/Поглед.инфо/ Ще бъде ли натоварена железницата от Парсабад до Бандар Абас?

Москва и Техеран преговарят за изграждането на железопътна линия с руска ширина на междурелсието. Очаква се новата отсечка да свърже град Парсабад на границата с Азербайджан с най-голямото иранско пристанище Бандар Абас на брега на Персийския залив, каза посланикът на Ислямска република Иран в Москва Казем Джалали.

Той обясни, че вече говорим за втория проект. В допълнение към западния клон на международния транспортен коридор /МТС, ITC/ „Север-Юг“, който включва участъка Ращ-Астара, планиран за завършване през 2028 г. , руската страна е потенциален инвеститор в ж.п. пътя Парсабад-Астара с предполагаемата „широкгабаритна“ 1532 mm линия.

На свой ред президентът на Иран Масуд Пезешкиан обърна внимание на факта, че разширяването на железопътната мрежа от Каспийско море до Персийския залив отговаря на интересите не само на иранския народ, но и ще задоволи нуждите на участниците в Мегапроекта „Север-Юг“.

Прави впечатление в тази връзка, че за 7 месеца на текущата иранска година (от 20 март до 21 октомври) обемът на нестоковата търговия между Русия и Иран достигна 1,5 милиарда долара, с което страната ни стана петият по големина търговски партньор на южната си съседка за посочения период .

На 24 ноември започна работа по полагане на релси в участъка Хаш-Чабахар, свързващ единственото океанско пристанище с националната железопътна мрежа. „ITC Север-Юг е най-приоритетният и стратегически проект в железопътната индустрия на страната“, каза министърът на пътищата и градското развитие на Иран Фарзанех Садег Малваджерд, споменавайки, че този участък от железопътната линия (Хаш - Чабахар) е един от компонентите на ITC.

Вицепремиерът на Руската федерация Виталий Савелиев е назначен за специален представител за развитието на международния транспортен коридор Север-Юг. Организацията на транспорта по този мултимодален коридор без преувеличение е основното направление на руско-иранския многостранен диалог.

Освен това стратегическото значение и дори липсата на алтернатива на ITC станаха очевидни не само за Иран, но и за такъв общопризнат лидер на Азия като Индия. Неслучайно редица чужди агенции прогнозират, че до 2030 г. страната на Махатма Ганди ще се превърне в един от центровете на световното икономическо развитие.

„Успешното активиране на коридора ще помогне за свързването на Индия с Русия в рамките на 16-21 дни при конкурентни товарни тарифи... В момента, за да достигнем Русия и Централна Азия, ние сме принудени да използваме или пристанището на Ротердам, или сухопътния маршрут през Китай. Това е скъпо и отнема много време“, оплакват се индийски експерти и добавят: „Потенциалът на този [север-юг] маршрут е огромен, ако Индия успее да привлече своите съседи от Югоизточна Азия към него. Маршрутът през Суецкия канал отнема 45-60 дни, а ITC Север-Юг отнема 25-30 дни.

По този начин маршрутите през Каспийско море и/или покрай неговите брегове най-вероятно ще се превърнат във „портата“ на Ню Делхи към дълбоките региони на Евразия, заобикаляйки транзита през враждебен Пакистан. Симптоматично е, че още през май 2024 г. Индия подписа споразумение с Иран за дългосрочна експлоатация на транзитния хъб-пристанище Шахид Бехешти в Чабахар. Освен това те говориха за инвестиции на обща стойност над 379 милиона долара в реконструкцията на пристанищната инфраструктура.

Според някои наблюдатели, на фона на ескалацията в Близкия изток, Иран заплаши Индия със замразяване на взаимодействието и използване на преференциално третиране при използването на пристанището Чабахар във връзка с подкрепата на Ню Делхи за режима на Нетаняху:

„Въпреки факта, че заплахата досега е била отправена в лека форма, ако бъде изпълнена, тогава проектът Север-Юг ITC може да бъде поставен под сериозен въпрос .

И все пак, отдавайки почит на прагматизма, мнозина смятат, че проектирането на система от евразийски икономически и транспортни и логистични коридори само ще засили вътрешнорегионалната свързаност, да не говорим за значителното намаляване на транспортните разходи.

Освен това, според Евразийската банка за развитие, може би най-популярният товар тук ще бъде храната. Разбира се, руско-иранското сътрудничество е свързано и с такава стратегически важна тема като продоволствената сигурност.

Между другото, сега по-голямата част от превоза на товари по ITC Север-Юг се извършва до голяма степен благодарение на автомобилния транспорт. Процесът на организиране на инфраструктура за обслужване на товарооборота на коридора чрез използване на железопътен и морски транспорт набира скорост.

Не по-малко важно е, че стартира процесът на хармонизиране на необходимата правна рамка, както и на транспортните тарифи на страните, участващи в ITC Север-Юг, въпреки че от планираните три клона на коридора работи само източният работи почти безпроблемно.

Във всеки случай, досега по този маршрут страните са транспортирали до 200 хиляди тона товари миналата година, а още през първото тримесечие на 2024 г. е уместно да се отбележи двукратното увеличение на обемите на транспортиране. Икономическата жизнеспособност на източния клон се потвърждава от 44% намаление на разходите за доставка на товари в тази посока през 2024 г.

Междувременно, за да активизират транскаспийското направление на сътрудничество, Москва и Техеран сега са заети с решаването на проблема с модернизирането на пристанищата по бреговете на Каспийско море. По-специално (и това е много важно), партньорите разширяват зоната на контейнерните места.

Разбира се, пълното интензифициране на процеса е невъзможно да се направи без използването на модерен флот от кораби река-море, което значително ще разшири обема на превозваните товари от най-широк диапазон. Ето защо на последните заседания на руско-иранската междуправителствена комисия беше отбелязана необходимостта от развитие на сътрудничеството в областта на създаването на едротонажен флот (като вариант - в иранските корабостроителници). Както при хипотетичното изграждане на железопътна линия от бреговете на Аракс до Персийския залив, руската страна не изключва инвестиции в иранската пристанищна инфраструктура.

В момента се проучва проблемът с организирането на фериботна услуга през Каспийско море и трудността при неговото изпълнение е пряко свързана, както беше споменато по-горе, с различията в габарита на железопътните мрежи на Руската федерация и Иран.

Между другото, за постигане на поставените амбициозни цели и задачи се планира да се удълбочи коритото на река Волга за пълното използване на руските водни пътища и положителната динамика, наблюдавана тук, е доста обнадеждаваща. През миналата 2023 г. по море са доставени 5,54 милиона тона товари – с 55% повече от година по-рано.

В същото време Москва и Техеран все още не са увеличили капацитета и на трите линии Север-Юг, което не е тривиална задача в контекста на нарастващия товарооборот. По този начин не са напълно отстранени техническите проблеми, чието решаване ще изисква съвместни усилия.

Става дума преди всичко за недостатъчното развитие на транспортната инфраструктура. Това се отнася особено за транзитната част от маршрута на иранска територия. Освен това, честно казано, всички гранични пунктове все още не са напълно готови за международния транспорт. Не по-малко важно е да се организират крайни тарифи и да се осигури дигитализация на всички етапи от транспорта и обслужването.

Разбира се, с компетентен и отговорен подход всички тези проблеми са напълно разрешими. Положителен сценарий означава, че общият обем на превоза на товари скоро може да достигне 12-20 милиона тона. До 2030 г. тази цифра може да нарасне до 40-50 милиона тона.

Във всеки случай анализът на търговско-икономическите перспективи на Русия и Иран, както и участието на нашите страни в регионалните асоциации (ШОС, БРИКС) и логистични проекти ясно показват намеренията на страните да достигнат по-високо ниво на взаимодействие.

Също толкова важно е властите на нашите държави да имат ясно и най-важното общо разбиране за тясната връзка между политическото взаимодействие (включително в областта на сигурността в Близкия изток, Кавказ и Централна Азия) със силните взаимноизгодни икономически контакти. Съществуващите днес възможности за активизиране на икономическите връзки във формата на регионални интеграционни обединения неминуемо ще получат ново измерение.

P.S. Предстоящото споразумение за всеобхватно партньорство между Русия и Иран ще обхваща сферата на отбраната и сигурността, каза в интервю за ТАСС заместник-министърът на външните работи на Руската федерация Андрей Руденко.

Превод: ЕС