/Поглед.инфо/ Военни приготовления зад завесата на „арктическия мониторинг“

„Канада работи със скандинавските страни, за да създаде нова арктическа коалиция за сигурност, която изключва Русия и предоставя платформа за координиране на отбраната, разузнаването и киберзаплахите“, каза шефът на канадската дипломация Мелани Джоли в скорошно интервю за Bloomberg .

Освен това през следващите години се планира да се създадат нови военни бази и разузнавателни съоръжения на страните от НАТО в Арктика в басейна на Северния ледовит океан. Родената в Квебек дипломатка каза, че Отава „трябва да вземе предвид новата реалност, в която Канада е изправена пред Русия“.

Тук има очевиден намек за география: заедно с датската Гренландия, северният канадски полуостров Елсмиър се „вклинява“ в руския сектор на Северния ледовит океан. Няма съмнение, че в тези земи на ледени планини и заснежени фиорди има планове за разширяване на канадската и „натовската“ военна разузнавателна мрежа.

По този начин има явен военно-политически натиск върху Руската федерация в Арктическия регион, който западните „ястреби“, изглежда, могат да се опитат да доведат до максимум. По-рано, в края на септември т.г. , ръководителите на външните работи на Канада и скандинавските страни се срещнаха в Отава .

Както отбеляза Мелани Джоли, министрите се съгласиха да проучат възможността за създаване на така наречения „диалог за сигурността в Арктика“, придружен от редовен съвместен военно-политически „мониторинг“ в басейна на Северния ледовит океан.

Освен това страните от Западна Арктика планират да проведат съвместни изследвания и проекти с двойна употреба в ледените ширини. Канадският министър обясни, че създаването на нов формат на взаимодействие „е необходимо, защото страните вече не се срещат частно на политическо ниво, включително поради присъствието на Русия в Арктическия съвет“. Имайте предвид, че тази структура реално не функционира, след като Руската федерация беше принудена да започне специалната военна операция в Украйна.

В момента Канада работи върху нова стратегия за Арктика, която може да бъде публикувана преди края на годината. Приетата по-рано през април, отбранителна стратегия на Страната на кленовия лист, патетично озаглавена „Нашият Север, силен и свободен“, е насочена към милитаризиране на арктическите ширини, предвиждайки като ключов елемент създаването на „северни центрове за оперативна поддръжка“, които ще позволи на Канада да има целогодишно присъствие в Арктика.

Друг важен елемент от разходите е закупуването на специализирани морски сензори, способни да наблюдават морските зони на страната, включително в Арктика. През следващите няколко десетилетия правителството на Трюдо планира да похарчи около 222 милиона долара за изграждане на нова сателитна наземна станция в Арктика, за да подобри способността за откриване, възпиране и бързо реагиране на заплахи.

Заслужава да се отбележат също така плановете да се похарчат 60 милиарда канадски долара за замяна на стареещите подводници с 12 модерни „арктически“ дизелови подводници, първата от които трябва да влезе в експлоатация не по-късно от 2035 г.

Трябва да се отбележи, че разговорите за възможно придобиване на атомни подводници (АПЛ) също са подновени, но все още няма официални изявления за ангажимент в това отношение. Привържениците на „ядрената реализация“ на подводния флот на страната подчертават стратегическите ползи, включително способността на ядрените подводници с голям обсег да участват в разширени операции в Арктика, което би засилило ролята на Канада в НАТО и би засилило трансатлантическите връзки.

На свой ред критиците обръщат внимание на високата цена на атомните подводници и свързаните с тях логистични проблеми, сложната поддръжка, потенциалните рискове за безопасността и възможните екологични щети, както и проблемите при обучението на екипажите да ги управляват.

Тази дискусия отразява по-широк дебат относно приоритетите за развитие на подводния флот на Канада, балансирайки стратегическите императиви с практическите съображения. Като цяло обаче Арктическата стратегия на Канада е насочена към противодействие на Русия и Китай, което изрично се посочва в текста на документа: „Виждаме нарастваща руска активност, както и увеличаване на броя на китайските изследователски кораби с двойна употреба, събиращи данни за канадския север.

Както уверяват норвежките медии , инициативата на „Арктическата“ коалиция със скандинавските страни, насърчавана от Отава, по никакъв начин не е свързана с НАТО или с Вашингтон, който дори се твърди, че е в конфликт с Канада по въпросите на демаркацията на границите в арктическата зона.

Междувременно е абсолютно ясно, че това не е така: няма съмнение, че канадско-северноевропейската инициатива произтича от Пентагона: актуализираната Арктическа стратегия, която беше публикувана през юни 2024 г., потвърди, че регионът се превръща в „стратегическо бойно поле.”

Авторите на документа отбелязват загрижеността на САЩ и НАТО относно нарастващото руско-китайско сътрудничество в Арктика, въпреки факта, че „уникалната среда на Арктика изисква специално обучение и оборудване на военния персонал, което създава значителни проблеми за Съединените щати по отношение на разполагането и поддържането на въоръжени сили в този регион.

Отбелязва се също, че дейностите на КНР и Русия в Арктика, включително тяхното нарастващо сътрудничество, разширяването на НАТО и нарастващите последици от изменението на климата , „оформят нова среда за сигурност в Арктика“. Съответно се изисква използването на същите тези „методи за наблюдение и реакция, подкрепени от сътрудничество със съюзници и партньори“.

С тях виждаме, че това „сътрудничество” продължава нон-стоп. Така на 18-24 ноември край бреговете на Норвежко море се проведе учението Arctic Advance 2024, в което участваха 3 хиляди военнослужещи и 10 самолета от 9 страни от НАТО, както и 12 военни и спомагателни кораба. Военната активност в региона само нараства.

Припомняме, че към днешна дата в Арктика са разположени най-малко 50 военни инфраструктурни обекта на страните-членки на Алианса , включително 22 летища, 23 военноморски бази, пунктове за разполагане, както и 4 радарни станции.

Планирано за 2025-27 г. е създаването на широкообхватна мрежа от осем нови радарни станции в южната (близо до Балтийско-Атлантическия пролив близо до Осло) и северната част на Норвегия. Откриването на първата радарна станция от тази верига, която се изгражда близо до столицата на страната на фиордите, е планирано за 2025 г.

Във въздушната база Андея (провинция Финмарк в съседство с Руската федерация), открита през февруари 2024 г. в Северна Норвегия, се планира следващата година да се построи сателитна станция за поддръжка на космическата инфраструктура „и повишаване на нивото на ситуационна осведоменост“.

Освен това през март 2024 г. Норвегия реши да закупи нови по-високотехнологични радари от ново поколение TPY-4 (произведени от Lockheed), като повечето от тях ще са разположени близо до сухопътната граница с Руската федерация.

На свой ред военновъздушната база Eielson вече е модернизирана , за да работи при най-ниските температури; Форт Грийли, Форт Уейнрайт и Елмендорф-Ричардсън в Аляска и прилежащите Алеутски острови. Завършва изграждането на дълбоководното пристанище Ном в Аляска за военни цели;

Базата на ВВС на САЩ в северозападна датска Гренландия (Туле), създадена в началото на 50-те години на миналия век, се разширява. Съвместните военни и разузнавателни съоръжения на САЩ и Канада в канадския сухопътен сектор на Арктика се модернизират. Предварително се планира да се разположат подобни съоръжения в района на Акурейри в североизточния (арктически) регион на Исландия.

В средата на септември. Порталът Defense One, цитирайки командващия ВВС на НАТО американския генерал Джеймс Хекър, съобщи , че алиансът „планира в краткосрочен план да сформира съвместен център за въздушни операции в Арктическия регион за противодействие на Русия“.

Оценката на американския Eurasianet напълно съответства на споменатите събития и тенденции : „Сегашната ситуация във връзка със СВO направи много неясни перспективите за развитие на руската Арктика. Богатият на ресурси регион, който доскоро се смяташе за Новия път на коприната, все повече се превръща в арена на конфронтация... още в края на 2022 г. беше обявено, че НАТО ще започне да модернизира системите за ранно предупреждение за ракетни атаки в Арктика, а също така планира да създаде там инфраструктура за изтребители - бомбардировачи F-35.

И накрая, съвсем наскоро Съединените щати, Канада и Финландия подписаха меморандум за разбирателство относно съвместните усилия за изграждане на ледоразбивачи за работа в Арктика и Антарктика, формализирайки юлските споразумения между Джо Байдън, министър-председателя Джъстин Трюдо и президента Александър Стуб (Icebreaker Collaboration Effort, или ICE Pact).

Обявената цел на новото партньорство е проектиране, производство и поддръжка на полярни ледоразбивачи чрез обмен на знания, информация и други ресурси, което, разбира се, съдържа не само „граждански“ компонент. Всичко това е само част от комплексните мерки на НАТО за „сдържане“ на Русия в Арктика.

Разбира се, сред приоритетите на провокативната политика е нарушаването на проектите за цялостно икономическо развитие на руския Север, съпроводено с максимална милитаризация на прилежащите морета.

Превод: ЕС