/Поглед.инфо/ За първи път след Студената война американците разположиха зад граница наземни ракети със среден обсег. Те бяха прехвърлени в края на миналата седмица във Филипините. Не се знае колко точно. Служебно – за участие в ученията. Всъщност, за да се изпитат механизмите на работа на многообластни тактическит групи (МОТГ - MDTF - Multi-Domain Task Force), наскоро създадени, за да сдържат Китай. За новата стратегия на Вашингтон в региона – в материала.

Морски ракети за армията

Американците не разполагат с наземни ракети със среден обсег от края на 80-те години, според ДРСМО. След като Съединените щати се оттеглиха от него през 2019 г., Пентагонът нареди на индустрията бързо да създаде такива оръжия за сухопътните сили и да ги подготви за разполагане до четвъртото тримесечие на 2023 г. За този договор “Локхийд Мартин” получи почти 340 милиона долара. Целта на проекта е да се разработи перспективна ракетна система земя-земя с разширени бойни възможности, способна да поразява цели на разстояние от 500 до 5000 километра.

Изпълнителите не изобретиха колелото и взеха съществуващи решения от флота. Резултатът е “Тайфун”, който е 40-футов стандартен транспортен контейнер на колесно шаси с четири вертикални стартови капсули Mк41. Те се използват широко във флота и могат да изстрелват ракети за различни цели. За сухопътните сили бяха избрани “Томахоук” и СM-6.

Различни модификации на крилатите ракети “Томахоук” се използват от въоръжените сили на САЩ от 1983 г. Обхватът, в зависимост от варианта, е от 1600 до 2500 километра. Военноморските сили на САЩ са използвали тези ракети във всички въоръжени конфликти с тях след “Пустинна буря.” Оръжието е точно, непретенциозно и евтино. “Томахавките” обаче никога не са били изстрелвани срещу страна с развита система за ПВО. Дозвукова скорост и доста големите размери ги правят не най-трудната цел за съвременна система за противовъздушна отбрана.

Ракетата РИМ-174 СМ-6 беше въведена в експлоатация през 2013 г. Принадлежи към клас "земя-въздух", предназначен за ПВО и ПРО на военни кораби. Обсегът на стрелба по въздушни цели е 230 километра. Въпреки това, като част от “Тайфун”, действа в квазибалистичен режим срещу надводни и наземни цели. Обхват - 460 километра. На последния участък от траекторията - насочване с активен радар.

Батерийният комплект “Тайфун” включва унифициран команден пункт с поддържаща машина, четири пускови установки и транспортно-зареждащи системи. Изградени са на триосни полуремаркета и се придвижват от влекачи от семейството ХЕМТТ. За да стреляте, трябва да поставите батареята на подготвено място.

Многообластни групи

Операторът на новите ракетни системи в Азиатско-Тихоокеанския регион ще бъде 1-ва тактическа многообластна група, която разположи “Тайфун” във Филипините. Основната цел са китайски кораби и военна инфраструктура. Потенциалът на НОАК тук е само малко по-слаб от американския. Китай вече има повече кораби от САЩ. Има противокорабни ракети с голям обсег, включително хиперзвукови, развита мрежа от летища и множество самолети.

Вашингтон се опасява, че НОАК ще създаде така наречената зона на отказан достъп (Anti-Access/Area Denial, A2/AD) над Тайванския пролив - територия, надеждно покрита от системи за ПВО и брегови ракетни системи, където западните самолети и кораби ще понесе неоправдано високи разходи в случай на конфликт. Според Пентагона сухопътните сили, и по-специално МОТГ, ще трябва да пробият тази крепост.

Съставът и силата на такива единици варира в зависимост от бойната задача и условията. Основната ударна сила са високоточни ракети от РСЗО ХИМАРС до модерни хиперзвукови ракети. Особено внимание се обръща на разузнаването, радиоелектронната борба и комуникациите. Има и специалисти по киберсигурност. В случай на война МОТГ ще използва пълния си потенциал, за да намали ефективността на „зоните без достъп“. Освен това ще унищожи ключови обекти на военната инфраструктура на противника.

Според полковник Джейсън Чарланд, специалист в щаба на армията в Пентагона, използването на МОТГ срещу Китай има смисъл само ако ракетните оръжия са разгърнати наблизо - на първата островна верига, която включва Филипините, Южна Корея и Япония. Сега най-близката военна база е в Гуам, на две хиляди километра. Чарланд отбеляза, че засега Сеул и Токио нямат желание да разположат американски ударни системи. Но Манила изглежда се поддаде.

Предполага се, че многообластните групи, в допълнение към ракетите “Томахоук” и СМ-6, ще получат перспективни хиперзвукови оръжия с голям обсег). Те ще могат да развиват скорост до 17 пъти тази на звука и да поразяват цели на разстояние до три хиляди километра. Така американците от Филипините ще достигнат до почти всяка точка на Китай, чак до Пекин.

Отговорът на Китай

Китай обаче има как да отговори на тази заплаха. Според американски експерти Пекин разполага с внушителен арсенал от балистични ракети със среден обсег “Донфън-26” - до 80 единици. Те са способни да изхвърлят ядрена бойна глава на 3000-5500 километра. В неядрените оръжия те са готови да унищожат големи надводни кораби, за което западната преса ги нарече „убийци на самолетоносачи“.

Китайците разполагат с ракети със среден обсег ДФ-21A, ДФ-21C, ДФ-21D и ДФ-21E, с общо около 150 пускови установки. Има около петдесет носителя на ядрени бойни глави ДФ-21A и ДФ-21E. Ракети с малък обсег (ДФ-11, ДФ-15 и ДФ-16) - няколкостотин. Вероятно такива значителни резерви бяха причината за оттеглянето на САЩ от договора за премахване на тези видове оръжия.

В същото време Китай последователно модернизира своя ракетен арсенал. По-специално, НОАК вече е въоръжена с балистична ракета със среден обсег ДФ-17, предназначена да изстрелва хиперзвукова бойна глава ДФ-ЗФ в ядрено или конвенционално оборудване на височина. Този планер, подобен по предназначение на руския „Авангард“, е способен да ускорява до 5 пъти скоростта на звука и активно да маневрира по траекторията си, което затруднява прихващането му от системите за противоракетна отбрана.

Превод: В. Сергеев