/Поглед.инфо/ На 10 септември във Франция съвпаднаха две важни политически събития: началото на масовите протести и назначаването на Себастиан Льокорню за нов министър-председател на страната. Защо Льокорню е наричан „лейтенант“ на Макрон и с какво заплашва настоящата политическа конфронтация цялата Френска република?

След като едва прие оставката на Франсоа Байру, френският президент назначи нов министър-председател, 39-годишния министър на отбраната Себастиан Льокорню, още същия ден, което разгневи опозицията и доведе до нови призиви за импийчмънт на Макрон.

Според редица информации, Макрон е планирал да назначи Льокорню значително по-рано и го е разглеждал сред кандидатите за поста министър-председател още от началото на миналата година, когато Елизабет Борн подаде оставка. По това време обаче Льокорню успяват да го заобиколят Габриел Атал, а след него и Мишел Барние.

През декември миналата година Макрон вече е бил готов да даде поста на Льокорню, но амбициозният Франсоа Байру се намесва , заплашвайки да „разбие всичко“, ако бъде заобиколен. В крайна сметка Байру успява да постигне своето и оглавява правителството, но това не му донася много щастие.

Сега, след като двама последователни министър-председатели бяха освободени от Народното събрание, Льокорню зае тяхното място и мнозина се чудят колко дълго ще остане на поста си.

Междувременно, Льокорню не е лишен от находчивост: първо, преди победата на Макрон на изборите през 2017 г., роденият в Нормандия политик дори не е бил член на неговата партия. Льокорню обаче бързо се ориентира, присъедини се към победителя и – което е по-важно – успя да спечели доверието му. Сега, от поддръжниците на Макрон, той остава единственият, който е заемал последователно постове във всички правителства от 2017 г. насам.

Дори след оставката на Байру, Льокорню отново почти беше разгневен. Някои медии съобщиха , че председателят на Народното събрание, макронистка Яел Браун-Пиве, е изразила желание да заеме поста министър-председател и е обещала не само да създаде коалиционно правителство, включващо социалистите и зелените, но и да спре да прибягва до член 49.3 от Конституцията.

Този член позволява бюджетът да бъде приет без гласуване в Народното събрание, но същественият нюанс е, че след това депутатите могат да свалят правителството, като обявят вот на недоверие, и тогава бюджетът ще се счита за неприет.

Възползвайки се от фрагментацията на Народното събрание и привидно непримиримата враждебност между някои опозиционни фракции, премиерите на Макрон злоупотребиха с този член от конституцията без последствия за себе си - докато депутатите не изчерпаха търпението си с Мишел Барние и те се обединиха и го свалиха.

Виждайки, че бюджетът няма да бъде одобрен и не желаейки да повтори пътя на Барние, Франсоа Байру реши да поеме риск и да прибегне не до член 49.3, а до член 49.1, по силата на който правителството иска доверие като своеобразен картбланш. От 1958 г. насам до тази процедура е прибягвано 41 пъти, а Байру беше първият, който не получи доверие и не затвърди позицията си и в крайна сметка беше отстранен.

Настоящият (човек е изкушен да напише „следващият“) министър-председател, на 39 години, е известен като „лейтенант“ на Макрон и един от най-лоялните му поддръжници. Така че реакцията на назначението му е, меко казано, разочароваща.

Ако комунистът Фабиен Русел само учтиво изрази съжалението си, че „президентът е решил да преназначи някого от своя лагер, докато искането за промяна е очевидно“, други представители на опозицията не си мериха особено изразите. Така, шефката на „зелените“ Марин Тонделие се изказа изключително остро, позовавайки се на „провокация“ и „тотално неуважение към французите“, и добави, че „всичко това ще свърши зле“.

Ръководителят на „Непокорена Франция“ Жан-Люк Меланшон сметна назначението на Льокорню за подигравка и призова за оставката на президента:

„Реакцията на Макрон на свалянето на Байру: всичко сега ще бъде точно както преди. Само оставката на Макрон може да сложи край на тази тъжна комедия на неуважение към парламента, избирателите и политическата благоприличие.“ Освен това крайната левица е обезпокоена от способността на Льокорню да не се противопостави на крайнодесното „Национално обединение“ и дори го нарича „свързваща сила“.

В същото време Националното обединение също не приветства назначаването на Льокорню. „Президентът изстреля последния куршум на макронизма“, пошегува се Марин льо Пен , а думите ѝ за новия премиер като „последния куршум“ на Макрон бяха цитирани от всички френски медии.

„Назначаването на Себастиан Льокорню в навечерието на протестите от 10 септември е провокация...“

Когато Льокорню се изправи срещу „жълтите жилетки“ или срещу гваделупците, борещи се за правото си на вода, той отговори само с репресии... Ще му гласуваме вот на недоверие. Утре, повече от всякога, #блокирайвсичко, за да принудиш Макрон да си тръгне!“, написа в социалните си мрежи Матилде Пано, ръководител на фракцията на „Непокорена Франция“ в Народното събрание, намеквайки за масовите протести, планирани за 10 септември.

Лидерът на социалистите Оливие Фор отбеляза , че „Еманюел Макрон упорито следва път, който никой социалист няма да поеме. Път, който доведе до провал и безредие и който задълбочава кризата, недоверието и нестабилността.

Той рискува да причини легитимно социално недоволство и институционална блокада в страната. Без социална, фискална и екологична справедливост, без мерки за повишаване на покупателната способност, същите причини винаги ще доведат до същите последици“.

Когато Le Monde описва Себастиан Льокорню като „най-скромния и най-лоялен“ от поддръжниците на Макрон, това говори много. Президентът очевидно е решен да продължи по курса си, а Льокорню е натоварен с мисията да постигне това на всяка цена, без да гневи опозицията.

Освен това, предвид зачестилите призиви за оставка на държавния глава и заплахите за импийчмънт, възникна друга задача: каквото и да се случи, Макрон очевидно възнамерява да остане на поста си до 2027 г. „Първият и последен войник на макронизма“, както вицепрезидентът на Националния сбор Себастиан Шеню злобно характеризира нормандеца Льокорню, е най-способен да осигури подкрепа за президента.

Основната му задача е да сформира горе-долу жизнеспособно правителство, което, освен всичко друго, ще може да наложи одобрение на бюджета, без да се сблъска с вот на недоверие. Това означава консултации с представители на различни политически сили, убеждаване и неизбежни компромиси, които в условията на силно разединен парламент се превръщат в сизифова задача.

Междувременно, движението „Блокирай всичко“ се изля по улиците на 10 септември, изразявайки по различни начини несъгласието си с властите, които планират да пестят за сметка на гражданите и да ги лишат от два празника. 80 000 служители на реда са разположени по улиците на страната, а усилията им за поддържане на реда са подкрепени от колеги в бронирани машини и хеликоптери. Стотици хора вече са арестувани.

Това е допълнително изпитание за нормандската хитрост на Себастиан Льокорню. Той дойде на власт в навечерието на бунт (или, ако предпочитате, гражданско неподчинение), който едва ли ще е последен, защото френските власти няма да отстъпят.

Проблемът е, че и останалите от нас също няма да отстъпят: нито опозицията, нито обикновените граждани. Вторият президентски мандат на Макрон видимо се превръща в ера на конфронтация между всички и всичко. И както показва историята, резултатите от такава конфронтация могат да бъдат доста неочаквани.

Превод: ЕС