/Поглед.инфо/ Доста се изписа за парада вчера, на който бяха изкарани почти цялата българска армия и оръжие. Едни са очаровани и горди, други – ядосани и унизени, а на трети хич не им и дреме. Дигнахме тупурдия, за да скрием мизерията и нищетата на реалностите. Показахме за няколко часа една потьомкиновска шашма, зад която няма нищо. В резултат на подчинението на чужди сили след загубата на студената война българската армия днес е неизмеримо по-зле отколкото след най-страшното поражение в модерната българска история – след Ньойския договор.

Няма армия, която да може да ни защитава реално. А защо? Заради предателството на българските политици. Всичко започна през юни 1997 г., когато САЩ отправиха официално искане да бъдат унищожени българските ракети Р-300 и Р-400. И се започна. През 1998 г. се появи един достоен български генерал – тогавашният командващ ракетни войски Ангел Марин, който каза, че те са нужни на всяка модерна армия, че унищожаването им ще удари националната сигурност, че командата „Бегом към НАТО“ е вредна. Мнозинството от неговите колеги се оказаха послушковци, пазещи си службицата, само той се осмели да каже истината, че „царят е гол“. Опитът на тогавашния президент Петър Стоянов да се натегне пред „големите началници“ и да го порицае публично пред журналисти в негово присъствие, предлагайки му да се покае, за да не получи дисциплинарно уволнение, се провали. Достойният български генерал му зашлеви шамар, като му каза „Господин президент, вие ме разочаровахте“. Човекът, който неведнъж бе казвал „Армията е моя съдба, а не епизод, и то случаен епизод от живота ми“, не пожела да се опозори със съучастие в унищожаването на това, което е било негова „съдба“. Стотици други я предадоха, предпочитайки да останат на хранилката.

Много малко бяха достойните българи през изминалите 28 години и неизмеримо повече предателите. Унищожиха армията, без тя да е водила преди това реална война, без да има дори Ньойски договор, както след Първата световна война. Варварски! Като тълпа варвари новоизпечените „демократични“ политици унищожаваха и модерни индустриални предприятия, ликвидираха и селското стопанство. Само и само да се харесат на новите си господари.

Под натиска на външни сили България бе принудена да унищожи армията си. Декламираха ни речи за ценности и стойности, съвместимости и прочее неолиберални булшитове, но истината е, че зад призивите и натиска да нарежем армията си на скрап се криеха няколко далеч по-прозрачни цели:

Първо, ако сме унищожили армията си, ще трябва да се превъоръжаваме и да купуваме въоръжение отнякъде. И откъде мислите – от държавите в НАТО, по възможност от САЩ, тъй като днес сме по същество техен протекторат. Затова отхвърлихме сделката за „Грипен“ и се очертава да я караме на F16 от 16-та ръка, за да можем по-скоро и тях да нарежем на скрап, стига преди това да сме ги платили.

Второ, ако сме унищожили армията си, тогава оставаме напълно беззащитни и трябва някой да ни пази. И кой мислите ще ни пази – ще ни пази НАТО, по възможност САЩ. Отвсякъде техните физиономии надничат. Само дето не ни пазят, а и исторически никого не са опазили. Максимум някъде да са си затворили очите (справка Кипър), да са бомбили някого (справка Югославия) или да създават провокации (справка – Русия, Близкия Изток, Северна Африка). Вместо това ни окупираха, разполагайки си безплатните американски бази; насочиха оръжията си срещу Русия, превръщайки ни по този начин в мишена; нахъсаха ни срещу нея по хиляди начини; превърнаха ни в плацдарм за военните си интервенции в най-невралгичните точки на планетата.

Трето, ако сме унищожили армията и за капак нямаме икономика, то ние автоматично ставаме неспособни да защитаваме собствения си суверенитет във всеки  негов аспект. И кой ще осигурява този суверенитет – НАТО и отново САЩ. И ЕС се проявява тук, но между ЕС и НАТО няма голяма разлика, тъй като те са съставени почти изцяло от едни и същи държави. Само че, ако този суверенитет се осъществява от НАТО, САЩ, че и ЕС, то това означава, че нямаме суверенитет.

А ако нямаме суверенитет, няма как да имаме демокрация и държава. Политолозите знаят, че същностна характеристика на модерната държава е суверенитетът върху определена територия и способността да се пази тя. Той бе съзнателно унищожен от хора, които извършиха предателството, казвайки, че това било „демокрацията“. Така държавата я няма. Но си имаме неоколониална администрация.