/Поглед.инфо/ САЩ: Похищението на Европа
Част четвърта: Пътеводител на „световните ценности”. Православието на прицел. Реабилитацията на нацизма. В лабиринта на минотавъра
Плашило
Няма битка за Украйна. Има война срещу Русия. Войната срещу Русия е война срещу Европа.
И третото действие на тази война е откъсването на Европа от Русия културно-исторически и духовно. И без друго Западна Европа гледа на Русия надменно и с пренебрежение, защото е болна от своите вековни предразсъдъци и предубеждения, защото си самовнушава и си вярва, че Европа свършва там, където започват православните храмове, кирилицата и славянството.
„Европейците разбират само това, което прилича на тях. За тях руското е инородно, чуждо, странно, непривлекателно. Тяхното мъртво сърце е мъртво за нас. Те ни гледат горделивоотгоре надолу и смятат нашата култура или за нищожна, или за някакво голямо, загадъчно„недоразумение”... Те си самовнушават, че руският народ е народ варварски, тъп, нищожен, привикнал на робство и деспотизъм, на безправие и жестокост, че неговата Вяра се състои отсуеверия и празни обреди. Те си направиха плашило от Русия. Но страхът унижава човека и затова той го прикрива с презрение и ненавист…
Европейското мнозинство и особено неговите демократични министри се хранят с незнание… На тях им е нужна слаба Русия, Русия безволева, Русия разчленена, съгласна на разчленение,въобразяваща си, че нейното „благо” е в нейния разпад”.
И тези думи са на Иван Илин - професор по право в Московския Императорски университет, познавач на Хегеловата философия, роден през 1883 г. в аристократично семейство (баща му е кръстник на Александър ІІ), непримирим противник на болшевиките, осъден на смърт за антисъветска дейност и спасен от Ленин. Натоварват го на един кораб с още 150 философи, лекари, университетски преподаватели, и този „философски кораб” отнася Иван Илин в изгнание. В Берлин става един от идеолозите на Бялото движение, после нацистите го затрупват с примамливи предложения при едно условие - да стане съучастник на хитлеристката кауза. Отказва да работи срещу Русия, Гестапо го преследва и той едва се спасява в Швейцария.
Ценности
Преди 25 години Бжежински произнесе сакралната фраза: „След падането на комунизма на Изток единственият наш враг остана Православието”. Днес шведският външен министър Карл Билд рециклира Бжежински: „Православието е главната заплаха за западната цивилизация, заплаха, по-страшна от исляма”, защото „Владимир Путин демонстрира привързаност не към световните, а към православните ценности”.
Кои, прочее, са „световните ценности”? Кой ги определя? И като как изглеждат те?
Ами – ето така изглеждат:
„Световна ценност” са „свещените” американски интереси, протегнати към всяка точка, кътче и ъгълче на планетата и вселената, в собствения ни дом, в миналото и в бъдещето.
„Световна ценност” е „правото” на САЩ да организират на конвейер войни, преврати, „цветни революции” и „арабски пролети”; да си назначават хунти и марионетки; да налагат санкции и блокади; да окупират суверенни държави, да ги разоряват и разпарчетосват; да изтребват милиони „subhumans”; да плодят ислямски терористи и неонацисти. За тях Международен съд няма.
„Световна ценност” са контрабандистите и наркотрафикантите от АОК - тях Западът закичи със званието „борци за свобода” и ги гледаше благо и насърчително, докато те скверняха и рушаха православни храмове в Косово, 503 на брой. За тях Международен съд няма.
„Световна ценност” е да разбомбиш една независима държава, а после да я мародерстваш, да разбогатяваш върху нейните руини и да се представяш за спасител, освободител и благодетел. Като Уесли Кларк и Мадлин Олбрайт, Дик Чейни и Кондълиза Райс. „Световна ценност” е да назначиш в борда на директорите на украинската газова компания Burisma Holdings Limited Хантър Байдън (син на американския вицепрезидент Джо Байдън) и Девън Арчър (съветник на Байдън и близък приятел на доведения син на американския държавен секретар Джон Кери). И за тях няма съд.
„Световна ценност” са Pussy Riot, тез боркини за свобода, демокрация и порно, които вдъхновиха „прогресивното човечество” със своите гениални творби „Мочи Путина перед обедом” и „Пиздец сексистам ебаным путинистам!”, и особено - с изпълнението на „Срань, срань, срань Господня!” в храма „Христос Спасител”. За този подвиг „демократичният свят” ги прогласи за „носители на ново политическо съзнание”, за „най-новата класика в антологията на дисидентството след Солженицин и Сахаров”, за „съвременното въплъщение на бунтуващия се човек” „тройнолика Жана д`Арк” и „единосъщна антипутинистка Света троица”. (Дума,http://www.duma.bg/node/39091, http://duma.bg/node/39170)
„Световна ценност” са бандеровците, киевските превратаджии, „неизвестните снайперисти”, които убиха 100 души на Майдана – тях славят като „пазители на демокрацията” и „носители на евроатлантическите ценности”, обучават ги, финансират ги, легитимират ги, овластяват ги, насърчават ги, величаят всичките им престъпления, всичките им зверства, всичката им свирепост, и приписват техните зверства и ужаси на техните жертви.
Те бомбардират болници и училища, горят живи хора, избиват беззащитни граждани с напалм и фосфорни бомби, с балистични ракети и миномети, разстрелват жени и деца от хеликоптери със знаците на ООН. Убийството на мирни граждани е престъпление. Убийството на мирни граждани под флага и под прикритието на ООН е двойно престъпление, цинична злоупотреба с името и авторитета на ООН, за което украинските власти трябва да понесат най-сурово наказание. За тях няма разследване, нито съд.
„Световна ценност” е неонацистката сган, която се надовлече в Югоизточна Украйна от Литва, Латвия, Естония, Полша, Норвегия, Франция, Финландия, Швеция, Унгария, Италия, Англия, Грузия, Испания. Тази сган пристигна в подкрепа на кланицата, организирана от Бесен сектор. Пристигна като в увеселителен парк за екстремни развлечения, като на сафари - да ловува, да стреля, да тренира, да убива на воля „туземци”, да си прави селфита с трупове и да мечтае за фашистка държава в Украйна. „Аз съм тук, за да убивам”, казва италианецът Франческо Фонтана, дошъл да отмъсти за дядо си, убит по време на войната като берсалиере в армията на Мусолини. За тях няма разследване, нито съд.
„Световна ценност” са бандите на Коломойски, както и всичките над 30 батальона – правителствени и частни, които вилнеят в украинския Югоизток. И за тях няма разследване, нито съд.
„Световна ценност” е самият нацизъм който САЩ (Западът) реабилитираха и канонизираха.
Виж, опълченците, антимайдановците, антинацистите – те не са световна ценност. Те са терористи и престъпници. Те трябва да бъдат разстрелвани, задушавани, горени, осакатявани, разчленявани, взривявани.
Това са „световните ценности”! Те наистина нямат нищо общо със Светото Православие, нито с християнството, нито с европейските принципи.
Срам
А Европа? Какво прави Европа?
Европа пресмята своята плячка. Като куче, което чака обичайните огризки под масата на господаря.
Европа не гъкна след откровението на мадам Нюланд: „Fuck the EU!”. Европа, която нацизмът прегази, Европа, която Червената армия спаси от нацизма, не произнася и звук пред нацисткия разгул в Украйна.
Европарламентът (ЕП) не смее да си припомни собствените резолюции.
На 20.01.2010 г. Ющенко удостои Степан Бандера със званието „Герой на Украйна” (указ № 46/2010) - „за несъкрушимост на духа в отстояване на национална идея, героизъм и саможертва в борбата за независима Украинска държава”.
На 5.02.2010 г. полският президент Лех Качински (!!!) осъди героизацията на Бандера и приравняването на ОУН/УПА към ветераните от Втората световна война: „Тези действия на президента на Украйна са насочени против процеса на историческия диалог и помирението. Текущите политически интереси победиха историческата истина. Оценката за ОУН и УПА в Полша е еднозначно негативна. Те са виновни за масовите убийства на полски граждани, техни жертви са повече от 100 хиляди души, убити, само защото са поляци. Тези престъпления извикват еднозначен протест в полското общество”.
Центърът „Симон Визентал” реагира с „дълбоко отвращение по повод позорното награждаване на Бандера”.
На 25.02.2010 г. ЕП изрази „дълбоко съжаление за решението на Виктор Юшченко да даде посмъртно на Степан Бандера, водач на Организацията на украинските националисти (ОУН), сътрудничила с нацистка Германия, званието „Национален герой на Украйна” и призова „новото украинско ръководство да се придържа към ангажираността си с европейските ценности” (т. 20 от Резолюцията на ЕП за положението в Украйна).
На 12.04.2010 г. Донецкият окръжен съд отмени указа на Ющенко, на 2.08. 2011 г. Върховният административен съд на Украйна отмени окончателно позорния указ. Това, че на хунтата не й пука какво бил решил ВАС, не е удивително. Удивително е, че на никого в ЕС, ЕП, ЕК, ЕСПЧ и прочее абревиатури също не му пука.
След възхода на партия „Свобода” ЕП изрази „загриженост относно нарастващите националистически настроения в Украйна”, припомни, „че расистките, антисемитските и ксенофобските възгледи са в противоречие с фундаменталните ценности и принципи на ЕС”, ипризова „продемократичните партии във Върховната рада да не се присъединяват към, да не подкрепят и да не формират коалиции с тази партия” (т. 8 от Резолюция на ЕП за положението в Украйна, 13.12.2012 г.) Този текст е предложен от тогавашния български евродепутат Кристиян Вигенин.
Днес Европа чрез своите мекотели говорители настоява нацистите да продължат „антитерористичната операция” срещу антинацистите, разхвалва тази „операция” като „умерена и сдържана”, от което следва, че масовите убийства, етническото прочистване, геноцидът, са нещо умерено и сдържано, похвално и умилително, демократично и евроценностно. Днес европейски „лидери” без свян и срам се снимат с Ярош и Тягнибок, и позират ухилени пред монументите на Бандера.
Какъв монументален позор!
А Европа чака своя дял от плячката. И не разбира, че тя е самата плячка.
Спомен
„И ето – движи се през Украйна към Белорусия нашата мосфилмовска кавалкада - камери, прожектори, автобуси, реквизит, и една колона „нацистки” камиони, и спираме сред пътя, и от камионите слизат за по една цигара „войниците” в нацистки униформи, и някакви възрастни жени на полето, със забрадки, кръстят се широко, и викат „Доживяхме! Нашите пак дойдоха!”, и на мен ми идеше да се гръмна в слепоочието, и се затворих в хотела, и три дни не излязох навън… Казах си – защо го правя този филм, за кого загинаха тия хора, за кого, Господи…” – това разказа със задавен глас Елем Климов в една лятна вечер, в един варненски двор, на масата под ябълката…
„Иди и виж” – най-потресаващият филм на Елем Климов. За Хатин. За онова белоруско село, в което през март 1943 г. бандеровците от 118 Schutzmannschaft Batalion провеждат наказателна операция и изгарят живи в колхозния плевник 149 души (от тях – 75 деца). Който се опита да изпълзи навън, разстрелват го с картечници. От цялото село се спасяват 6 деца и 56-годишният ковач Йосиф Камински.
Няма го Елем, за да види повторението на Хатин и на Бабий Яр, на Волинското клане и на Лвовското. Добре, че го няма.
Изпепеляване
От 1994 г. композицията „Похищението на Европа” украсява Большая фонтанная дорога - един от най-красивите булеварди на Одеса. Композицията е подарък от скулптора Александър Токарев и архитекта Владимир Чепелев в чест на 200-годишнината от основаването на града.
Европа, разпната върху гърба на страховит бронзов бик. Тя - безпомощна, той - брутален, тя - безволева, той - свиреп и неумолим. Спомняте си тази скулптура в Сарасота, щата Флорида
В Одеса всичко е различно. Лети бронзовият бик, могъщ и доброжелателен, и носи на гърба си една приказна, изящна девойка, храбро изправена, озарена от надежди, устремена към светлото бъдеще, и това не е Европа, а самата Одеса. „Това е моят съвременен прочит на мита: бикът носи прекрасната Одеса в Европа”, казва тогава Александър Петрович.
Преди 20 години той и не подозира, че неонацистите ще превърнат прекрасната Одеса в крематориум, в бандеровска кланица, че ще изгорят живи повече от 50 души; че ще доубиват оцелелите с метални пръти, ще мародерстват мъртвите и ще се снимат с тях, с техните изпепелени тела; ще крещят радостно и злостно „Москалiв - на ножi, Путиняку – на гiлляку! Хто не скаче – той москал!” („Москалите – под ножа, Путин – на въжето! Който не скача, е москал!”); че фюрерчетата на Бесен сектор ще квичат щастливо по своите фейсбуци и туитъри „Каква красота! Да горят руските свине! Да изгорят в огнения ад!”, ще наричат жертвите „негри”, „майски шишчета”, „препечени курабийки” и „пушена сланинка”, а после, през нощта, ще вилнеят из скърбящата Одеса в тържествено, факелно шествие… И адът следва подире им, и тяхното име е смърт...
Скулпторът и архитектът живеят в Одеса, но имат „малък” проблем. Те са руснаци, значи – москали, значи „subhumans”, „Untermenschen”, под-човеци, не-човеци, не-хора. Значи – „На ножi!”…
Не подозира Александър Петрович, че няколко дни след зловещия 2 май 2014 г. сърцето на неговия скъп приятел и съавтор, архитектът Владимир Николаевич, ще се взриви от скръб и ужас, и това ще бъде поредната жертва на Бесен сектор.
А бронзовият бик завлече и „прекрасната Одеса”, и леконравната Европа в лабиринта на Минотавъра.
Дума
