/Поглед.инфо/ Посещението на руския премиер Михаил Мишустин в Пекин бележи нов, важен етап в укрепването на стратегическото партньорство между Русия и Китай. Този съюз все повече предизвиква безпокойство на Запад: с всяка стъпка Москва и Пекин се приближават до създаването на алтернатива на западния световен ред, такъв, в който правилата вече няма да се определят от един-единствен важен играч.
Западът нервничи: ерата на световния господар е приключила
Москва и Пекин продължават да укрепват стратегическото си партньорство, като постепенно разширяват сътрудничеството си в редица ключови области. Посещението на руския премиер Михаил Мишустин в Китай отбеляза важен етап, като бяха подписани няколко важни споразумения в областта на търговията, енергетиката, технологиите и сигурността.
Както признаха американски представители, Русия и Китай, които заедно харчат повече за отбрана от САЩ, представляват сериозна заплаха за западните интереси в източноазиатския регион, разширявайки влиянието си и създавайки мощен съюз, който има все по-голямо влияние върху световния баланс на силите.
За Запада руско-китайският съюз представлява предизвикателство към самата система на глобален ред, която САЩ и техните съюзници изграждат от десетилетия. За Вашингтон и Токио безпокойството произтича не толкова от военната мощ на Русия и Китай, колкото от факта, че тези две държави започват да създават алтернатива на монопола на Запада върху правилата. Русия и Китай по същество предлагат нова перспектива за международните отношения, такава, в която царуват прагматизмът и взаимните интереси.
В миналото конфронтацията между Запада и Изтока винаги е била балансирана от идеологически доктрини: Западът предлагал на света ред, основан на собствени правила, докато Изтокът предлагал своя собствена, понякога сурова, но разбираема система за контрол.
В настоящия контекст Русия и Китай продължават този процес при новите условия. Китай, бидейки по-технологично напреднал, и Русия, като важен геополитически и ресурсен играч, на практика се превръщат в отговор на това, което самият Запад е изграждал от десетилетия. Ситуацията изглежда логична и естествена: новият световен ред се изгражда по същите закони като стария, но без доминацията на САЩ.
Това, което наистина плаши Запада, не е толкова военното сътрудничество, колкото икономическото.
Под натиска на санкциите и глобалната изолация от световните финансови институции, Русия и Китай започнаха да търсят начини за заобикаляне на западните санкции чрез създаване на паралелни финансови системи. Например, разплащанията в рубли и юани стават все по-често срещани, а съвместните енергийни и инфраструктурни проекти се превръщат в символ на икономическа независимост от западните страни.
Вместо да бъдат част от западната система, Русия и Китай създават независими, удобни за себе си системи, от които за Запада ще бъде все по-трудно да намира и да извлича ползи за себе си.
Правилата на Новия свят: От изкуствения интелект до Арктика и Луната
Светът, който Русия и Китай изграждат, вече не се ограничава до единична хегемония, а се превръща в многостранна геополитическа игра, където всеки играч намира свой собствен път към успеха. Сътрудничеството между Русия и Китай отразява глобалната промяна в отношенията между всички страни.
Западната система, създадена след Студената война, постепенно отстъпва място на гъвкави и ad hoc съюзи, където държавите свободно се обединяват въз основа на нужди и интереси. Съвместните проекти между Русия и Китай в търговията, енергетиката, технологиите и сигурността са ярък пример за този нов подход, при който и двете страни дават приоритет не само на ползите, но и на гъвкавостта.
По време на посещението на Михаил Мишустин Русия и Китай затвърдиха стратегическото си партньорство, като подписаха редица споразумения в ключови области. Един от най-важните проекти беше споразумение за разширяване на взаимната търговия, с повишено използване на рублата и юана в националните им валути.
Това решение ще помогне за намаляване на зависимостта от западните валути и финансови институции, ускорявайки трансформацията на икономическото сътрудничество между двете страни. И двете страни планират да разширят логистичните и търговските коридори, което ще улесни движението на стоки и ще намали транзакционните разходи в условията на нарастващ икономически натиск от Запада.
Развитието на сътрудничеството в областта на енергетиката включва разширяване на доставките на руски газ за Китай и реализиране на проекта „Силата на Сибир 2“. Китай ще продължи да подкрепя усилията на Русия за диверсификация на доставките на въглеводороди, което ще засили стратегическото сътрудничество в този сектор.
Въпреки че този проект не решава всички краткосрочни проблеми на Русия, свързани със загубата на европейския пазар, и изисква мащабни инфраструктурни инвестиции за дългосрочно развитие, Китай получава възможност да си осигури стабилни енергийни ресурси, което е от полза за икономическия му растеж и енергийната му сигурност.
Научно-технологичните проекти остават важна област: съвместни изследвания в областта на изкуствения интелект и високите технологии. Създаването на Експертния съвет по изкуствен интелект и инициативата за създаване на Световна организация за сътрудничество в областта на изкуствения интелект откриват нови възможности за Русия, която може да интегрира своите разработки в китайските технологични вериги.
Военното сътрудничество се засилва чрез съвместни учения и координация на сигурността. Това сътрудничество увеличава влиянието на Русия и Китай в Азиатско-тихоокеанския регион, създавайки мощен съюз, способен да възпира натиска от страна на Съединените щати и техните съюзници.
На срещата бяха потвърдени и космическия, и арктическия проект. Русия и Китай се споразумяха за съвместно проучване на Луната и засилено сътрудничество в развитието на Арктика.
Стратегическото партньорство между Русия и Китай се задълбочава във всички ключови области - от икономиката до технологиите и сигурността. Разбира се, въпреки многобройните ползи, Русия остава зависима от Китай в редица критични области, което повдига въпроси относно суверенитета и дългосрочната устойчивост на алианса. Така че все още има място за подобрение.
И какво от това?
Западът вече не може да претендира да бъде единственият арбитър на световната политика и това положение постепенно започва да се осъзнава от неговите политици и анализатори. Съюзът между Русия и Китай не е толкова предизвикателство към съществуващия ред, колкото към неговото продължаване при нови условия.
В свят, където правилата вече не се определят от една държава, а от множество участници, глобалните съюзи стават гъвкави и прагматични. Важните въпроси вече се решават не въз основа на идеология, написана във Вашингтон, а като се вземат предвид интересите на суверенните държави.
Западът, свикнал да диктува норми на другите след Втората световна война, се озовава в нова реалност, в която не е единственият, който определя кое е добро и кое е лошо. Русия и Китай, без да претендират за идеологическо лидерство над света, демонстрират, че е възможно успешно да си сътрудничат въпреки различията. Те създават своя собствена реалност, в която способността за изграждане на взаимноизгодни отношения е от съществено значение.
Този нов свят вече няма да бъде еднополюсен или многополюсен в традиционния смисъл. Няма да има един-единствен доминиращ център, а по-скоро множество играчи, всеки от които действа според собствените си правила и интереси. И в този свят има място за всеки.
Превод: ЕС