/Поглед.инфо/ Държавата няма политика за задържане на младите умове в България

Ако искате да получите най-доброто образование за вас в чужбина, посетете нашето изложение. Представители на над 70 университета ще се срещнат с кандидат-студенти и родители на изложението "Световно образование". Безплатно кандидатстване за всички университети в Холандия. Правим 100 лв. отстъпка от пакета "Кандидатстване във Франция". Богат избор от програми на английски език в Дания и Швеция. Изложение "Европейско образование" ще се представи в няколко града у нас. Това са само част от рекламите на консултантски къщи и агенции у нас, които улесняват екстрадицията с еднопосочен билет на талантливи млади българи, които оттук нататък ще общуват дистанционно със страната си. И тази година изложенията вече започнаха.

По груба статистика зрелостниците в България, които избират да продължат обучението си в чужбина,

се увеличават с 4% на всеки три години

Ако през 2014 г. зад граница са заминали около 15 на сто от българските абитуриенти, през миналата година те бяха вече близо 19 на сто. Тази година училище ще завършат 56 700 ученици и ако отново заминат в чужди университети около 11 000, процентът ще е още по-голям.

Това, разбира се, не е поради липса на места в българските вузове. Одобряваните от МС бройки за прием всяка година са повече от кандидатите. Никого вече не учудва, че висшите ни училища правят по 4 приемни сесии и пак не успяват да запълнят местата. За учебната 2018/2019 г. се предвижда да бъдат приети общо 54 731 зрелостници - в държавния прием и в платеното обучение на държавните вузове, както и в частните университети. През януари 2018 г. се разбра, че миналата година от общо 57 783 места за прием на зрелостници в държавните вузове са останали незаети 13 981, а в частните при 16 159 места едва половината са се запълнили. Очевидната основна причина за това са именно абитуриентите, които след гимназията стягат куфарите. В МОН легализират дипломите си за чужбина главно възпитаници на езиковите, математическите и природоматематическите гимназии, т.е. млади българи, получили образование, смятано за елитно и за което държавата е плащала.

Но ако досега за набирането на "млад мозък" за чуждите държави се грижеха най-вече специализирани фирми, сега виждаме активност в тази посока и от собствените ни университети. Изложението "Стажове" на Техническия университет в София например произведе страхотната новина, че в него участват 80 световни компании и че за първи път български студенти ще стажуват в Европейския център за ядрени изследвания ЦЕРН в Женева, където ще им плащат по 3200 швейцарски франка месечно (около 5000 лв.). Безспорно, ЦЕРН е място на високата наука и стажът там е прекрасен шанс за професионалното развитие на българските студенти. Но да погледнем реалността - колко от тях след стаж в "световни компании" бързичко ще реализират шанса си да "живеят и работят нормално" далеч от България. Я проверете има ли някой от младите ни "златни" таланти, печелили в последните две петилетки световни ученически олимпиади, гордост на нацията, който живее в момента в България... Затова дали трябва да се задъхваме от ликуващи вестникарски заглавия на първа страница от типа: "ЦЕРН на лов в София за умни стажанти".

Естествено, основната причина за изтичането на мозъци от страната ни (най-интензивното в ЕС) не е самото образование. Причината е, че никой мозък не желае да живее в бедност в най-бедната страна на ЕС, в която знанието се цени все по-малко; да го подмятат като отрепка неграмотни отроци на разни олигарси и политически връзкари;

да бачка като роб за смешни пари

и да жадува работа единствено в чужди ИТ фирми, представени у нас, където заплатите са що годе сносни. Причината е и в липсата на държавна политика и на политическа воля за задържане на младите в България. Никой не може да бъде упрекнат, че иска да си уреди живота, но щом държавата е вложила в образованието му пари на всички ни и труда на мнозина учители, не следва ли тя да постави условие за компенсация, ако младежът реши да инвестира резултата от вложения ресурс в просперитета на чужда, много по-богата от нас държава? И не следва ли нашата държава да въведе най-сетне правила и облекчения за фирми, които биха искали да платят на техникума или на висшето училище да им подготви можещи кадри? Излиза, че и чуждите държави, и бизнесът ни потребяват кадрите на образованието, без да харчат нито стотинка за това. Бедната ни държава просто

всяка година им дава богат безплатен обяд

Не трябва ли и висшите ни училища да са поне толкова активни в собствената си реклама сред зрелостниците, колкото са активни чуждите вузове и помагащите им консултантски къщи? А не представянето на българските вузове да минава под сурдинка като гарнитура към основното ястие на университетите от Англия, Германия, Австрия, Холандия, Франция, че вече и Дания, Италия, Гърция, Белгия, Швеция. Приказваме за европейски ценности от сутрин до сутрин, но те все се оказват някъде извън България!

Колкото до самото образование, кривиците му си ги знаем. И те са основно от недофинансирането, защото държавите в ЕС инвестират само в средното образование над 5% от БВП, а българската власт му дава 3,5%. За висшето образование тя отделя 0,56% от БВП, а в тригодишната прогноза на правителството до 2019 г. парите и за следващите са замразени на 416 млн. лв. И новият училищен закон на ГЕРБ, и Законът за висшето образование са пълни с недомислия и в тях всъщност липсва националната визия и политика за развитие. Някои либерални усти вече приказват за автономия и на средните училища, което означава само едно - убиване на националната система за средно образование. Завчера министър Красимир Вълчев съобщи пред журналисти, че се готви изменение в ПМС 90 за стипендиите на докторантите, което ще позволи над базовата стипендия от 500 лв. те да получават допълнение, което ще е обвързано с нивото на научната дейност в университета или института. Стъпката е правилна, но отново е на парче, а не като елемент на цялостна политика за насочване на студенти и докторанти към научно развитие и за задържане на младите в България. При настъпилата демографска и вече генетична недостатъчност в страната ни, би трябвало да имаме специална програма за задържането на младите - с поставена цел, очертана посока за постигането й и конкретни мерки на всички министерства за движението в тази посока.       

И тогава един ден на първите вестникарски страници може би ще се появи заглавие: "ТУ-София на лов в Женева за умни стажанти". 


В края на 2016 г. - 30 000 български студенти в чужбина

Миналата година Сметната палата направи одит за реализацията и миграцията на завършилите висше образование. По данни от одита, към края на 2016 г. българските студенти в чужбина са били около 30 000. За учебната 2015/2016 г. най-висок е броят на студентите ни в Германия - 7326, във Великобритания учат 6355 души, във Франция - 1318, в Холандия - около 1600, в Испания - около 800, в Италия - 1000, в САЩ - 1171. В Австрия имаме не по-малко от 4000 души, от които половината следват във Виена.

Според Сметната палата, липсва единна национална политика за управление на миграцията на висококвалифицираните кадри. Няма предвиден ред и отговорности по събиране, систематизиране, анализ и оценка на информация за реализацията на завършилите висшисти. Рейтинговата система на висшите училища е надеждна, но само 13% от учениците я ползват като ориентир при кандидатстване. А при акредитацията на вузовете  Националната агенция за оценяване и акредитация не използва данните от Рейтинговата система, а събира информация от висшите училища с недостатъчна надеждност.

По данни на МВР и Агенцията по заетостта 11 554 българи с висше образование са се реализирали в чужбина от 01.01.2011 г. до 30.09.2016 г., а у нас работа са получили 1970 висококвалифицирани чужди граждани. От юни 2013 г. до края на 2015 г. са издадени 60 585 удостоверения APOSTILLE върху образователни документи в системата на висшето образование. От 01.01.2010 г. до 31.12.2015 г. са издадени 8405 удостоверения за придобита професионална квалификация в България с цел упражняване на регулирана професия в чужбина. Сред тях най-голям е броят на медицинските специалисти - 7245. А завършилите медицински университети за това време са общо 22 480 - т.е. една трета от завършилите медици напускат страната.

За учебната 2016-2017 г. нашите студенти в Холандия са вече близо 3000 (за една година двойно увеличение). През април 2017 г. британското правителство реши, че ще гарантира финансовите, трудовите и миграционните права на студентите, започващи обучението си през септември 2018 г. Т.е. българските студенти във Великобритания ще пътуват свободно, ще имат право на студентски труд, ще могат да получават студентски заеми и субсидии за покриване на разходите им за обучение.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели