Длъжностни лица казаха, че повече от 600 тежко въоръжени жандармеристи са били изпратени да охраняват магистрала “Териториал-1”, главната артерия, свързваща столицата с външния свят.
Щафетата на олимпийския огън през задморската територия на Франция беше отменена в събота. Огънят трябваше да пристигне там на 11 юни, но френският министър на спорта Амели Удеа-Кастера каза, че „трябва да се даде приоритет на възстановяването на спокойствието“ в района.
„Мисля, че всички разбират, предвид контекста, че приоритет наистина е укрепването на обществения ред и след това умиротворяването. Приоритет е безопасността на жителите, приоритет е възстановяването на спокойствието и приоритет е политическото подобряване на ситуацията”, заяви тя.
От началото на безредиците в понеделник шестима души са били убити и стотици са ранени, според местните власти. Насилието беше подхранвано от икономическия упадък, етническото напрежение и дългогодишната съпротива срещу френското управление в тихоокеанския архипелаг.
Нощният час, извънредното положение, забраната на “ТикТок” и пристигането на стотици войници от континентална Франция не успяха да предотвратят нови безредици в нощта между събота и неделя.
Според Службата на върховния комисар на Нова Каледония неизвестни лица са предизвикали два пожара и са нахлули в бензиностанция. Но властите настояват, че ситуацията се подобрява.
"Нощта премина спокойно", казаха от комисарския кабинет.
Местните медии съобщават, че сред изгорелите сгради има библиотека, но кметството засега не е потвърдило това, тъй като „районът остава недостъпен“.
Туристи в капан
В продължение на седмица протестиращите палиха коли, магазини, индустриални обекти и обществени сгради. Силите за независимост блокираха достъпа до международното летище “Тонтут”. Щетите засега се оценяват на над 200 милиона евро.
Полетите до главния остров на Нова Каледония бяха отменени от началото на безредиците, оставяйки около 3200 пътници блокирани там.
Френският министър на вътрешните работи Жералд Дарманен каза, че се провежда "мащабна операция, включваща повече от 600 жандармеристи", "имаща за цел да възвърне напълно контрола върху 60-километровия главен път" и да отвори отново летището.
Еднолентовият маршрут 1 до летището минава през покрити с храсти хълмове и планини, които напомнят на британския изследовател Джеймс Кук за Шотландия и дават сегашното им име на островите.
Австралия и Нова Зеландия са сред страните, които чакат Париж да даде зелена светлина за изпращане на самолети за евакуация на блокирани туристи. В Уелингтън в неделя министърът на външните работи Уинстън Питърс каза, че новозеландските отбранителни сили са „завършили подготовката“ за полети, които „да върнат новозеландците у дома, докато търговските услуги са заземени“.
Австралийският турист Максуел Уинчестър и съпругата му Тифани трябваше да напуснат Нумеа във вторник. Вместо това, каза той пред АФП, те са били хванати в капан в курорт по средата между града и летището на фона на недостиг на храна.
„Те всъщност изгориха всеки изход от магистралата и всеки път, който можеше да ви отведе навсякъде. Така че, независимо къде се намирате, вие сте под блокада“, каза той. „На път сме да ни свърши храната. Тъй като супермаркетите са недостъпни или опожарени, персоналът на курорта разчита най-вече на източници на черния пазар, за да си набави нещата. Ние трябва да спим с отворени очи всяка вечер и при всеки звук се страхуваме, че ще дойдат да ни ограбят”, допълни той.
"Спирала на насилието"
Нова Каледония е френска територия от средата на XIX век.
1853 г. - Френският контраадмирал Огюст Феврие-Деспоант подписва акта за владение на Нова Каледония от името на Наполеон III. Обявената цел е „да се осигури на Франция позиция в Тихия океан, необходима за интересите на военните и търговския флот“, и да се създаде там наказателна колония от 1860-те години.
1878 г. - Френските войски дават решителен отговор на голямото въстание на канаките срещу конфискацията на земя. Общо 200 европейци и най-малко 600 бунтовници са убити. Някои племена са унищожени и около 1500 канаки са принудени да заминат.
1946 г. – Архипелагът става отвъдморска територия на Франция. Канаките получават френско гражданство и право на глас.
1984 г. - Основан е Канакският социалистически фронт за национално освобождение (КСФНО). Партията за независимост решава да създаде временно правителство за Канакия на бъдещето.
1987 г. – На референдума за независимост на Нова Каледония привържениците на оставането част от Франция печелят убедителна победа (98%). Избирателната активност е 59%.
1988 г. – Френският министър-председател Жак Ширак обещава да даде автономия на Нова Каледония и да я раздели на четири региона.
22 април - 5 май 1988 г.: Два дни преди гласуването на териториалния съвет, бойци на КСФНО превземат полицейския участък на остров Увеа, убивайки четирима и вземайки 26 жандармеристи за заложници. Конфронтацията завършва с нападение от френската армия, при което са убити 19 канакски сепаратисти и двама войници.
26 юни 1988 г.: Нова Каледония подписва Матиньонските споразумения, с което започва постепенен процес на самоопределение и деколонизация.
1989 г. - Ръководителят на КСФНО Жан-Мари Тибау е застрелян от канака Джубели Уеа, който обвинява Тибау в подписването на Матиньонските споразумения.
1998 г. - На 5 май френският министър-председател Лионел Жоспен и ръководителите на Събрание за Каледония и републиката (СКР) и КСФНО подписват споразумението от Нумеа, което установява 20-годишен процес на деколонизация. Той е ратифициран от 71,86% от новокаледонците.
От 2018 г. до 2023 г.:
Противниците на независимостта печелят референдумите през 2018 г. (56,7%), 2020 г. (53,3%) и 2021 г. (96,5%). Партиите, подкрепящи независимостта, оспорват валидността на вота през 2021 г. поради ниската избирателна активност на фона на пандемията от КОВИД-19. Макрон призовава партиите за и против независимостта да постигнат споразумение за статута на архипелага до края на 2023 г. с оглед на изменение на френската конституция през 2024 г.
2024 г. - На 2 април френският Сенат одобри конституционни промени, разширяващи състава на електората на Нова Каледония, за да се даде на всички местни жители и жители, които са живели в страната поне 10 години, правото да гласуват на провинциални избори.
Почти два века по-късно политиката на страната все още е доминирана от дебат дали островите трябва да бъдат част от Франция, автономни или независими, като мненията са разделени по етнически признак.
Последният кръг от насилие беше предизвикан от плановете на Париж да въведе нови правила за гласуване, които биха могли да дадат право на глас на десетки хиляди некоренни жители.
Групи, подкрепящи независимостта, твърдят, че това ще отслаби позицията на местните канаки, които съставляват около 40% от населението.
Френските власти обвиниха сепаратистката група, известна като ККАТ, че стои зад насилието и поставиха най-малко 10 от нейните активисти под домашен арест.
В петък ККАТ призова за "временно затишие, за да се прекъсне спиралата на насилието".
От четвъртък около 1000 служители на силите за сигурност са били разположени, за да подсилят 1700-те по-рано разположени полицаи.
Усилията за мирни преговори досега са се провалили, въпреки че Макрон в петък започна да се свързва поотделно с официални лица, както за, така и против независимостта, съобщи кабинетът му.
Превод: В. Сергеев
Гласувайте за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София
