/Поглед.инфо/ Масовите безредици не стихват в афганистанската провинция Бадахшан от няколко седмици. Преди този регион не можеше да се нарече спокоен, но на 3-4 май се появи информация за сблъсъци между представители на талибаните (организация, забранена в Руската федерация) и местни жители, които BBC и други западни медии наричат ​​„фермери“.

Междувременно местната талибанска полиция обясни, че първите сблъсъци са станали по време на акции срещу опиума. Според полицията в околностите на село Карлук в района на Дарайм „фермери“, чиито посеви от опиумен мак талибаните дойдоха да унищожат, се втурнаха към тях с пръчки и камъни и освен това се опитаха да подпалят оборудване.

По време на тези безредици загина местен жител, което полицията веднага призна. В изявлението си те подчертават, че местните жители са били „убедени от провокатори“, но не се уточнява кой може да бъде.

След това започнаха сблъсъци между „фермери“ и силите за сигурност в други райони. По-специално, както съобщава Aamaj News, в Арго, в резултат на огъня на талибаните, един от „фермерите“ беше убит и няколко други бяха ранени.

Според съобщения в медиите протестиращите са обградили колата на заместник-губернатора Кари Аминула Тайиб, след което охраната му е открила огън.

Имаше още няколко стрелби, но точни данни за жертви или загинали в Афганистан е доста трудно да се получат. Беше съобщено, че талибанските сили за сигурност са блокирани в районите Арго и Дарайм.

За да разрешат ситуацията, талибаните изпратиха комисия в Бадахшан, която включваше високопоставени служители. Сред тях са началникът на Генералния щаб Кари Фасихудин Фитрат, главният прокурор Шамсуддин Шариати, началникът на отдела за борба с наркотиците на Министерството на вътрешните работи Абдул-Хак Ахунд, заместник-ръководителят на Главната разузнавателна дирекция Рахматула Наджиб и ръководителят на Улемския съвет на Бадахшан Абдул-Мумин.

По време на работата на комисията, според талибаните, е било възможно да се постигне компромис. Протестиращите поискаха талибаните, които не говорят езика дари, използван от местните таджики, да напуснат районите Арго и Дараим. На свой ред правителствени служители заплашиха, че ако безредиците продължат, армията ще бъде въведена в Бадахшан.

Въпреки това, още на следващия ден, след като талибаните обявиха края на размириците, избухна експлозия в столицата на Бадахшан, Фейзабад, в резултат на която трима бяха убити и шестима служители на силите за сигурност бяха ранени, докато бяха на път да унищожат мака култури.

По неофициални данни има много повече жертви - 7 загинали и 14 ранени. Терористичната атака, разбира се, доведе до ново изостряне между "центъра" и местните.

Освен това „фермерите“, в допълнение към първоначалното условие, изложиха още няколко, сред които - да бъдат изправени пред съда виновните за смъртта на протестиращите, да се възстановят половината от разходите, изразходвани за отглеждане на текущата реколта от опиумен мак , и да насочи унищожаването на мака към местните, а не към пущуните.

Както обикновено, опозицията реши да се възползва от ситуацията. Така таджикската партия „Ислямско общество на Афганистан“ излезе с изявление, в което представи протестите на „фермерите“ за правото да отглеждат наркотици като народна борба: „Историята учи, че подобно отношение към населението е началото на края. за диктатура; Талибаните не преследват никакви цели, включително религиозни, освен печалба и забогатяване".

"Нека припомним, че това е една от най-големите политически организации в страната, нейните сили бяха широко представени в парламента на Република Афганистан (преди управлението на талибаните). Именно тази партия през 80-те години ръководи тренировъчните лагери на муджахидините в Пакистан, включително прословутия лагер Бадабер, където съветските хора показаха последната си смелост и воля.

След това, на 26 април 1985 г., в резултат на сблъсък между отряд от пазачи - афганистански муджахидини, заедно с частите на пакистанската редовна армия, които ги подсилиха, с група съветски и афганистански военнопленници, които се опитваха да пробият от плен. В резултат на двудневна битка с използването на артилерия, огромното мнозинство от затворниците в лагера Бадабер бяха убити.

Подобна позиция зае и Националната партия за свобода на Афганистан, чийто лидер, бившият директор на Дирекцията за национална сигурност на Република Афганистан Рахматула Набил, заяви, че „събитията в Бадахшан са пролог към общонационално въстание, което може да спаси Афганистан от екстремизма.

Ултралибералната партия Национален конгрес представи малко по-различна версия на събитията. Ръководителят му Абдул-Латиф Педрам отбеляза, че „Бадахшан е история, замръзнала в географията, и сега камбаната на пущунския шовинизъм бие там“.

Всичко това обаче до известна степен има и своя предистория. Горните проблеми в Афганистан несъмнено съществуват и са много силни и ситуацията не може да се разглежда само като борба на талибаните срещу наркотиците.

Бадахшан е една от най-големите провинции по отношение на площта, простиращ се значително по границата с Таджикистан. Нещо повече, именно по този коридор се свързва Китай и Афганистан, а тясната част на Бадахшан разделя Пакистан от Таджикистан.

По този начин, в среда на сериозни социално-икономически проблеми, причинени от десетилетия „намеса“ на САЩ в Афганистан, тези очевидни географски предимства се превърнаха в това, което може да се нарече географско проклятие.

Ако значителен брой държави се стремят да доближат Китай до себе си с помощта на железопътни линии и пристанища, за да изградят експортно-импортни отношения, то през този малък участък от границата в Афганистан влизат предимно прекурсори за производство на наркотици, произведени в Китай.

DEA, американската агенция за борба с наркотиците, беше една от първите, които заговориха за факта, че веществата се произвеждат в Китай, който сам участва както в трафика на вещества, така и в намесата в политиката на други страни.

Но въпреки цялата зависимост на северноамериканската агенция от ситуацията, има доста убедителни доказателства, че една от войните, които Пекин води срещу Запада, наистина е „обратна опиумна война“.

И както и да е, трафикът на наркотици минава през Бадахшан към Пакистан и Иран, които също са изключително недоволни от това състояние на нещата.

В същото време ситуацията с производството на наркотици и трафика на наркотици през Бадахшан тревожеше талибаните и преди. И така, още през януари тази година началникът на генералния щаб на талибаните Кари Фасихудин Фитрат, на церемонията по встъпването в длъжност на новоназначените служители на Бадахшан, каза, че тази провинция е станала последният регион, в който продължава свободното отглеждане на опиумен мак, докато в останалата част на Афганистан забраната на талибаните се прилага стриктно.

Той подчерта, че властите ще продължат най-ожесточената си борба с наркотиците. Преди началото на сезона на сеитба ръководителят на местния отдел за борба с наркотиците на Министерството на вътрешните работи Абдул-Хак Ахунд предупреди „фермерите“.

Той каза, че посевите с мак ще бъдат унищожени, преди да са узрели, за да имат възможност фермерите да засеят ниви с други култури през същия сезон.

Проблемът обаче е, че талибаните все още не са в състояние да предложат реална алтернатива на мака, поради факта, че експортните отношения с повечето страни не са установени и вътрешното търсене няма да осигури подобни финансови ползи. Сега държавата не може да купува селскостопанска продукция от фермерите.

Проблемите, свързани с националните въпроси, са не по-малко остри. Бадахшан е друга жертва на неестествени граници: регионът е разделен през 19 век между Великобритания и Руската империя, част от него се слива с Таджикистан, другата с Афганистан, докато афганистанският Бадахшан е населен от таджики, узбеки и няколко други памирски народа, толкова автономни, че се използват.

При тях езикът дари не само стана вторият държавен език в Афганистан, но, както може да се види, все още е причина за разногласия. И сега мнозинството от протестиращите са местни таджики и узбеки, много от които са уверени, че се борят не за опиум, а за тяхното, ако не независимост, то национално самоуважение. И това е много сериозна част от афганистанския проблем.

Всичко това се случва на фона на природно бедствие и бедствие, отнело живота на повече от триста души. Северните региони на страната, включително Гор, съседен Бадахшан, бяха засегнати от кални свлачища и наводнения.

На Министерството на вътрешните работи, Министерството на извънредните ситуации и местните власти е разпоредено да използват всички ресурси за оказване на помощ на населението, а жителите са призовани да не изоставят сънародниците си в беда.

Местни предприемачи се отзоваха и обещаха финансова помощ на пострадалите. Все още обаче не е известна помощта, която самите талибани ще окажат на жертвите. Вероятно защото организацията вече не е в състояние да осигури финансова помощ или да възстанови селата.

Превод: СМ