/Поглед.инфо/ Почти три години обществеността е омайвана от мощна, скъпо струваща рекламна кампания на безспорния ПР – експерт Мирослав Боршош, или както той се самообявява „носителят на промяната в НДК…която може да бъде приложена и в целия държавен апарат“ (вж. кор. на бр. 68 на списание Форбс).

Активно се използва един силно акцентиран повод за обилно наливане (и усвояване) на много, много държавни пари – предстоящото от 2018 г. българско председателство на Съвета на Европейския съюз. Целенасочено трябваше да се приеме, че сградата на НДК е остаряла (цели 35г.), че е нефункционална за важни международни събития (не се отчита, че НДК е уважаван член на AIPC, престижната Международна Асоциация на Конгресните Дворци) и има следните състезателни класирания: Първо място в света за 2005 г. и Второ в 2003 г. и 2010 г. Не се споменава също, че в 2014 г. гл. архитект на София публично заяви, че сградата на НДК не трябва да се пипа, защото е все още „в детска възраст“ и е резултат от проект на най-добрия възможен авторски колектив.

М. Боршош, обаче, е отчел, че съдбата му поднася един уникален двоен шанс за личен просперитет:

Първо – поводът – предстоящото българско председателство

Второ – приятелски настроено правителство, като на някои министри той е направо любимец.

Лошото е, че на г-н Боршош му липсват елементарни мениджърски качества и за първи път в своята история НДК започва да трупа огромни финансови загуби (2015 г. – чиста загуба 9 270 000 лв.).

Принсипалът на НДК министърът на културата Вежди Рашидов поисква обяснения. Личните връзки на г-н Боршош в правителството се оказват по-крепки. Сменя се принсипалът и той успява да получи първата половина от пожеланите 35 млн. лв. и активно започва конкретни действия за усвояването им.

Това, обаче, трябва да стане по Закона за обществените поръчки, свързано с обявената „необходима модернизация“ на сградата.

С какво би започнал всеки добър стопанин на такава ценна сграда, държавна собственост, ако действително желае някакво рационално, ефективно и бързо преустройство? В съответствие със ЗАПСП консултира с авторите, притежателите на правата на реализирания проект и дори да им предложи някакво участие. Комбинативният ум на г-н Боршош измисля нещо необичайно. Ангажира лично един свой наемател – Любомир Станиславов, с диплома архитект, но всъщност собственик на фалирала издателска и рекламна къща, издаваща няколко малки списания, но не свързани изобщо с архитектура и строителство. Предполага се, че той става и автор на заданието за идеен проект за преустройството на сградата. В последствие той е и единственият кандидат, който печели съответната обществена поръчка, като с това си запазва правото да получава и процентен хонорар от печелившия строител – изпълнител „Галчев инженеринг ЕООД“ за над 12 млн. лв.

В материала „Годежът е обявен, сватбата след изборите“, публикуван от БГНЕС и Поглед.Инфо, изразих обоснованото предположение, че поради странното поведение на вице-премиера в служебното правителство, отговарящ за предстоящото българско председателство на Съвета на Европейския съюз, г-жа Деница Златева, която с няколко свои решения и заповеди предотврати всякакви очаквани проверки за законови и финансови нарушения в НДК и с това М. Боршош бе стабилизиран поне до края на първото полугодие на 2018г.

И изведнъж – светлина в тунела !

Оказа се, че сдружението на архитектите за защита на авторски права на произведения на архитектурата АРХДИВАЙС, регистрирано официално по чл.40 на ЗАПСП, упълномощено от притежаващи права по реализирани през 1981г. проект НДК, се е обърнало писмено към служебния министър на културата Рашко Младенов. На основание на чл.96 „е“, ал.1 от ЗАПСП се иска той да разпореди проверка и прекратяване на безспорните нарушения на авторските права в НДК. Това означава, че най-после ще започне разпръсването на мъглата, наречена „промяната“, но и, че ще се спрат по-нататъшните запланувани разрушения, ще се ускорят ремонтите и ще се спестят огромни, но ненужни разходи.

Приложение: копие от писмото на АРХДИВАЙС до м-ра на културата Рашко Младенов.