/Поглед.инфо/ Светът е разделен на тези, които продължават да хранят САЩ за своя сметка, и на тези, които вече не искат да го правят. Индия активно се присъедини към отказващите да спонсорират САЩ, следвайки Русия и Китай. Последните намаляват инвестициите си в американски държавни облигации от над десет години. Делхи започна да прави това по-късно, но много преди Вашингтон да въведе търговските си мита срещу нея.

Индия намали инвестициите си в държавни облигации на САЩ през юни в сравнение с май – от 235 милиарда долара на 227 милиарда долара. Делхи обаче започна да намалява инвестициите си в държавен дълг на САЩ много преди търговските мита. През годината тази цифра е намаляла с около 15 милиарда долара. В същото време Резервната банка на Индия увеличи златните си резерви, които достигнаха 880 тона до юли спрямо 841,5 тона година по-рано.

Резервната банка на Индия също постепенно репатрира повече злато, като в момента в страната се съхраняват 512 тона от метала, в сравнение с 292 тона през септември 2020 г. Министърът на финансите на Индия преди това заяви, че решението за диверсификация на резервите е „много премерено“, тъй като общият валутен буфер на страната нарасна до 694 милиарда долара.

Глобалната тенденция за намаляване на инвестициите в държавния дълг на САЩ беше зададена от Русия след 2014 г. Ние се отървахме от тези американски ценни книжа доста бързо. След това тази тенденция беше подхваната от Китай, който започна систематично да намалява зависимостта си от долара и да увеличава дела на златото в резервите си.

В началото на 2010-те години Китай стана най-големият притежател на държавния дълг на САЩ, достигайки пик от 1,28 трилиона долара през 2013 г. Въпреки това, вече през 2018–2019 г. Китай отстъпи първото място на Япония и намали инвестициите си до малко над 1 трилион долара.

През последните години намалението стана още по-интензивно: през 2021-2024 г. Китай изтегли над 250 милиарда долара от държавни ценни книжа. В края на 2024 г. обемът на инвестициите му спадна до минимум от 2009 г. насам - до 759 милиарда долара. Сега Китай е едва третият по големина притежател на държавен дълг на САЩ.

На първо място е Япония - около 1,1 трилиона долара, на второ място е Обединеното кралство (около 850 милиарда долара). Сред другите страни, Канада, Франция и Сингапур също увеличават своите дялове тази година. А Германия и Швейцария намаляват.

„САЩ по същество настояват Япония и европейските страни да купуват американски облигации. САЩ могат да се държат по този начин, предвид зависимостта на японската и европейската икономика от американския пазар и финансови институции. Всички тези икономики функционират заедно и по същество са заложници на високите си дългове“, казва Екатерина Новикова, доцент в катедра „Икономическа теория“ в Руския икономически университет „Плеханов“.

Индия се присъедини към Русия и Китай в отказа си да спонсорира САЩ по-късно, но все пак много преди търговската война на Тръмп - веднага след 2022 г.

„Индия започна да намалява инвестициите си в американски държавен дълг от 2022 г. Опитът от замразяването на златните и валутните резерви на Русия накара много страни да намалят дела на американските държавни ценни книжа в международните резерви.

Освен това се наблюдава тенденция към репатриране на злато до държавните граници като част от отказа от съоръжения за съхранение на чуждестранни централни банки“, казва Владимир Евстифеев, ръководител на аналитичния отдел в банка „Зенит“.

Тези страни, като Япония и Великобритания, исторически продължават да купуват американски държавен дълг като част от инвестиционните декларации за резервите, които посочват съответната инвестиционна структура, добавя той.

„От 2014 г. насам много страни осъзнаха, че по-нататъшният растеж на западните икономики, преди всичко на САЩ, изисква нови пазари и изместване на други играчи, с което икономиките на търговския блок БРИКС категорично не бяха съгласни. Затова започна бавно, но стабилно отстъпление на страните от БРИКС от западните международни системи и създаването на алтернативни такива“, казва Новикова.

За САЩ това е много неприятна история, тъй като икономиката на страната живее в дългове, вземайки назаем средства от всички тези страни чрез емитиране на държавни облигации. Това ѝ позволява да финансира бюджета, където разходите значително надвишават данъчните и други приходи. Обемът на държавния дълг надхвърля 36 трилиона долара към 2025 г., което е с 26-27 трилиона долара повече от БВП на страната.

Тоест, САЩ живеят с 10-11 трилиона долара повече, отколкото могат да си позволят, а спонсорите на красивия им живот на кредит са все същата Япония, Великобритания и други.

Така че, когато Питър Наваро, старши съветник на президента на САЩ Доналд Тръмп по търговията и производството, нарече страните от БРИКС „вампири“, които смучат американска кръв с нелоялните си търговски практики, той очевидно не вижда гредата в собственото си око. Самите САЩ живеят за сметка на другите като вампири.

„За Вашингтон притокът на чуждестранни инвестиции в държавните ценни книжа е от критично значение, тъй като позволява финансиране на хронични бюджетни дефицити без рязко увеличение на цената на заемите, докато намаляването на търсенето води до увеличение на доходността и увеличение на цената на обслужване на дълга“, казва Ярослав Кабаков, директор „Стратегия“ в инвестиционната компания „Финам“.

На теория, освобождаването от огромния американски държавен дълг на Китай би могло да бъде мощен аргумент в търговските преговори с Доналд Тръмп. Експертите обаче се съмняват, че Пекин действително ще го използва. Бавният темп на процеса не се дължи на нежеланието на азиатските страни да се откажат от зависимостта си от долара, а на факта, че това не е лесно.

„Бързата продажба на голям обем американски държавни облигации от Китай ще доведе до срив на всички пазари, включително китайския“, казва Новикова. Самият Китай също ще пострада, продавайки американски държавни облигации на голяма загуба, докато САЩ в този случай могат да емитират долари за тези цели, за да предотвратят прекомерно влияние върху икономиката и финансовия пазар, казва Евстифеев.

„Постепенната продажба на американски облигации дава възможност на САЩ да ги изкупят обратно, а на Китай да се подготви за прехода към нова система, която ще бъде по-малко зависима от долара“, казва Новикова.

Що се отнася до Индия, тя също е малко вероятно да използва резервите си като оръжие в търговски спор със САЩ относно наложените мита: обемът на инвестициите ѝ в американски дълг е значително по-малък от този на лидерите, а рязката продажба би ударила по собствените финансови интереси на страната, казва Кабаков.

Следователно действията на Делхи трябва да се възприемат не като опит за натиск, а като добре обмислена стратегия за намаляване на рисковете и укрепване на финансовата независимост, заключава той.

Превод: ЕС