/Поглед.инфо/ Човечеството открай време се люшка между негативните мирогледи за света и историята, в които човешкият проект се изразява в организирането на парад пред някаква заплаха - реална или въображаема, и позитивните светогледи, основани на утопии, които след това трябва да се конкретизират чрез проектите.
Негативните идеологии винаги в крайна сметка използват като претекст заплахите, за да погазят свободите. Понякога, когато противниците им ги застрашат, позитивните мирогледи стават негативни.
В близкото минало като негативна идеология може да се цитира националсоциализмът, изграден върху измислената заплаха от евреите, като позитивна идеология, подведена към негативна - комунизмът в една-единствена страна, станала тоталитарна, като реакция на повече или по-малко измислените класови врагове. Като позитивни идеологии, които могат да бъдат одобрени или отхвърлени - либерализмът и социалдемокрацията.
Днес две опасности изграждат две нови негативни идеологии и пораждат проекти, носещи зародиша на тоталитаризъм. Заплахата от фундаментализъм, примесена с тази от неконтролирания приток на бежанци, води до идеология, отричаща и едната, и другата, и предлагаща да бъдат издигнати институционални и физически прегради. Това се вижда навсякъде, например в речите на Доналд Тръмп в САЩ и в тези на екстремистките партии в Европа. Климатичната заплаха води също до идеология на затварянето, основана на забрана за производство или за консумация, или за поемане на какъвто и да е било риск. Това също се вижда навсякъде - в изказванията на най-радикалните от еколозите в САЩ, Европа или Япония. Динамиката също е тоталитарна, както показва поведението на тези, които се противопоставят яростно на всякакви инфраструктурни проекти, пренебрегвайки демократичните процедури, които са ги разрешили.
При отсъствие на позитивни идеологии, тези две негативни идеологии влияят върху доминиращите политически партии: предложения на крайната десница за имиграцията се намират в програмите на десницата, както и на социалдемократите, когато са на власт, тези на най-крайните еколози също са подети в платформите на левицата, както и в тези на десницата. Като цяло, противно на това, което широко се твърди, единното мислене не е това, което събира либерали и социалдемократи. То е в сбора във всички проекти на всички партии на идеите на най-крайните еколози и на най-яростните ксенофоби. Така ако не се внимава, навсякъде ще се установи нещо като зелено-кафява диктатура.
Нищо няма да е по-лошо, отколкото ако в САЩ и в Европа, и по-конкретно във Франция, правителствените партии бъдат оставени да се превърнат в троянски коне на най-тоталитарните догми. Демокрацията не би оцеляла. И това не е теоретично говорене: като се вижда какво се случва в САЩ, никога не сме били толкова близо до събирането на условията за държавен преврат. В крайна сметка тази страна е последната от демокрациите, родени във века на просветлението, която не е била подложена на такъв.
Отговорът за управляващите партии не е в екстремистка ескалация - избирателите винаги ще предпочетат оригиналите пред копията, дори и ако трябва да се мине през изоставяне на свободите. Той е в изграждането на една или повече нови позитивни идеологии. За мен е ясно - да се действа в интерес на следващите поколения, това е условието за нашето собствено щастие, и в рамките на този рационален алтруизъм трябва да се мисли за проект на общество, основано на емпатията, сътрудничеството, удоволствието да си в услуга. Такава позитивна идеология дава много по-привлекателен отговор, отколкото негативните идеологии за заплахи за климата и тероризъм. Действайки в интерес на следващите поколения, ще бъдат направени необходимите енергийни промени, без за това да има нужда от тоталитарни забрани.
Помагайки у тях на онези, които прииждат и ще прииждат още повече у нас, и приемайки достойно тези, които трябва да приемем, ще избегнем неудовлетвореността и чувството за унижение у едните и усещането, че ги завладяват, у другите. Така ще създадем условия за балансирано, трайно и демократично развитие на света, зачитащо живота под всичките му форми.
---------
Жак Атали е френски икономист, финансист и философ. През 1991 г. става основател и първи ръководител на новата Европейска банка за възстановяване и развити. Автор е на романи, есета и монографии, сред тях се откроява книгата "Евреите, светът и парите", която е преведена и на български език.
Париж / Франция