Лично мнение на Лияна Панделиева пред "Монитор"

Лято е. Море. Ресторант. Всички пушачи, естествено, са навън. На масите, редом с богато разстланите салати, мръвки и димящи пепелници, са приседнали възрастните и малките им деца. В специално подготвени от персонала бебешки столчета за хранене босоноги хлапета с ангелски личица ентусиазирано ръкомахат и ритат. Любящите им майки ги хранят с едната ръка и с другата издухват към отворените им лакоми устенца поредната тютюнева доза от собствената си цигара.
Този сценарий можем да го разиграваме до безкрай. Татко, гушнал детето и заедно с него сглобява играчката от шоколадово яйце - и на сантиметри от хлапето издал m а дима от тежката си цигара; баби и дядовци, които гушкат мъничета или ядат мелба в сладкарница на тротоара и отново пушат в лицата на децата.
Това лято се очертава да е рай за любителите на ресторантското спокойствие: живата музика ала „Оркестър без име" е изнесена навън и йониката дъни яко ретродиско парчета само за ушите на клиентелата на открито. Единствената заета маса във вътрешната част на заведението обаче пак задължава персонала да държи климатика пуснат. Никой не забравя поръчките на единствените клиенти на закрито, защото те са особен род гости, уникати! Ако навън стане доста хладно или ветровито, вътре може да се примъкнат още посетители, защото са с малки деца, които може да простинат. И толкоз.
При налагането на забраната за пушене на обществени места една истина лъсна само в рамките на два дни: няма начин българските деца и младежи някога да слязат от върха на европейски и световни класации по редовно тютюнопушене. Истината е, че нашите хлапета са пушачи от пеленаческа възраст, защото напълно безхаберните им родители, баби и дядовци не считат за смущаващо и нередно да издишват дима от цигарите си на безопасно за малките място. Децата ни са жертви на родителско престъпно безхаберие от десетилетия и по нищо не личи, че налагането на забраните за пушене в новия закон е променило нещо повече от географията на присядането, преди да бъде запален поредният фас.
Благодарение на тази цинична безотговорност преминаването от пасивно пушене средно по 5-6 цигари на ден още преди да поникнат млечните зъбки на бебето, до налапването на първия фас и маниерното завъртане на китката с димяща между пръстите цигара трябва да минат най-много 12-13 години. Дотогава никотиновият глад е вече налице и физическата потребност на тиинейджърите да си дръпват на често е факт. От здравното министерство искат да не се пуши, ако в колата пътува дете. Всъщност дим и дете в близост трябва да са напълно несъвместими понятия. Не само на детската площадка, в двора и край оградите на училищата, а на всяко място, където се намират подрастващи. Иначе на българите е съдено да репродуцират пушачи със закоравели тютюнджийски навици още от началните класове в училище.
Всяко дете е запазило някакъв любим аромат от детството, свързан с уюта на дома, с ваканциите, с прегръдката на обичан голям човек. И когато хлапетата пораснат и у тях умиление предизвиква тежката миризма на пура или вмирисани дрехи, ръце, коси и пазви на тютюн, тогава можем да сме сигурни, че сме пратили по дяволите здравето на още едно дете.
На този етап новият закон забранява пушенето вътре, като го извежда навън. Но от това нищо не следва за младите, които през зимата ще станат по-държеливи на студ в компанията на възрастни пушачи, а не по-резистентни към цигарите.