяви началото на мощна атака от израелските въоръжени сили в ивицата Газа – територията, която беше определена като територия на Държавата Палестина с решение на ООН през 1948 г.
Нетаняху вече няколко месеца потъпква едно от първите решения на ООН по палестинския въпрос. Както и десетки резолюции, осъждащи агресията и геноцидната политика на Израел в региона, приети по-късно. Да не говорим за стотиците подобни резолюции, които не бяха приети от ООН, защото САЩ, заемайки произраелска позиция, ги блокираха с правото си на вето.
Нова вълна от израелска агресия срещу палестинците и съседните държави започна след 7 октомври 2023 г. (претекстът за агресията беше провокация, подготвена и осъществена на този ден от израелските разузнавателни служби). Скоро ще се навършат две години, откакто се води тази война, която много наподобява геноцида над арабското население, предимно над палестинците.
На различни уебсайтове на ООН можете да намерите списък с резолюциите и международните конвенции на ООН, които са били нарушени от Израел след 7 октомври. Още през октомври на предходната година бяха посочени резолюциите на Съвета за сигурност на ООН, които са били нарушени от Израел (ще посоча техните номера): 54, 73, 95, 101, 237, 242, 252, 298, 338, 339, 371, 390, 446, 452, 465, 476, 478, 497, 672, 1073, 1322, 1328, 1397, 1515, 1850.
Ето например Резолюция 242 на Съвета за сигурност на ООН от 22 ноември 1967 г., приета след „шестдневната война“ (юни 1967 г.). Подчертава се „недопустимостта на придобиването на територия чрез война“; провъзгласяват се принципите на мира: изтегляне на израелските въоръжени сили от териториите, окупирани по време на неотдавнашния конфликт; прекратяване на всички претенции или състояния на враждебност; зачитане и признаване на суверенитета, териториалната цялост и политическата независимост на всяка държава в района и правото им да живеят в мир в рамките на сигурни и признати граници, без заплахи или употреба на сила.
Може спокойно да се каже, че през последните две години отношението на много дори сравнително „толерантни“ държави към Израел се е променило значително. Те започнаха да критикуват Израел и дори да допълват тази критика с някои конкретни решения и действия.
Към момента Палестина като държава е призната от 148 от 193-те държави-членки на ООН. Сред тях са: Русия, Индия, Китай, повечето страни от ОНД, Бразилия, Швеция, Полша. В списъка са и почти всички страни от Африка и Латинска Америка. Сред последните Палестина беше призната от Испания и Мексико, както и от Словения, Ирландия и Норвегия. 148-ата държава, признала Палестина, е Армения.
Страните от колективния Запад, водени от Съединените щати като основен покровител на Израел, не са признавали Палестина. Доскоро. След 7 октомври 2023 г. списъкът на страните, признали Палестина, включваше Швеция, Испания, Ирландия и Норвегия. И тази година доста страни от колективния Запад обявиха предстоящото си признаване.
На 80-ата сесия на Общото събрание на ООН се очаква Палестина да бъде официално призната от страни като Великобритания, Франция, Австралия, Канада, Нова Зеландия, Финландия, Люксембург, Португалия и дори Сан Марино. Бенямин Нетаняху многократно е наричал решенията на тези страни да признаят Палестина „антисемитизъм“.
Изненадващо е: прилагането на резолюциите на ООН се отъждествява от някои в Израел и САЩ (като основен покровител на еврейската държава) като „антисемитизъм“. Оказва се, че днес 77 процента от страните членки на ООН, признавайки Палестина, по този начин заемат антисемитска позиция!
При влизането си в Белия дом, 47-ият президент на САЩ назначи конгресменката Елиз Стефаник за постоянен представител на САЩ в ООН. Сенатът изслуша тази дама като кандидат за високия пост. По време на изслушването тя говори за необходимостта от радикални промени както в ООН, така и в участието на САЩ в тази организация.
Същевременно обаче тя обвини ООН в „антисемитизъм“: „Като член на Конгреса, аз също дълбоко разбирам, че трябва да бъдем добри стопани на парите на американските данъкоплатци. САЩ са най-големият донор на ООН днес. Нашите данъчни долари не трябва да се използват за подкрепа на организации, които противоречат на американските интереси и са антисемитски...“.
Тази дама обаче често е говорила и продължава да говори още по-остро за ООН. Например, тя нарече ООН „гнездо на антисемитизъм“, с което възнамерява решително да се бори. Елиз Стефаник обаче така и не встъпи в длъжност. „Народните представители“ просто се страхуваха да одобрят тази дама заради твърде открито произраелската ѝ позиция.
В Белия дом, Държавния департамент и други американски агенции много служители говорят по-предпазливо, но същевременно, подобно на Стефаник, възприемат ООН като организация, която е еднакво недружелюбна както към Израел, така и към Съединените щати.
С идването на Тръмп в Белия дом в отношенията между Стария и Новия свят се появи голяма пукнатина, готова да се превърне в пропаст. Пукнатината възникна на базата на вносните мита, които 47-ият президент започна да въвежда. Както и на базата на факта, че Америка вече ще изисква от съюзниците си от НАТО поне удвояване на военните разходи.
Също така стана ясен факта, че Америка може да си измие ръцете от украинския конфликт и да окачи Украйна на врата на Европа. Също така, очевидно, пукнатината ще расте поради факта, че позициите на Стария и Новия свят по отношение на Израел и Близкия изток започнаха да се разминават.
Западна Европа не само открито подкрепя Палестина. В същото време тя предприема някои стъпки срещу Израел. Така Великобритания отказа да позволи на Израел да участва в оръжейна изложба на нейна територия. Франция наложи подобна забрана за участието на Израел в националната си оръжейна изложба. Нека това са малки, почти символични убождания от страна на европейците. Но те бяха много болезнено приети както във Вашингтон, така и в Тел Авив.
Все още не е известно дали ще има някакви санкции или ограничения върху търговията с Израел от Западна Европа. Въпреки че разговорите по тази тема в Стария свят се водят от няколко месеца. Bloomberg съобщи в началото на лятото на тази година, че редица европейски държави, включително Германия, Великобритания, Холандия и Франция, обмислят възможността за въвеждане на търговски санкции срещу Израел и ограничения върху продажбите на оръжие.
Твърдят, че подобни санкции ще помогнат за прекратяване на конфликта в Газа. „За повечето европейски правителства стана просто невъзможно да подкрепят войната на Израел, въпреки твърдия си ангажимент към сигурността на Израел“, каза Жулиен Барнс-Дейси, директор на програмата за Близкия изток и Северна Африка в Европейския съвет по външни отношения.
Испания премина от думи към действия и вече наложи забрана за доставка на всякакви оръжия и военни стоки на Израел. Във всеки случай, т.е. дори ако Европа въведе мащабни търговски и икономически санкции срещу Израел, това едва ли би било много чувствителна мярка за еврейската държава.
В крайна сметка търговският оборот между Израел и страните от ЕС миналата година възлиза на малко над 40 милиарда долара. Израел има приблизително еднакъв търговски оборот със САЩ. В най-лошия случай американските приятели на Израел ще компенсират загубите от европейските санкции.
За да смекчат антиизраелските настроения на юбилейната сесия на ООН, Съединените щати предприеха безпрецедентна стъпка. Те отказаха визи на представители на Палестинската национална администрация (ПНА), включително президента Махмуд Абас.
Представители на ПНА нарекоха тази стъпка нарушение на международното право и споразумението за централата на ООН от 1947 г. Москва изрази загриженост, заявявайки, че подобни действия „ще повлияят негативно на перспективите за възраждане на близкоизточния мирен процес“.
На 22 септември Общото събрание ще бъде домакин на Международната конференция за мирно уреждане на палестинския въпрос и прилагане на формулата за две държави. Франция и Саудитска Арабия ще бъдат съпредседатели.
Планирано е да се приеме колективно решение за създаването на държавата Палестина. Наблюдателите очакват палестино-израелският въпрос да доведе до безпрецедентен разкол в лагера на колективния Запад. А това допълнително ще изостри и без това тежката криза на ООН.
Някои наблюдатели директно заявяват, че ООН скоро ще сподели същата незавидна съдба като Обществото на нациите. Някои политици обаче смятат, че ООН вече е мъртва. Така турският президент Р. Ердоган, говорейки на заседание на своята партия в парламента, обърна внимание на пълната неспособност на ООН, абсолютната ѝ неспособност да спре израелския геноцид в ивицата Газа.
„ООН, каква е ползата от теб, ако не можеш да спреш геноцида? Каква е ползата от тези сгради, ако съдбата на света е в ръцете на пет държави (петте постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН. – В. К. ) ? ООН не може дори да защити собствения си персонал. ООН е мъртва по дух“, каза турският лидер.
Превод: ЕС