/Поглед.инфо/ Въпросът навярно не е поставен коректно. Егоцентрично. И кого обичат те изобщо и защо трябва да го обичат? Цялата история на Европа, която ни е известна е от войни, както на държави срещу държави, така и вътре в държавите между феодалите. Помислете откъде са се взели толкова стари замъци на просторите на ЕС. Навярно не от голяма дружба между съседите. И цялата тази постоянна борба налага отпечатък както на бъдещото устройство на Европа, така и на външната ѝ политика по отношение на другите държави. Или се подчиняваш, или те унищожаваме. С Русия този фокус в течение вече на хиляда години не минава.
На 6 февруари 1191 г. папата узаконява Тевтонския орден. Въодушевеният Запад решава да проведе експанзия на изток. Което след това се оказва голяма грешка.
На 5 април 1242 г. на леда на Чудското езеро се провежда велика битка. След това Запдът в лицето на посланиците на кръстоносните ордени сключва мир. Кръстоносците признават за ненарушими границите на Велики Новгород, обещават и да изплащат данък. Уговорени са условията за откупуването на няколко десетки рицари, попаднали в плен. Александър Невски провежда тези знатни пленници от Псков до Новгород пеш, събути, с непокрита глава и с въже на врата. Трудно може да се измисли по-голямо оскърбление за рицарската чест. Видимо оттук идва и нашата страст да показваме пленниците си. Е това не е важно.
И нещата продължават. Няколко войни и Москва (Ливонската например) ги започва, но те са инициирани от жизнените интереси на държавата. Да времената са такива.
С Полша, с Швеция, с Турция, дори и с Иран воюваме. И накрая Отечествената война от 1812 г.
Наполеон решава да се разходи до Москва след установяването на своя порядък в Европа, което принципно му се удава. Но е възможно да спечелиш сражение и да загубиш войната. Така се случва. Хитлер също не успява да осъществи това, което е замислил, макар и защо Хитлер? Цяла Европа. Срещу нас воюва целият „евросъюз“. И го спираме с много кръв.
Така че къде е причината за тази любов? В течение на столетия за Русия говорят изключително в унизителен тон, като за варвари, орда. Постоянно набиват в главите на местните европейски аборигени, че на изток не живеят хора, а ако са все пак хора, те са с привички и закони, които са пълна бесовщина. Но земите, които обитават са богати. Така, че трябва да се приберат от недостойните. А самите те да се обърнат в нашата вяра и да приемат нашите понятия за ценностите. Да палят вещици, да венчават педерасти. И ето когато загубят духовността си, няма да може повече да се възстановят. И ако са против, то задължително трябва да ги унищожим, защо да говорим с маймуни?
Те се страхуват от нас. Страхуват се и ни мразят. Мразят ни защото не сме такива, нямаме навик да поробваме други народи, боят се, защото единствено ние можем да им избистрим главите. С което се занимаваме постоянно. Когато болестта им се изостри за пореден път и настъпва амнезия за предишните походи и за начина, по който приключват.
Така че, когато те се усмихват и ви гледат в очите и разказват, как всички ще живеем добре, не им вярвайте. И си спомняйте думите на Андрей Илин от книгата „Обет за мълчание“.
„Нямайте навика да обръщате очи, когато работите с клиента. Не трябва да криете лицето си. Страхът привлича вниманието. Действайте открито, обаятелно и смело. Усмихвайте се в очите, не се страхувайте да подарите на човека малко радост, още повече, че вашият клиент скоро ще трябва да се натъжи силно по повод ненавременната загуба на парите си. Усмивката ражда доверие, доверието притъпява бдителността. Всеки човек, видял, че му бъркате в джоба с обаятелна усмивка на уста ще си помисли, че това са шеги между добри приятели. Пробвайте да направите същото с мрачна физиономия“.
Цялата задача на колективния Запад по отношение на Русия, а и не само. Това е да изнасилиш-убиеш-ограбиш. Или в друга последователност, което всъщност няма значение, защото краят е един.
Превод: В.Сергеев