/Поглед.инфо/ Талибаните се завръщат на власт в Афганистан, а Кадафи - в Либия: "Не съм бил с либийския народ от десет години. Връщането трябва да стане бавно, като при стриптийз. Трябва да си поиграете малко с тях."

Не, това не е историята, която е тръгнала в обратна посока, а разбитите от Запада страни се опитват да възстановят своето единство и то на твърде висока цена. В Афганистан окупационните сили почти напуснаха страната и сега там се разгръща гражданска война между силите на проамериканското правителство на Кабул и талибаните, които не признават неговата власт.

В Либия гражданската война продължи няколко години: след като Западът свали полковник Кадафи, страната се разпадна на няколко части, които, всяка с външна подкрепа се бориха за власт. Не е възможно да ги примирим - вътрешните противоречия между многоплеменното либийско общество са твърде големи и твърде силни са интересите на външни играчи, включително тези, които не се интересуват от възстановяването на единна и силна Либия. И тогава се появява Кадафи -младши.

Наскоро беше публикувано интервю със Сейф ал Ислам в The New York Times, в което политикът заяви, че целта му е да върне изгубеното единство в Либия. Той не даде директен отговор на въпроса дали възнамерява да участва в президентските избори, насрочени за края на декември, ограничавайки се до рискованото сравнение със стриптийза.

Което обаче не е изненадващо в светлината на миналия живот на втория син на Кадафи - този, който той водеше преди събитията от 2011 г., които лишиха баща му и тримата му братя от власт в държавата, която управляваха от 1969 г. насам.

Сейф учи в Швейцария и Англия, пилее пари в Европа, където разнася бели тигри като свои домашни любимци, но след началото на „либийската революция“ се бие заедно с баща си. Той е арестуван от едно от племената в град Зинтан, осъден на смърт в Триполи. Но племето отказа да го предаде и след пет години затвор той беше освободен.

Оставайки в същия Зинтан (в края на краищата, както той казва, бившите му тъмничари му станаха приятели), Сейф се е променил много, и не защото е загубил пръсти на дясната си ръка - последствията от експлозия на бомба. Сега той има сива брада, добър външен вид и увереност в мисията си. След десет години хаос много либийци наистина са готови да подкрепят Кадафи, защото случващото се в страната не може да се счита за нормален живот:

"Можете да наречете случилото се гражданска война или смутни времена, но това не беше революция ... Те изнасилиха страната - тя е на колене. Няма пари, няма сигурност, няма живот. Отидете на бензиностанцията – и няма да намерите дизел. Изнасяме нефт и газ за Италия - осветяваме половината от страната им, а в родината ни често няма светлина. Това не е просто поражение, това е фиаско. Време е да се върнем в миналото. "

В миналото не означава връщане към реда, който е бил при Кадафи старши с неговата особена версия на социализма, а и това вече е невъзможно. В миналото сега означава - към единството. Сейф е напълно прав, като казва, че целта на бунтовниците през 2011 г. е била да унищожат централизираното правителство, без което Либия, с нейната племенна система, просто престана да съществува.

Невъзможно е обединението на страната с военни средства - всички опити на маршал Халифа Хафтар, който управлява източната част на страната, Киренаика, да превземе Триполи и да контролира западната част на държавата, не доведоха до никъде.

И това не е само въпрос на външна подкрепа, предоставяна от различни страни на воюващите либийски партии, но и на упоритостта на самите либийски племена. Единството на страната може да бъде гарантирано само от известна личност - и в този смисъл Кадафи -младши наистина няма конкуренти.

Седемдесет и седемгодишният Хафтар не е подходящ за тази роля, нито пък племенните водачи или бюрократичните технократи. Обединена Либия – това всъщност е Кадафи -старши – та той е ръководил страната повече от 40 години от нейната 70 годишна история /ако броим и последното десетилетие на хаоса/.

Каква е неговата подкрепа сред хората? Дори ако цифрата от 57 процента, цитирана от неговите поддръжници, е преувеличена (и, разбира се, не може да има точни анкети в съвременна Либия), е ясно, че в случай на номиниране на Кадафи - младши, то той ще стане безусловен фаворит, а по-нататък ще става дума за неговите договорености с регионите и племената.

Но по пътя към властта, за Кадафи има две пречки. Първата не е от най -трудните - смъртна присъда на либийския съд и дори заповедта за арест, издадена от Международния наказателен съд. При желание и двете решения могат да бъдат отменени.

Но второто препятствие е по -сериозно - необходимо е да се осъществи самото изразяване на волята на хората. В момента президентските и парламентарните избори са насрочени за 24 декември. Но те вече са отлагани повече от веднъж и няма гаранции, че този път ще се състоят. Както каза Кадафи -младши, в Либия няма държава от десет години, а тези, които претендират за власт, са просто въоръжени групировки:

"Силното правителство не е в техен интерес. <...> Затова се страхуват от избори. Те са против идеята за президента. Те са против идеята за държава, за правителство, което е се приема за законно от хората. "

Може би затова Кадафи не бърза да декларира участието си - първо трябва да се премахне присъдата му и да има увереност в провеждането на избори.

Но когато Кадафи бъде официално номиниран, няма съмнение, че ще чуем за връзките му с Русия, ако изобщо не се заговори за „руски кандидат“. Да, защото вече The New York Times пише, че победата на Сейф ал Ислям „ще бъде приветствана в Кремъл, който участва в политиката на Близкия изток, финансирайки страните в конфликта и изпращайки наемници в региона“.

Много е интересно: Западът унищожи страната (уж не нарочно), той подкрепя различните страни на конфликта - а Москва застава зад Сейф ал Ислям. Тоест, оказва се, че Русия се интересува от либийското единство - е, това е само плюс за нашата репутация не само в Либия, но и в арабския свят като цяло. Дали обаче Москва наистина стои зад Кадафи -младши?

Разбира се, че не - Кадафи е играч сам по себе си. Той наистина има контакти с Русия - в края на 2018 г. негови представители изпратиха писмо чрез външното министерство до Владимир Путин, в което Сейф ал Ислам обяви намерението си да бъде избран за президент и поиска политическа подкрепа.

Малко по -късно стана известно, че Русия се опитва да осигури освобождаването на по -малкия му брат Ханибал, който беше заловен преди няколко години в Сирия и държан в ливански затвор. Семейство Кадафи не е непознато за страната ни - Либия беше близък партньор на СССР, а полковникът поддържаше добри отношения с Русия. Нещо повече, много съвместни проекти с Русия бяха преустановени след разпадането на либийската държавност.

Сега Москва поддържа отношения с всички страни в конфликта - както с маршал Хафтар, така и с правителството на Триполи. А със семейство Кадафи - още повече, ако се потвърди, че Сейф ал -Ислям се кандидатира за президент. За Русия това ще бъде напълно приемлив вариант - защото ние, за разлика от много външни играчи, сме заинтересовани да възстановим единството на Либия.

Но за САЩ завръщането на Кадафи ще бъде, както правилно пише The New York Times, „удар по репутацията“ - репутацията обаче вече не съществува, и не само в арабския свят. Франция също ще бъде недоволна, тъй като през 2011 г., след началото на западната намеса, именно Сейф беше първият, който публикува информацията за многомилионния подкуп на бившия френски президент, настоявайки Саркози да „върне парите“.

Така че, ако семейство Кадафи се върне на власт, Русия ще се възползва не защото е извъртяла „хитра комбинация“, а защото Западът за пореден път в поредната страна е сътворил такова безобразие, че то неизбежно ще предизвика обратна реакция.

Нашият интерес е в това, да няма повече „нови Либии“, а поправянето на ситуацията в сега съществуващата да приключи с възстановяването на максимално възможното ни влияние там. Което е и в интерес и на спокойното и суверенно бъдеще на тази държава.

Превод: ЕС