/Поглед.инфо/ В политическата икономия съществува една икономическа школа, която стои в основата на обединението на Германия и на нейния бурен икономически просперитет през втората половина на 19-ти и началото на 20-ти век, когато тя успява да надмине по индустриално производство Великобритания и да стане водеща икономическа сила в света. Това е немската историческа школа. Тя поставя в основата на производителните сили на обществото фактори като държавни институции, нравствени норми, човешки дух, просвета, наука и др.

Целта на образованието, културата, морала е да обединят обществото, да обосноват наличието не само на егоистични индивидуални, но и на национални ценности, да подготвят човека за неговия живот, да му дадат качества и умения, които да му позволят да се реализира достойно на пазара на труда, където да произвежда и по този начин да увеличава националното богатство, водейки страната към икономически просперитет. В България обаче уви, днес това не е възможно да стане.

Една от най-вълнуващите страници в „Под игото“ е тази, в която Бойчо Огнянов пита малката Райна кой е изнамерил българската азбука, детският поглед светва, момиченцето простира ръчичка към портретите на Кирил и Методий. Това довежда до възторг аудиторията, която го слуша.

„- Да си жива, Райно! Св. Кирил и Методий да ти помогнат и ти да станеш царица – избърбори поп Ставри трогнат.

– Браво, Райно, иди си – каза приветливо Огнянов

Райна, сияеща и победоносна, припна към майка си. Тя я прегърна, стисна я до гърдите си и я обсипа с безумни целувки и сълзи.“

Така е реагирал българинът на стореното от Кирил и Методий по време на турското робство и това е изглеждало като нещо, с което се гордее, заради което можеш да заплачеш щастливо, което те прави по-умен, по-значим, устремен към бъдещето.

През времето на социализма образованието, науката, културата са приоритет на държавата, стоящ в основата на нейното бурно индустриално развитие, ликвидирало бедността, мизерията, неравенствата и превърнало България в страна, чиито деца печелят олимпиади и са пример за цял свят. Социализмът премахва още през 1950-те години неграмотността в България. Деца на милиони родители без образование или с основно образование получават средно и висше образование, стават учители, лекари, инженери, учени. В почти всяко българско село е изградено читалище с библиотека.  Българинът има като основно верую „Който се учи, той ще сполучи“, а в училищата се учи „Пенчо бе чети, Пенчо не чете!.. Време се мина. Пенчо порасна, иска да яде, няма откъде“.

Как изглеждат нещата днес при „светлото“ и „свободно“ либерално-демократично настояще на реставрирания капитализъм в България? В това настояще на 24 май българските политици, съучаствали дейно в унищожаването на словото отново ще си правят курбан с Кирил и Методий, както всяка друга година. Ще изрекат тонове  възторжени, но кухи в техните уста слова за това колко сме велики като сме създали азбуката, как кирилицата я има благодарение на нас, как това е нашата идентичност, как и „ний сме дали нещо на света“. Зад това обаче стоят реалности, които изглеждат ужасяващи.

Първо, с реставрацията на капитализма през 1989 г. стартира и бързият процес на разложение на българските образование, наука, култура, морал, за да бъдат унищожени те като производителна сила и България да заеме подобаващото й се според новите господари място на безпросветна, суровинна периферия. Да бъде пазар на работна ръка, на който се предлагат в изобилие мутри, охранители, проститутки, сервитъорки, ченгета, чистачки, продавачки, престъпници и мафиоти, но не и учени, инженери, лекари, учители. Място, от което можеш да изсмучеш всичко читаво и производително, след като преди това си му отрязал всяка възможност за достойна реализация в собствената му страна. Територия, в която вземат пари от бедните данъкоплатци, за да спонсорират богатите частни училища, където учат децата на богатите.

Неолибералните политици превърнаха просветата в стока, предоставиха я на всякакви частни, чужди, американски, турски, европейски, арабски фондации, които да учат децата на това, което им трябва на тях, но не и на нас. Например, че малките момиченца са момченца, а малките момченца са момиченца. Че Левски, Ботев, Вапцаров, Смирненски са не национални герои, а терористи. Че баташкото клане е мит, а не част от 500 годишен геноцид.Че не Русия, а Финландия, Полша, че дори САЩ и Великобритания са проливали кръвта си за българската свобода, а Русия ни била поробила. Че не било имало турско робство, а „мирно и съвместно съжителство“, едно щастливо време на просперитет за всички българи в пределите на Османската империя, за каквото днес можем само да мечтаем. Социализмът, който е нов златен век на българската култура, се представя от тях като тъмно минало, а неолибералният грабителски капитализъм на олигарсите, мутрите и чалгата като  най-светлото от всяко възможно светло бъдеще. Израсна цяло поколение, което бе научено, че от историята не трябва да се учим, а трябва да я плюем. Че тя не трябва да ни обединява, а да ни разединява. За него да си татуирана мутра с ланци, порше и яки мадами е символ на просперитет, а да учиш значи, че си зубър. За тези измамни неолиберални политици социализмът е комунизъм, а капитализмът е демокрация. И всякакви други такива откровени измишльотини дрънкат вече 28 години. Методично и целенасочено унищожиха всичко онова, което може да ни накара да бъдем горди, да сме заедно, да сме народ. Унищожиха го, защото чрез него трябваше да унищожат самите нас – духовно и икономически.

Второ, в това настояще най-успешният и просъществувал най-дълги години на най-високото място политик е този, който се тупа по гърдите и се хвали „Аз съм прост и вие сте прости“, не знае чужди езици, пада си по кратките наративи (освен, когато не приказва самият Той) и е известен предимно с това, че единствената му прочетена от началото до края книга е „Винету“. Не Иван Вазов, Антон Дончев, Вера Мутафчиева, Христо Смирненски или Никола Вапцаров, чиито произведения са пример за литературно достойнство, въздигащи българските морал и дух, а Карл Май, приключенията на Винету и Олд Шетърхенд. В това настояще нарицателно за държавната ни администрация стана понятието „калинки“, а знанието е противопоказно. В него образец за изящна словестност е Цветан Цветанов, който всеки ден „грее“ от телевизионния екран. Ако си интелигентен, експерт и знаещ, бягай от политиката, защото иначе агресивната посредственост ще те смачка. Мнозина избягаха обаче не от политиката, а от страната.

Трето, в това настояще учителят, заедно с попът или лекарят не е най-авторитетната фигура, а човек който може да бъде нападнат, пребит, охулен по всяко време от недоволен родител или обвинен в алчност, ако случайно поиска достойни условия на труд и заплащане. В това настояще най-авторитетна е фигурата на мутрата, следвана от тази на безпросветния политик, чиято основна работа е да си клати краката и понякога да мародерства върху словото на Кирил и Методий от парламентарната трибуна, получавайки за това доход, за който стотиците хиляди докарани до крайна бедност от същите тези мутри и политици на смеят дори да мечтаят. Не се ли нагледахме на варварското поведение, простащината и байганьовската дебелащина на куп политици, които ми се пулеха от екраните на телевизорите през последните 28 години и спечелиха доста парици, живеейки си днес много добре. С тях мина детството и младостта на моето поколение, те ни бяха образец за това какво да правим. Те са, които опустошиха духовно, ликвидираха и прогониха от страната ни голяма част от връстниците ми, превърнаха в символ на успеха ланците, колите и жените.

Четвърто, в това настояще създадената пак по време на турското робство Българска академия на науките не е свято място на знанието, а според един известен министър на финансите е територия на „феодални старци“. Подхвърляме на учените по някой оглозган кокал, колкото да стоят тихо и мирно, да не пречат на безпросветността и деградацията. Днес вече не пеем „напред науката е слънце“, а „едно ферари с цвят червен“. Днес учените са докарани в буквалния смисъл до просешка тояга, а на върха на хранителната пирамида са чалгата, престъпността, мафията и посредствеността. Да учиш днес означава, че си зубър, но да пееш чалга, да крадеш, лъжеш и търкаш идиотски билетчета значи, че си голяма работа, така да се каже – важна клечка.

Пето, в условията на реставриран капитализъм е създадена система, при която кирилицата, българската азбука, това което и „ний сме дали на света“ не ти носи престиж, не ти носи предимства и по-добре е да я оставиш настрани,  да се правиш, че не съществува. Хиляди хубави български думи са заменени с чуждици, вместо кирилица използваме маймуница, а по дрехи, магазини и витрини почти няма да срещнем нещо родно. Престижът днес идва с надписи на английски, а не с буквите на Кирил и Методий. Да носиш надпис латиница на гърдите, гърба или задните си части се възприема като носещо допълнителен авторитет, красота, бонус, престиж, с който да бъдеш забелязан. Един се пъчи с фанелка, върху която стоят американски парични знаци и “dat ass”, друг ходи с надписи New York и даже Brooklyn или Bronx, но нито един с надпис надпис „Напред науката е слънце“ или с образите на Кирил и Методий“. Това е поколение, за което Кирил и Методий са изчезнали. Те са убити, не съществуват.

Шесто,  днес в цели региони на България дори не се говори български. Не можеш да си намериш работа, ако говориш на български, няма да те обслужат в администрацията, ако говориш на български, може дори да те набият. Затова пък ще бъдеш приет с отворени обятия, стига да говориш езика и да си предан на една страна, която 500 години осъществяваше у нас османистко робство, а днес все по-агресивно налага неоосманизма, подкупвайки и манипулирайки т. нар. български политически елит. Като че ли не стигат 500-те години непрогледен мрак, та за още питаме.

Къде бяхме, докъде ни докараха с лозунги за „европейски ценности“ и светло евроатлантическо бъдеще! България, според данни на „Евростат“, е сред последните държави в ЕС по брой на прочетени книги средно на населението – на 21 място от 28 държави – като заедно с Гърция тя е на последно място по средства, отделяни за вестници и книги.

Според „Галъп“ 68% от българите и техните семейства не са купували книга през последната една година, а 87% не са вземали книга и от библиотека за това време. Почти половината от отговарящите не знаят правилния отговор на елементарен пример с използване на пълен и кратък член, а се оказа междувременно, че и служителите в МОН ги бъркат.  53% от анкетираните, смятат че не е необходимо да си прочел много книги, за да живееш добре“. Реставрираният капитализъм създаде отново десетки хиляди неграмотни и прогонва всекидневно и всекичасно грамотните от България. В класациите на ЮНЕСКО по равнище на грамотност България е след Тринидат и Тобаго, след Киргистан, след Тонга, Туркменистан и Азарбайджан.

Явно в условията на реставриран капитализъм Пенчо може да яде и да живее добре и без да чете. Достатъчно му е да е посредствен, но с нахално самочувствие, да има купища татуировки, ланци, шкембе и възможно най-тлъсти ръце. Достатъчно му е да обслужва поредния геополитически „партнъор“, чужда фондация или олигарх, така че тук да няма народ, а население. Да няма производство, а пазар. Да няма българи, да я няма държавата, да я няма България. Да има изолирани, атомизирани и неграмотни индивиди, в най-добрия случай множество конфронтиращи се общности, роби на родната (безродна) и транснационална олигархия. За да не сме народ и да сме слаби, да сме лесна плячка за пазара и за развилнялите се политици. Възраждането създаде общност, култура, морал и ни донесе свободата, а неолибералният капитализъм, който ни е стиснал за гърлото, убива всичко това, превръщайки ни в роби на пазара, на силните на деня, на кинтите, ланците и чалгата.

Къде е Вазовият герой Бойчо Огнянов от „Под игото“ да дойде да ни види? Ще се ужаси човекът и ще иска да се върне пак в онова мрачно турско робство, когато знанието за буквите, образите на Кирил и Методий ни правеха горди, щастливи, значими. При поп Ставри, Райна и нейните съученици ще се чувства по-добре отколкото при днешните студенти и ученици. С тях ще може да говори за Кирил и Методий. Сегашните ще го карат да гледа възторжено и да се умилява на „dat ass“. А може и да бъде пребит от някой ученик или недоволен родител.

Къде е Вазов – този гений на кирило-методиевската писменост? Къде е да дойде да ни види? Ще гледа жално и сигурно ще цъка отчаяно. Ще въздиша нещо от рода на: „Бедни, бедни Македонски! Защо не умря при Гредетин?!“ Нали и него, горкият, се опитват да го убият вече повече от четвърт век. Соросоиди от неолибералните пропагандни поделения на чужди държави и корпорации, наред с агентура на влияние на неоосманиста Ердоган недоволстват, че е написал „Под игото“, а не „Под присъствието“. С помощта на подставени фигури в Министерството на образованието и науката се опитват година след година да изхвърлят поредно Вазово съчинение, за да не остане накрая и от него нищо.  Мъчат се да го омаломощат и убият. Да го изличат от съзнанието на младото поколение. Както убиха селското стопанство! Както ликвидираха индустрията! Както сринаха образованието и здравеопазването! Както доведоха до безработица, стрес, самоубийства, смърт и отчаяние хиляди българи!