/Поглед.инфо/
Кой тази нощ ме вика във падналия мрак?
– Позна ли ме?.. Не помниш?.. Ела при мене Пак...
Макар и за минутка... За миг дори... Ела!
Разгледай се подробно без тези очила...
И виж какъв си хубав... Неотразим! Атлет!
Страхотен мъж от всякъде!.. Не слабоват поет.
И изживей отново живота изживян!
Избирай: Казанова! Или пък Дон Жуан...
Не точно, но подобно... Не си ли спомняш ти?
Дуелът... Двете шпаги... Железните врати...
Съпругът ѝ... Да брани Пак мъжката си чест.
Е, хайде... Заповядай... Отново тука влез...
При свойто някогашно... Нима не ти е гот?
Признай... Неясен спомен те следва цял живот...
Такъв си бил... Това е... Признавам, няма как
във него да се върнеш, да го изпиташ Пак.
Но може да преместя аз времето напред...
И кой ли ще си спомни за стария поет..
Дошъл ти е моментът Пак да се преродиш.
Избирай: Ню Йорк... Лондон... Виена... И Париж...
Световно неизвестен, уви, сега си тук!
Умираш... Няма страшно... Веднага ставаш друг.
Добре... Щом претендираш поет ти Пак да си,
съдбата Пак поета във теб ще възкреси...
Но със световна слава... Велик! Поет трепач!
И пишещ на английски... От раз! Без преводач...
Кой тази нощ ме вика във падналия мрак?
Разбрах... Дори повярвах... В това прекрасно Пак...
Ти, който и да си, сега ме чуй добре...
Живее ми се още... И хич не ми се мре...
Защо ми е да ставам известен и велик...
Не искам и не мога да имам друг език...
Обичам си страната... И бедния народ...
Щом е възможно – искам Пак същия живот.
23 декември 2017г.
5ч. 55 м. сутринта