/Поглед.инфо/ Капанът "магистрала "Струма" е зареден и е въпрос на немного време да щракне. Когато това стане (защото вече няма как да не се случи), ще плащаме всички. Оценките за загубите, които страната ни ще понесе, варират от около 800 милиона докъм над 2 милиарда лева. Причината за това са дългогодишното огъване на държавата пред лобистки интереси и балканският инат на ръководството на най-дълго управлявалата партия в последните 8 години - ГЕРБ - да налага спорни или откровено неприемливи решения. Нещо повече - в своеобразна "Версия Пеликан" днешните управляващи трескаво се опитват да отстранят гражданите и техните организации от обсъждането на големи проекти.

В сряда се разбра, че шест неправителствени организации са внесли официална жалба в Европейската комисия за нарушения при строителството на магистрала "Струма". Става въпрос за последния участък, който не е проектиран и не е възложен - трасето през Кресненското дефиле. Според еколозите, построяването дори на една част от магистралата през дефилето гази европейското екозаконодателство. Това би било катастрофално за защитените видове растения и животни в региона и страната ни може да бъде осъдена да плаща тежки глоби.

В същото време, ако магистралата не бъде завършена в рамките на сегашния програмен период или най-късно до края на 2022 г., ще трябва да връщаме не само парите за този участък, а за цялата магистрала, която е финансирана от еврофондовете. Това е последното магистрално трасе у нас, за което ЕК се съгласи да отпусне средства. В периода 2014 - 2020 г. шосетата отпаднаха като приоритет за сметка на жп трасетата. "Струма" остана в плановете само защото се приема за част от стратегически коридор и трябва да бъде довършена.

По правило в България са рядкост пътните проекти, около които няма някакъв скандал. Но "Струма" чупи всички рекорди.

Минаха точно десет години след откриването на първия къс участък от пътен възел "Даскалово" до Долна Диканя. Следващите участъци вървяха с огромно забавяне и непрекъснати оскъпявания. Наложи се преработка на пътни връзки, които поради откровено некадърното им проектиране създаваха опасност за движението. Бившият и сегашен премиер Бойко Борисов и бившият регионален министър Лиляна Павлова периодично отиваха на фотосесии по безвъзвратно закъснелите участъци. Виновни за сакатлъците в един момент се оказаха дори археолозите, които, видите ли, според Борисов, го рекетирали за повече пари, за да си свършат по-бързо работата. Когато преди месеци гръмна поредният скандал - с изчезнала документация за строителството на тунела "Железница" и подходите към него, най-скъпото пътно съоръжение у нас досега, мислехме, че върхът е достигнат. Но не е. Тепърва предстои.

В своята жалба до Европейската комисия екоорганизациите изтъкват, че има две алтернативи на преминаването на магистралата през Кресненското дефиле. Ако трябва да се гледа реално на нещата, алтернативата е само една - още от предишния програмен период за този участък има одобрена апликационна форма единствено за дълъг - 15-километров тунел.

Нова апликационна форма за друго трасе в Брюксел не е подавана, няма и да бъде подадена скоро. Просто защото няма напълно одобрено ново трасе. Има идеен проект, конкурсът за който бе спечелен неотдавна от "Пътпроект 2000" и който струва 2.5 милиона лева.

Достигането до този идеен проект също е любопитно. Първо, пак при управлението на Борисов бе отхвърлен вариантът с дългия тунел. Аргументите бяха, че строителството е скъпо, последващата поддръжка също, че има радиация, разломи, няма къде да се складира изкопаната скална маса, а и районът е силно сеизмичен. Натискът да бъде отхвърлен този вариант дойде най-вече от големите български строителни фирми, които се изхранват основно от поръчки за инфраструктурно строителство, но нямат капацитет за такова сложно съоръжение. Подкрепи ги Камарата на строителите в България. Управляващите клекнаха.

И вече години наред няма окончателно решение. Появи се вариантът с изместване изцяло на магистралата на изток от дефилето. Той е подкрепян от еколозите, които и в жалбата си до ЕК настояват за него. С тях в един момент се съгласи и Бойко Борисов. Последва съпротива, че било много скъпо трасето да се измести изцяло, и управляващите се отметнаха. Така се стигна до версия, при която сегашното шосе през дефилето става еднопосочно, а в обратна посока пътят се измества на изток. Трябва да се уточни -

в този вариант не иде реч за магистрала,

а за скоростен път. Точно за това бе обявен конкурса за идеен проект. Печелившите се наложиха с идеята за супервиадукт със светъл отвор от 302 метра, втори по дължина в света след един китайски. Как това се връзва с предишните опасения за висока сеизмичност в района, никой не обясни. За капак срещу изместването на пътя встрани от Кресна се обявиха и местните граждани - за да не им западнел бизнеса...

Може би още има хора, които помнят, че магистрала "Струма" трябваше да стане до олимпиадата в Атина. Тя беше през 2004 г., мина и замина, дори част от олимпийските обекти успяха да бъдат занемарени и да започнат да се рушат. Но това е гръцка тегоба. Българската тегоба е, че няма избрано трасе през Кресненското дефиле. За варианта с двата скоростни пътя (80 км в час max) се прави Оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС). Тя трябва да е готова до няколко месеца. Едва тогава ще може да се кандидатства пред Брюксел за одобрение и евентуално финансиране.

Ако се съди по сигнала на еколозите до Европейската комисия, тази ОВОС ще бъде обжалвана. Затова и управляващите са разработили своеобразна "Версия Пеликан" (с извинение към Джон Гришам). Трима депутати от ГЕРБ - шефът на правната комисия Данаил Кирилов, Станислав Иванов и бившата министърка на околната среда Ивелина Василева вкараха във вторник в парламента предложение за промени в Закона за опазване на околната среда. С тях ще се спрат поредицата обжалвания за големи инвестиционни проекти. Според авторите на проекта решенията на първоинстанционния съд по ОВОС ще са окончателни за обекти с национално значение - магистрали, язовири, газопроводи и -

забележете - обекти в природни паркове.

Обществеността ще може да изразява мнение по резултатите от ОВОС на най-ранен етап, мотивират се вносителите. Само два дни по-късно, в четвъртък, проектът влезе за обсъждане в ресорната парламентарна комисия. В него се въвежда и "особено съдебно производство", тоест ускоряване на процедурите, така че решенията по евентуални жалби да бъдат издавани до 6 месеца след тяхното депозиране.

"Особени закони" световната история познава немалко и обикновено са мракобесни. Може да се добавят и промените в АПК, които драстично завишават таксите за касационно обжалване на съдебни решения от страна на граждани, неправителствени организации и фирми и срещу които вече се обявиха работодателите. На практика управляващите се опитват да парират всяка гражданска позиция, която би влязла в противоречие с намеренията им. Остава само да се добави понятието "национален строителен обект" и да се назначи пълномощник на Изпълнителната комисия на ГЕРБ.

При предишния си мандат премиерът Бойко Борисов проведе множество фотосесии и рязане на ленти за къси участъци от магистрала "Струма"

Казусът "Струма" вероятно е формален повод за законовите промени. Но има и казус "Банско", да речем. Ще изникнат и други. Приоритетната за днешните управляващи магистрала "Хемус", например, няма начин да не се сблъска челно с екологичните норми.

Как ще се развие в идните месеци битката около "Струма", предстои да видим. Междувременно дойде косвено признание, че няма начин това трасе да бъде построено в срок. Преди около седмица транспортният министър Ивайло Московски заяви пред транспортната комисия в парламента, че ако не се стигне до бързо решение, парите за магистралата ще бъдат пренасочени към "Хемус" и тунела под Шипка. В Брюксел обаче "Хемус" не щат и да я чуят - от там отдавна изрично изключиха северната магистрала от възможностите за финансиране с пари на европейските данъкоплатци. Дали Московски залага на нещо реално, или като за парламента и за парлама само си приказва, няма кой да обясни. Отговорният за пътищата регионален министър Николай Ненков мълчи.

Парадокс все пак е, че в заредения капан "Струма" няма и грам чужбинско сиренце. Влезли сме в него по волята на управляващите си. И накрая ще плащаме, макар и не по своя воля.

Проблеми с готовите участъци от "Струма" лъсваха непрекъснато - месеци след официалното им откриване.