/Поглед.инфо/ „ – Гешев! Що за маниер? Излагате авторитета на…
- Да ви пикая на авторитета аз на вас! Какво си въобразявате!
- Ей, Гешев…
- Гешев-Мешев няма! Аз действам законно!!!”
Диалогът не е от онези дни. Както се казва – няма прилика с живи орли на правосъдието. Репликите са от позабравения за съжаление филм „Сами сред вълци”. Където нагледно и много точно е показано, как правоприлага еднофамилецът на днешния чрезвичаен прокурор Иван Гешев. Може би сравнението е леко пресилено.
Но да се крещи с цяло гърло, че правосъдието в България днес е потъпкано трябва още докато едни прокурори и антикорупционери се фръцкат като манекенки пред камерите, когато една жена (40 кила с мокър балтон) стои с часове с белезници на ръцете за сеир на всеядни медии и зяпачи насред София. Без значение – виновна или не.
Камбаната трябва да се бие, докато Спортната палата не е иззела функциите на някогашния Народен дом на Лъвов мост, докато мазетата на училища и други обществени сгради не са превърнати в арести, докато тоягата, електрическия ток и изтръгването на нокти не са превърнати в основен метод за събиране на доказателства. Патент на стария Гешев. Никола. После може да е късно.
Пресилено? Всички си мислят така, докато не разберат, че не трябва да се стига до разстрели без съд и присъда, за да е налице диктатура. Достатъчно е облечените в тоги и власт дори за миг да поставят правото на силата над силата на правото. И всички да си затворим очите. Дори да аплодираме решимостта на властта да бори „лошите” или страхливо да си плюем в пазвата – „Бай, бабо, да ме не среща мечка!” Защото казали са едни мъдри правораздаватели: човек да има, член в Наказателния кодекс все ще се намери.
Това вече сме го живели, когато цялата репресивна машина бе в ръцете на издигнатия от нищото Цв.Цв. Сега се опитваме да го преиграем. С далеч по-мощна, безконтролна и всесилна бухалка. Ами ако не искаме? Ако не искаме практиките на някогашния Гешев да бъдат прилагани от сегашния. Та дори в силно омекотен вариант. Ако не искаме начело на борбата с корупцията да стои човек, чиято юридическа и политическа кариера отдавна би трябвало да виси във самообвинителен суицид на „жицата”, по която един мелодичен глас някога изрече „Ало, Ваньо!”?
Почти трийсет години се опитват да ни докажат, че живеенето в правова държава е непостижим лукс. А когато се помъчат да ни демонстрират обратното – методите им са достойни за едни мрачни времена, за които си мислехме, че са само история.
Корупцията е бич за обществото, но не е казано, че трябва да се борим с него с нагайка. А след специализираните прокурори, непонятните органи за борба с тъй познатия на душите им рушвет (не задължително в банкноти), оглавявани от мрачни и зависими персонажи, след извънредните зрелищни арести до Закона за защита на държавата остава една крачка…
Пък като се замислим - репликите на специализирания Торквемада Иван Гешев за нощния живот на задържаната кметица, за светналите ръчички, за опасността парите от подкупа да бъдат изядени, са достойно продължение на приписаните от сценариста (Павел Вежинов, ако останаха помнещи) думи на Никола Гешев: „Да ви пикая на авторитета аз на вас…” И на правосъдието да ви пикая, и на държавата. Но поне в собственото му съзнание остава усещането, че го прави законно.
На снимката: Никола Гешев в кабинета си