/Поглед.инфо/ Нямаше брой на „Работническо дело” без уводна статия. Уводната статия беше гласът на партията по третираната тема. Тя се тълкуваше „по места”, схващаше се като директива на висшето партийно ръководство за съответни действия, това бяха „думи, които трябва да се превърнат в дела” от партийните членове, а и от целия народ. Имаше си и термин – „уводничар”, журналист, който умело пише статии-директиви, неподлежащи на съмнение, а единствено на изпълнение.
Настъпи ерата на демокрацията, шаблоните в журналистиката се поразчупиха, изчезнаха пътеводните уводни статии, набрани с „чер петит” на първата страница на вестниците, под главата.
Изчезнаха, ама май се възраждат.
Следя кажи-речи всекидневно в. „Труд”. Задълбочени коментари, компетентни мнения на специалисти. Често автори са колеги и приятели, с които сме работили заедно. Като безспорния специалист по проблемите на Балканите, и по-специално на съседите ни от бивша Югославия Коста Филипов. Или Тодор Коруев, който скоро написа разгромна статия за езиковата нищета на нашите политици, начело с премиера, но също и на професори и журналисти, които „ме”-кат /ходиме, блееме/, не могат да се отърват от диалектната редукция като „Митодиту” Андреев, или масовото омъжествяване на женския пол – „учител”, журналист” вместо учителка, журналистка / и това, моля ви се, в момент, когато се води титаническата битка „за” или „против” Истанбулската конвенция за предотвратяване на всякакви издевателства над жените/. Или ювелирната статия в същия брой на ветерана Владимир Костов за възродената поцелуйковщина от епохата на Брежнев, която всекидневно ни демонстрира Бойко при срещите си с менторите от Брюксел.
Все по-често, обаче, в споменатия вестник се появяват „уводни статии” – неподписани, на челно място на първа страница. Автоматически ми светва червената лампичка: ще бъде сръфан председателя на Висшия конституционен съд Лозан Панов. Ще бъдат разконспирирани злокобните му връзки с олигархичния кръг „Капитал”. Този „Капитал”, май недолюбван от друг един олигархичен кръг...
Но ето ти изненадааа! В същия брой, в който беше статията на Владо Костов, пак „уводна” статия, разбира се неподписана, но този път Лозан Панов е пощаден. За да бъде възвисен ... новият програмен директор на БНТ Емил Кошлуков. Който иска да се разпорежда на една /засега/ от редакциите кой може и кой не бива да се кани, как да се привлекат повече зрители /май като се канят чалгаджийки вместо сериозни - подразбирай „скучни” дейци на културата/, иначе...Млък, никой да не е посмял дори да помисли, че става дума за цензура, това беше при комунизма! Срещу който Кошлуков май беше активен борец /АБПК/./ Да не се бърка с АБПФК – активен борец против фашизма и капитализма – бел.авт./
Вместо да свият уши и да се съобразят с повелите на Партията и правителството, визираните грешници взеха, че излязоха на протест пред сградата на БНТ, веднага към тях се присъединиха клакьори /вероятно щедро платени/ и май стана шумен скандал. Което никак не се понрави на гендира на националната телевизия Коко Каменаров, който се възмути, че този чисто „семеен скандал е станал достояние на обществото”.
Е как, уводничарят на „Труд” – той по правило е анонимен, просто защото е добре известно, че това е гласът на управляващата Партия и правителство, да не даде крепко рамо на техния човек в телевизията и да не заклейми класовия враг!