/Поглед.инфо/ От хора, в чиято идейност се съмняваш, няма как да очакваш смислени послания, но въпреки това допусках, че ще бъде направен поне някакъв опит около Коледа. Вместо това към левите хора се подходи като към истински 100-процентови дебили.

Те получиха зле режисирана постановка как се меси питка и две изречения: "Последни приготовления-питката. Дано всеки намери тази вечер късметче. Щастлива коледа!"

Толкова.

Никаква политическа мисъл, никакво послание, никаква идея.

Зад лъскавия фасон и помпозните претенции - отчайваща празнота. Както се казва, кънти на кухо.

Защото от един истински ляв лидер не се очаква да разиграва евтини пиарски сценки, а да бъде лидер. С визия, идеи и мисъл.

Отсъствието им е още по-фрапантно, когато се правят плоски постановки в стил "Вие сте прости и аз съм прост", а след това има и обяснителен режим, в който важният въпрос е - месила ли е мадамата питка, или не е. И да си знаете - отговорът на този въпрос ще реши проблемите на бедните, болните и угнетените.

Може би нямаше да обърна внимание на всичко това, но ми стана жал за месачката и отчаяните й опити да остане на повърхността, докато скандалът с приватизаторското й минало я тегли към дъното. Стана ми жал, че тя толкова си може.

Стана ми жал и за хората, които вярват на трубадурите й, че основно нейно достойнство е, че "провежда с желязна ръка смяната на поколения в партията", докато всъщност с желязна ръка се провежда деидеологизация и отлюспване на истинските носители на лявото.

Стана ми жал за хората, които са се оставили да ги правят на дебили.

Защото Джереми Корбин е стар, пък е и "вечен" депутат - без прекъсване от цели 35 години, а и нищо не е приватизирал, но въпреки това през последните две години стана един от най-влиятелните световни леви лидери, след като оглави английската Лейбъристка партия.

И този стар политик и вечен депутат не пропусна и на Коледа да отправи своето послание, което публикуваме със съкращения:

"На Коледа ние прекарваме времето си вкъщи със семейството и приятелите.

Това е времето в годината, в което мислим за другите - като тези, които нямат дом, който да нарекат „свой”, или които спят направо на улицата. Ние мислим за тези, които се чувстват отхвърлени и самотни. Много възрастни граждани, на които дължим толкова много, ще прекарат това време на радост сами. Ние мислим за другите, които се грижат за близките си, мислим за хората с увреждания и деменция. Зад граница мислим за хора като тези, които живеят в Йемен, Сирия и Либия в страх от бомби и куршуми, от рани и смърт...

...Моето Коледно желание е да направим всичко възможно да създадем такова общество и такъв свят, в които искаме да живеем.

Когато и да е, вие можете да покажета на хората любов, да им покажете, че ви е грижа..." 

Вие можете да покажете на хората любов и че ви е грижа. Вие можете да помогнете, за да имаме общество и свят, в които искаме да живеем...

На нас няма кой да ни го каже. 

Засега.

Докато не помогнем да имаме българския Джереми Корбин. Когато и да е...

Посланието на Корбин можете да видите тук.

Дори и да не знаете английски, ще усетите топлината на думите и искреността на погледа му.

И може би и вие ще изпитате жал.