/Поглед.инфо/ • Четирите задачи, които трябва да изпълни днешната преднамерена суматоха във властта:
1. Да се постави знак на равенство между нацизъм и комунизъм;
2. Да бъде разкъсана връзката между хората на социалната кауза и патриотизма;
3. Да бъде пречупен гръбнакът на всяко родолюбие;
4. Да дойдат на власт правилните хора на глобалния проект

Наскоро, по повод антируската истерия в САЩ, Владимир Путин употреби сполучливия израз “политическа шизофрения”. Не мислех, че е приложим за българската действителност, но се оказа, че за подобна диагноза и Атлантика е море до колене. Вирусът на това заболяване прелетя за часове до нашите ширини и заразата плъзна из българските вестници, радиа и телевизии. Може би за да покаже как медиите под контрол в съюз с политиците на дистанционно управление могат да скрият топката на цял един народ. То не беше ЦУМ-гейт, то не беше “ротфронт - фашистите са във властта!”. Истерията, както се казва, бе завладяваща. Изтърбушването ставаше елегантно. А древната парола “врагът е на портите” прозвуча по повод един своеобразен скеч на млад човек, който в стремежа си да покаже своята находчивост е документирал отпреди девет години фриволния си разговор с восъчните фигури на парижкия музей “Гравен”.

И ето ти обществен скандал. И жертви, разбира се.

Да би мирно седяло, не би чудо видяло

Става дума за новоназначения зам.-министър в Министерството на регионалното развитие, геодезиста Павел Тенев, попаднал на високия пост като кандидатура на Обединените патриоти.

Историята му е повече от банална, но все пак да припомним: заставал човекът пред фигурите от восък на политици, хубавици, войници, артисти и прочее и пред всяка от тях “разговарял” на разбираем за съответната восъчна фигура език. Може би всекиго са спохождали подобни пориви и настроения, чудатости и маймунджилъци, отключващият психологичен код на които може трудно да бъде обяснен и винаги е различен. Нейсе. Та някъде Павел успявал в своя “разговор”, някъде не съвсем. Сполучил при знаменития комик Луи дьо Фюнес, несполучил с восъчния образ на офицер от Хитлеровия Вермахт - поздравил го с изпъната напред ръка, с прибрани токове на обувките! Онзи, отсреща, зад витрината, разбира се, мълчал, може би защото отдавна бил забравил жестомимичния превод на този поздрав. А може би и защото не искал да го приеме. В Германия отдавна се срамуват от “подвизите” на Вермахта, а тук, все пак нали е Париж, демокрация, санким, може и восъчни фигури на световни изедници да има. Но знае ли човек, може би в музея е съхранен въпросният офицер, за да припомня на поколенията, че великата слава на Франция бе прегазена за позорно кратко време от германската военна машина. От друга страна, тази восъчна фигура е останала да свидетелствува и за триумфиращите по “Шан-з-Елизе” синеоки рицари на Третия райх. Та Павел се захласнал да разговаря с вермахтчика и забравил, че народът мъдро е казал “Да би мирно седяло, не би чудо видяло”.

По-нататък, първи удари

камбаната на възмущението

новоизбраният народен представител от “БСП за България” журналистът Александър Симов. След неговия талантлив журналистически набат, като разсърден кошер единогласно и жилещо зажужаха пчели и оси от безбройния журналистически рояк. Само на ленивите търтеи в него не им достигна хъс и усърдие да заклеймят “нациста Павел Тенев”, който макар и геодезист не бе разчел правилно триангулачните точки на слугинажа, маскиран като обществена бдителност и непримиримост към рецидивите на фашизма и нацизма. Не стига фриволния скеч, но в своя профил във фейсбук Павел имал неразумността да публикува сред другите снимки и тази, на която се опитва да склони към диалог и восъчния рицар на Райха.

Ние, в “Нова Зора”, също сме на мнение, че младият човек е постъпил неразумно; че не е преценил ефекта от поведението си и произтичащите от него всевъзможни тълкувания. Темата за рецидивите на фашизма и нацизма винаги ни е държала нащрек. Осъзнавали сме ги като опасност, като бавно допълзяваща за очите ни мъгла. И сме писали за тази опасност до степен, че понякога гласът ни в мъглата е оставал самотен. И сме се озъртали за ехото, но най-често сме го усещали като внезапен удар в гърба. Въпреки всичко не сме се отказвали и все сме повтаряли Фучек - “Хора, бдете!”

В случая тъкмо тази наша убеденост и последователност ни е научила да се взираме зад привидната очевидност на фактите; да разпознававаме целта на занятието, както казваше някога ротният старшина. Затова сме наясно, че снимка с почти 10-годишна давност, запечатала първосигналното хрумване на един млад човек, не може да сътвори енергия за такава информационна буря и политическа истерия, които се разразиха в българското общество; че това си е чиста проба шизофренна спекулация, в която движещ е най-малко проблемът за “настъпващия фашизъм”. Да беше тъй, същите тези бдителни центрове и гнезда на разлютени оси и пчели щяха да съумеят да накарат и глухия цар да чуе, че в София, например, на книжните сергии на пл. “Славейков” свободно можеш да си купиш идеологическата библия на хитлеризма - “Моята борба” от фюрера Адолф Хитлер; можеш да се снабдиш и с опусите на Бенито Мусолини за корпоративната държава; с нелегални дискове с хитлеристки военни маршове, с “Хорст Весел” и затрогващата войнишка песничка за “Лили Марлен”. С по-голямо усърдие и връзки може да станеш притежател и на “Митът на 20 век” от Алфред Розенберг. Това, впрочем, не е ли пълзящ фашизъм? Да е чул някой обаче глас на протест, глас на непримиримост? Отнюд! Значи кучето е заровено някъде другаде.

Но да продължим. Къде гледаха и защо отвръщаха очи и запушваха носовете си днешните подозрително непримирими борци срещу фашизма при вида на изрисуваните свастики по Братската могила, паметника на хилядите загинали в реалната битка с фашизма български антифашисти? Не виждаха ли свастиките и хитлеристкото “хайл”, изписано по костницата на загиналите червеноармейци на бул. “Черни връх”? По вкамененото от черна неблагодарност сърце на “Альоша” в Пловдив? По ликовете на червеноармейците и партизаните от Паметника на Съветската армия... Някой да е чул многогласните правилни медии да се възмутят? Не, такова възмущение не се е чувало. И уви, изглежда, няма да се чуе скоро.

А това не е ли фашизъм?

По-нататък. Твърде интересно е защо същите бдителни фактори и централи не съзират със своите ястребови очи как под носа им шества победоносно дрогиран и допингиран от същата “инвеститорска” ясла като тяхната, неофашизмът в братска Украйна? Слепи ли бяха да видят, глухи ли бяха да чуят зловещия марш на щурмуващите бандеровци, убийствата им без съд и присъда, разправата им с несъгласните да маршируват, с другомислещите и неискащите да ги последват?

Това не е ли фашизъм? Не е ли фашизъм, когато батальоните на АТО изпепеляват човешки съдби; когато бандеровци изгарят до въглен човешки права и свободи, прогласени от демокрацията? Къде си е отспивала будната им гражданска съвест, когато миризмата на 40 живи изгорени в Дома на профсъюзите, на 2 май 2014 г., давеше Одеса и усмъртяваше всяка надежда?

Нима убийствата на десетки украински журналисти и граждани само защото са заявили и отстоявали своята славянска и православна принадлежност и са искали да говорят на родния си руски език не е фашизъм? Фашизъм е, разбира се. Обикновен и кървав, ненаситен и грозен, който дори великият Михаил Ром би бил стъписан в опита си да го разкаже и изобрази.

Да не би всичко това да не е атестат за мрака на новото маршируващо средновековие? Атестат е. И то какъв! Да е протестирал някой? Да е разгърнал стряскащите новини така, че да събуди тревогата в сърцата на хората? Нищо подобно. Извръщали са глави и са предъвквали новината. Значи, тук също не е заровено кучето. Защото часовите на демокрацията от вечно будните централи и медии не извикаха “Караул!” Мълчаха за тази жестока действителност или просто проявяваха незаинтересованост към фактите. Днес се възмущават, едва ли не късат ризите си и модните си костюми, задъхват се от рвение и усърдие да бият тревога. Гледката направо е епична. Вижда се как “Всякой гледа само да бъде напред...” Значи плащат добре, би казал добре осведоменият протестър.

Въпросите, които не можем да премълчим

Не само българската десница, не само умните, успелите и красивите днес в “Да, България”, но и министрите на БСП в правителството на Орешарски се направиха, че не виждат терора. Един от тях обаче отиде най-първи от всички други на крака в Киев, за да легитимира фашисткия преврат и кладите на новата инквизиция.

Защо същите бдителни фактори, същото подлютено гнездо от журналистически съвести някак недовижда повсеместното настъпление и на т. нар. демофашизъм? Защо те мълчат за престъпното унищожаване на милиони хора в Ирак, Либия или Сирия? Защо не се възмущават будните им съвести от цветните революции, които слагат кръст на демокрацията, подменяйки волята на народа с преврати, извършвани от малцина фашизоиди, финансирани от Запада? Къде и за какво се харчат милионите на “Америка за България” и на “Отворено общество” на Сорос у нас? Кой и защо финансира “Луков марш” и защо същите бдителни фактори със своето остро око не само не виждат, не само не протестират, но всъщност подпомагат реабилитирането на българския фашизъм. На онези фашисти, виновни за присъединяването на България към оста Рим-Берлин-Токио! Защо като мъченици на комунизма се почитат имената на хората на режима, зверски измъчвали и екзекутирали десетки хиляди участници в българската антифашистка съпротива? Защо се сатанизира Народният съд, издал присъди срещу изверги, избивали деца, срещу екзекуторите на някои от най-светлите имена на българската интелигенция като Гео Милев, Христо Ясенов, Йосиф Хербст... Защо трубадурите на опасността “фашизмът настъпва” не реагират, когато се оскверняват паметници, бюстове и паметни плочи на българските антифашисти? Защо дори и ръководството на БСП не поиска например ефективна присъда за блогъра Асен Генов, който съвсем по талибански, кощунствено се подигра с фигуралната композиция на български антифашисти, сътворена от големия скулптор Любомир Далчев? Защо се примири с витиеватата формулировка, че “с художествени средства“ Асен Генов бил изразил своята идейна позиция? Кога ръководството на БСП ще призове поне веднъж своите членове да почистят Паметника на Съветската армия, оскверняваният “Альоша” в Пловдив, паметните знаци на Братската могила в Борисовата градина? Всички те, и не само те, са системно поругавани от истински родни фашизоиди. Ще дочакаме ли деня, когато ръководството на БСП ще отбелязва по достойнство 9 септември 1944 г. - деня на българската победа над фашизма? И още, кой от това ръководство е посетил напоследък Мемориала край Батулия? Кой е видял на какво е заприличал бюст-паметника на Франк Томпсън? Паметниците на Дичо Петров и Йорданка Чанкова? Неблагодарността от библейски времена е най-презреният грях. Постоянно повтаряме тази истина и се питаме не се ли стряскат насън от въпросите, които великите мъртви биха им задали?

Не направиха ли българските депутати услуга на съвременния фашизъм, като гласуваха решението от 5 май 2000 г., което слага знак на равенство между фашизма и комунизма, в услуга на идеологията на радикалния либерализъм и фашизъм? За нас е необяснимо защо БСП се активизира толкова мощно тъкмо във връзка със злополучните снимки на един млад човек? Защо ПЕС и лично Станишев дори реагираха светкавично и гръмотевично, а забележимо избягват да говорят за всяко злодеяние и всяка проява на неолиберализма?

Колко би ни се искало същата непримиримост да бяха проявили със закон не за досиетата, заклеймил десетки хиляди български патриоти, членове и симпатизанти на БСП, а с друг закон, който да зачете техния огромен принос за сигурността на отечеството.

Още много-много въпроси чакат своя ред.

Но, млъкни, сърце!

Проблемът обаче има и друг аспект. Извън общата фразеология ръководството на БСП, партия, в чиято коалиция участва и ПП “Нова Зора”, ще е добре, ако разработи в своите програмни документи важните аспекти на ролята и мястото си като национална партия и направи съответните квалификации като например що е това патриотизъм, национализъм или шовинизъм? От години, не само ние, чакаме всеки следващ конгрес, на който в документите и резолюциите ще бъде изразено най-после критичното отношение на БСП към глобализма и неолиберализма, към проявленията на неолибералния фашизъм, който е открита заплаха и за България и за Европа, и за човечеството въобще. Оптимистът би казал: малко сте чакали. Песимистът - сбъркали сте адреса!

Откакто се създаде управленската коалиция между ГЕРБ и ОП, в кръгове на БСП с особено ожесточение се критикуват не тъмносините питомци на Иван Костов и Радан Кънев, не всеядните нахлебници на Меглена Кунева, не изтънелите люспи на СДС, които въобще и не се забелязват, а целият вербален огън се насочва към Обединените патриоти. И е близко до ума човек да си каже: ето, значи, кой е мишената. Ето къде е заровено кучето!

Сякаш бяс е налазил актива и на ДПС: “Вън фашистите от властта!”, скандират следовниците на Ахмед. “Те закриват пътя ни към Европа!”, тиражират ги медиите. Заканва се да следи изкъсо процеса самият шеф на либералното семейство, в което тази партия членува. А БСП им приглася. Александър Симов иска оставката на Валери Симеонов. Корнелия Нинова го подкрепя от трибуната на НС. И тя иска оставката на Симеонов! Заформя се някакъв показен лов на вещици - Павел Тенев, Иво Андонов, Валери Симеонов...

Случайно ли е това?

Това само порив от нагона към властта ли е, или някой някъде надува гайдата?

Ако погледнем по нашироко, картината е буквално стъписваща. Сатанизирани са френските патриоти от Националния фронт; в Унгария мишена и жертва е националната политика на правителството на Виктор Орбан; в Австрия, по-черна и от дявола, е създадената представа за Партията на свободата; в световните медии всички те са представени интегрално като крайна десница. Като криптофашисти и криптонацисти! Вярно ли е това?

Не им адвокатстваме, но нека погледнем за какво ратуват техните активисти и сродните им организации в Белгия, в Германия, в Холандия? Те искат да съхранят националните си държави; противопоставят се на организираното поквотно разпределение на мигрантите; защитават своя цивилизационен модел; не са съгласни с извращенията на джендърните общества и принципи; с налаганите кръвосмесителни тенденции на безразборния секс; с доминацията на транснационалните компании; уважават традициите и обичаите на своите предци; загрижени са за утрешния ден на своите деца и внуци в един свят, все повече заприличващ на Содом и Гомор. Не стига това, ами и отношението им към Путин не е отрицателно, отнасят се някак с разбиране за тревогите на Русия. А в България, което си е направо нетърпимо, патриотите осъществиха пробив. Заеха ключови позиции във властта, а един от лидерите им, Красимир Каракачанов, говори най-реалистично и отговорно за нуждата от затопляне на отношенията на България с Руската федерация. Как да не откриеш във ведомството му човек, макар и назначен преди 18 години, който се е снимал с вдигнатата в хитлеристки поздрав ръка? Че може да се изживява като гладиатор в страшната арена на битката за България, кой ти гледа, важното е да се чуе, че нацистите са в правителството! Не е важно какво те вършат и за какво се борят. Задачата е просто да бъде пречупен гръбнакът на всяко родолюбие. Такава е директивата и тя едва ли е измислена на “Позитано” 20, нито на “Ал. Стамболийски” 45А. В политиката на системните партии в България

всеки скеч може бързо да бъде превърнат в кеч

Такива са правилата в битката за кокала. Как щяло патриоти на власт! Никога.

Бадева ли са изхарчени милионите на Сорос и на “Америка за България”, щом правилните хора са извън управлението? Тази грешка трябва да бъде поправена дори и с цената на извънредни избори. Междувременно патриотите трябва да бъдат бити, да бъдат чернени, да бъдат представени за фашисти и нацисти... Колелото на страданията им ще се върти дотогава, докато изрекат най-важното, което обществото трябва да научи именно от тях: нацизмът и комунизмът са зло, равно по величина. Така ще бъдат ударени всички, които в битността си на радетели за социалната идея, са едновременно и неминуемо и патриоти. А това е най-непростимият грях.

Разкъса ли се тази връзка, всичко останало е лесно. 1300-годишната крепост, наречена България, вече няма да бъде и не може да бъде крепост.

Големият въпрос е дали здравите сили в БСП и в ГЕРБ дори, в тази нашенска политическа шизофрения ще осъзнаят страховитата опасност пред бъдещето на Отечеството?


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели