Болниците отразяват цялостното състояние на двете страни, които са най-бедните в блока от 27 държави.
Румъния и България имат най-лошите болници в ЕС, пише в редакционен материал агенция „Асошиейтед прес", излагайки проблеми като липсата на конци, най-вече на пари, и „катастрофалната" хигиена в лечебниците на двете страни. Повод за материала е скорошният инцидент в родилен дом в Букурещ, където при пожар загинаха пет бебета. В румънската столица едва 3 от 21 болници имат противопожарна система, предаде Информационна агенция КРОСС.
По-голямо внимание е отделено на румънските болници, който са в кошмарно състояние още през комунизма. Всъщност болниците отразяват цялостното състояние на двете страни, които са най-бедните в блока от 27 държави. Лечебниците у нас и в северната ни съседка получават половината от европейските пари от останалите болници, а медицинският персонал получава ниско заплащане.
Всекидневните пречки пред лечението са подкупите, недостатъчния персонал и медикаменти, както и големите дългове на здравните заведения. Някои болни сами трябва да осигуряват медикаменти за своите операции, а корупцията е считана за „критичен момент, директно влияещ върху пациентите". На лекарите в западните страни е забранено да приемат шоколадови бонбони и подаръци от благодарни пациенти, точно обратното на българската и румънската действителност.
Румъния отделя едва 3,7% от своя Брутен вътрешен продукт за здраве, което е под половината от средното за ЕС ниво. ЕК излезе с доклад, че две трети от румънците са предлагали пари на медици, а 81% от тях считат рушветите имат съществена роля за начина на лекуването им. Румънските лидери явно са недоверчиви към лечебниците си и предпочитат тези в чужбина.
В България, която отделя 4,2% от БВП за здраве, пациентите също плащат под масата за преференциално лечение. Страната има нужда да удвои бройката на медицинските сестри, тъй като липсата на такъв персонал влияе на качеството на лечението, казва Станка Маркова от асоциацията на медицинските сестри. Проблемът е наличен и в Румъния, където на 10 000 души се падат по 19 лекари и 42 медицински сестри при балкански стандарт от 32 лекари и 79 сестри на Световна здравна огранизация.