/Поглед.инфо/ Външният министър Мевлют Чавушоглу от години официално е начело на дипломатическия екип на Турция. Преди е бил член на турската група в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ), а по-късно беше избран за неин президент. След това той работи като шеф на комисията по външна политика на турския парламент и като министър по въпросите на ЕС преди да стане външен министър през 2015 г.

Опитът на Чавушоглу го прави ръководител на турския дипломатически екип, но със сигурност той не отговаря за посоката на турската външна политика. Има редица други ключови имена, които имат думата при разработване на външната политика на Турция.

Ибрахим Калън, говорител на президента Реджеп Тайип Ердоган, както и заместник-генерален секретар, отговарящ по въпросите на сигурността и външната политика, е друго влиятелно име. Идвайки от академичните среди и гражданското общество, Калън е денонощно на разположение на Ердоган за отстраняване на проблеми, а също и посредник в международните отношения, включително в дипломатически операции зад кулисите.

И все пак е трудно да се каже, че Калън е единственият отговорен за външната политика на Турция. Друг човек, когото Ердоган слуша, е министърът по европейските въпроси Йомер Челик, и не само по европейските въпроси. Челик, който е служил дълго време като съветник на Ердоган, е един от малкото хора, които открито могат да изразят недостатъците на определена политика и да я критикуват пред Ердоган.

Ръководителят на Националната разузнавателна организация (МИТ) Хакан Фидан също е човек, чиито възгледи за външните отношения са ценени от президента Ердоган. Той има военно-академичен опит и преди това е бил ръководител на Агенцията за сътрудничество и развитие (ТИКА), както и главен външнополитически съветник на Ердоган, когато той беше премиер. Когато бившият министър-председател Ахмет Давутоглу се опита да вземе Фидан от МИТ и да го назначи към парламентарната група на управляващата Партия на справедливостта и развитието през 2015 г., Ердоган се разгневи и каза, че неговата "черна кутия" трябва да остане ръководител на разузнавателната агенция.

Новото лице на политическата сцена е министърът на енергетиката Берат Албайрак. Като зет на президента Ердоган Албайрак има сериозен интерес към външнополитическите въпроси, тъй като енергийните споразумения играят важна роля във външните отношения на Турция като държава, която се стреми към растеж, без да разполага с големи енергийни ресурси.

Както може да се види, има поне пет имена, които оказват влияние върху външната политика на Турция.

В миналото външните министри никога не са били изцяло отговарящи за външната политика. Президентът и премиерът имаха еднакви отговорности съгласно конституцията. Премиерът беше начело на кабинета, а президентът беше главнокомандващ и ръководител на Съвета за национална сигурност.

Но сега, след референдума от 16 април, въпреки факта, че кабинетът на министър-председателя все още не е разпуснат, правомощията на министър-председателя Бинали Йълдъръм са фактически използвани от президента Ердоган.

Ердоган очевидно се радва на конкуренцията в своя екип за външна политика и тяхното разнообразие. Той може би мисли, че това разнообразие и конкуренция дават определена динамика и синергия на процеса на вземане на решения и може би е по-добре, отколкото да даде пълна власт на един от тях.

В края на краищата обаче президентът Ердоган и никой друг не ръководи външната политика на Турция.

------------

Мурат Йеткин, в. „Хюриет дейли нюз“

Истанбул / Турция