/Поглед.инфо/ Президентът Румен Радев, омбудсманът Мая Манолова и кметът на София Йорданка Фандъкова са най-харесваните политически личности от хората в края на годината, сочи проучване на „Галъп интернешънъл".

Това са и трите политически личности, които имаха положителен рейтинг в годината, т.е. доверието превишава недоверието. Сравнително високо доверие има и Бойко Борисов, както и един „пакет" от личности като Илияна Йотова, Лиляна Павлова, Мария Габриел, Красимир Каракачанов, Томислав Дончев. Корнелия Нинова изостава даллече след първите. Различните членове на кабинета пък постепенно вече утвърждават своята разпознаваемост.

В последната една година се забелязва ръст на доверието при Мая Манолова - заради активността и заради възможностите, които позицията на омбудсмана дава. От двайсетина процента при встъпването в длъжност, сега доверието е 51%. Тя изостава само след президента Румен Радев, който е харесван от 57% от хората.
Йорданка Фандъкова пък е с 40%, а на 4-та позиция е министър-председателят Бойко Борисов с 33%.

Както наскоро „Галъп интернешънъл" отбеляза, известно укрепване на доверието в рамките на последните две години има и при Красимир Каракачанов - от 10 - 15% през 2016 г. до 20 - 25% сега.

При институциите, според „Галъп", президентството завършва годината с нива на доверие от 56% срещу 29% недоверие. Така президентската институция затвърждава обичайния си висок обществен авторитет, който беше силно разколебан в предходния мандат. Личното доверие на Румен Радев е на закономерно сходни нива с доверието в институцията. Вицепрезидентът Илияна Йотова пък се ползва с лично доверие от 25% - това също е сравнително висока оценка на фона на доверието за останалите политически фигури у нас.

През декември правителството има 31% доверие и недоверие от 58%. Това са равнища, които се повтарят сравнително устойчиво през годината. Така първите няколко месеца на кабинета „Борисов 3" се оказват с равнища на доверие малко по-добри в сравнение с началните месеци на предходния му мандат, по-благоприятни от началните месеци на мандата „Орешарски" и много по-неблагоприятни в сравнение с началните нива на първия кабинет „Борисов" през 2009 г. Налице е обичайното за всяка власт „износване" на подкрепата, но и достатъчно знаци, че ГЕРБ има дълготрайно влияние.

Парламентът, по традиция, е с по-ниско доверие от правителството в края на годината - 70% негативни и 22% позитивни оценки. През 2017 г. се долови известно укрепване на доверието в парламента. Вероятно повлия характерното за цялата година мобилизиране на електората на управляващите партии, които имат по-сериозна периферия.

Нивата на позитивните оценки останаха сравнително трайно над 20%, а на негативните - под и около 70%. Подобен тип оценки за последно бяха регистрирани през 2009 и 2010 г. - първите години на първия мандат „Борисов".

В последните месеци обаче вече личат и симптоми на разколебаване в тези показатели и предстоящите месеци ще покажат дали благоприятните равнища не са били само конюнктурен ефект.

Отношението към институцията на Народното събрание стана по-благосклонно още след идването на служебното правителство в края на януари 2017 г. Парадоксално, по-благоприятни стойности на одобрение в парламента дойдоха в период, когато той на практика отсъстваше. Това се дължеше на общото успокоение, което обичайно идваше след разрешаване на политически кризи, като тази с подадената от Борисов оставка през есента на 2017 г., обобщават от „Галъп".