/Поглед.инфо/ Лековита вода блика над село Ситово, на 35 км. от Пловдив. Възрастните хора се шегуват, че изворът запазва мъжкия мерак до преклонна възраст. Докато била жива, баба Ванга пращала болни да си наливат от извора, пише "24 часа".

Легендата разказва, че на това място идвали на паша конете на Ахмед ага Тъмръшлията, който имал конаци наблизо. Като се отъркалят в тревата, жребците оздравявали.

"Чувал съм и друга приказка. Веднъж довел две болни кончета - едното накуцвало, другото имало рани. След като пили от водата и ги заливали с нея, оздравели. Едното започнало да припка, а козината на второто светнала", разказа бившият кмет Ангел Веселинов. Оттогава тръгнала мълвата, че изворът цери кожни болести, а агата поръчал да направят чешма и всички, които имат нужда, да намират спасение.

След Освобождението на 30 м от аязмото построили черквата "Св. Богородица". В чиния до олтара са оставени метални ръце, крака, наколенници, пластини за сърца и гърди.

Хората ги слагат върху болните места, лягат и заспиват в храма, но след първия сън трябва задължително да станат и да се преместят в "хотела" до храма, който има 2 стаи, обясняват ситовци. Престоят там е безплатен. Преди 1989 г. на 2 пъти изследвали водата и установили, че е с по-висока радиоактивност, затова лекува болести по кожата, обясни Веселинов. Специално питал дали може да се пие и го уверили, че е безопасна, лека и кристално чиста.

Хиляди болни от цял свят е довел да си вземат вода бай Наско Тасков, който се грижи за черквата до аязмото и за другата в селото, държи и ключа за хотела.

"Няма да забравя една софиянка, цялото тяло беше в рани, разказа той. - И нея беше я пратила баба Ванга. Жената пи от аязмото, ми се, спа в черквата и се моли, а след 3-4 дни нямаше и следа от екземите."

Наскоро две момичета дошли от Пещера и си тръгнали напълно излекувани.

Пак от пророчицата било изпроводено 16-годишно момче от Англия, което нощем се изпускало. Доведе го баба му в един проливен дъжд с гръмотевици, токът беше спрял, но хората ми се примолиха и отидохме до аязмото, разказа Тасков. Легнало в храма в 22 ч. Събудило се чак на сутринта, без да се напикае и се просълзило. Като видяло, че всеки ден се събужда сухо, си заминало.

В Ситово разказват за пловдивчанина Николай Милин, който пристигнал на извора да лекува огромна рана на врата си. Разказал, че от месеци се маже с какво ли не, но нищо не му помага. Чудел се какво да сложи под възглавницата, за да легне вечер. Измил се няколко пъти с водата от аязмото, заминал си и повече от 10 години не е имал проблеми, разказва бай Наско. Сигурен съм, че водата лекува и очи, уверен е старецът. Неговият внук Атанас имал силно възпаление и сутрин се събуждал целият в гурели, по половин час не можел да се измие. Слагал капки и мехлеми, но постоянно си търкал очите. Дядото го завел на кайнака няколко пъти и детето се оправило.

Веднъж лявата ръка на бай Наско отекла и се подула, след като сякъл дърва в гората. Като се прибирах, се отбих през извора и я държах половин час под струята. Докато сляза в Ситово, се беше оправила, спомня си той.

Предпоследният кметски наместник Йордан Божков водил семейство от Варна. Те дошли заради 6-годишното си момченце, което не можело да говори. Казваше някоя и друга дума, но много-много не му се разбираше, обясни той. Било слабичко, хилаво и отдалече се виждало, че линее. Останали 2-3 дни да пият от извора и да се молят в храма.

Детето не само живнало, но и казало, че водата е страхотна. Родителите скачали от радост и благодарели на света Богородица.

Много жени идват тук да се молят за рожба и наистина се сдобиват след време, твърдят местните. Пристигали на групи - една вардела пътечката към чешмата, за да не дойде мъж, защото се събличали чисто голи и се заливали с водата от кайнака. Тя е много студена, почти ледена, но като излязат след това на слънце, от тялото им се вдига пара.

Най-много народ приижда в Ситово и на изворчето на 15 август, когато е Успение Богородично, защото в селото има събор. В навечерието на празника повечето хора нощуват по поляните край храма, за да се отърват от здравословните си проблеми. Водата е благословена, но помага на онези, които са добри християни и човеци, обобщават местните.

Дошлите да търсят спасение на извора обикновено не пропускат и друго чудо, с което е известно селото - ситовския надпис. Той е на поне 5000 години и досега не е разчетен, въпреки че опити са правили много наши и чужди учени. Останал е от времето на бесите.