/Поглед.инфо/
Тя е винаги пълна... Човеци... Човеци... Човеци...
Най-различни по възраст... По зрялост... По вид... По съдба...
Тя е общата гара за всички... Великата вечност...
Тя – и край и начало на земната наша борба.
Плачат тези, които изпращат с цветя на перона
своя траурен Пътник по пътя последен поел...
Ето... Бие фаталният час и потегля вагона...
Към огромния... Тъмния... Но кой знае... Безкраен тунел...
Пак цветя... И се радват онези , които посрещат
един нов, един малък, пристигащ от нейде, Човек.
Ето крехкото гръбче поема съдбата човешка...
И така ще я носи до края в безумния век...
Вечна гара... Със хаос привиден... Във двете посоки...
Всеки бърза... защо ли?.. с гърди да излезе напред...
И човеци... Човеци.. .Човеци... Добри и жестоки...
И все пак... Един глас съобщава... И слага във ред...
Той е оня Началник... На чело на звездната рота....
И кънти и кънти от небето могъщият звук,
който точно маркира начало и край на живота...
Разписание строго... И вечно... До тук... И от тук...
24 декември 2017г.
6ч. 10 м. сутринта