/Поглед.инфо/ Западната преса с учудване отбелязва, че Емануел Макрон открито готви завладяване на контрола над Европарламента и създаване на „общо политическо пространство на Евросъюза“, в което да се разтварят останките от независимостта на европейските страни. Ако планът на френския президент проработи, то Евросъюзът съвсем плътно ще се приближи до превръщането си в „Европейски Съединени Щати“, фактически управлявани от Париж – при положение, че Макрон никой не го е избирал на длъжност ръководител на Европейския съюз.

Съдейки по действията на френския лидер, той много сериозно възприема надеждите на така наречените глобалисти от американския и европейския политически елит, свързани с превръщането му в истински „лидер на свободния свят». Плановете на Макрон са наполеоновски, но опитът да бъдат реализирани напълно може да доведе не до създаване на „Европейски Съединени Щати“, а до пълно разпадане на Евросъюза.

На логичния въпрос „защо му е на Макрон и на онези, които стоят зад него тази авантюра?“ има няколко отговора. Преди всичко на Франция й трябват пари, при това срочно. Амбициозните икономически програми на френския президент ще изискват колосални финансови вливания и Макрон вече много пъти предлага такава схема: Европейският съюз издава общоевропейски дългови инструменти, отговарят за тях всички страни на ЕС в зависимост от възможностите си, а ги използват онези страни от ЕС, които имат повече потребности. Фактически тази схема предполага, че немските данъкоплатци ще заплатят за изпълнение на обещанията, дадени от Макрон на френските избиратели. Не е за учудване, че Меркел е рязко против, а значи за решаването на проблема ще се наложи някак да бъде заставена да се съгласи с макроновския план по разграбването на Германия.

Още един важен мотива на действията на френското ръководство – твърдата увереност на част от европейския елит в това, че да противостои на Русия като цяло, а също лично на Владимир Путин е способна само сплотена Европа под ръководството на новия „лидер на свободния свят“. За ролята на такъв лидер претендираше Хилари Клинтън, но тя загуби от Тръмп, който поставя на първо място интересите на американския бизнес, а не наднационалния политически и икономически елит. После тази роля предназначиха за Ангела Меркел, но тя се оказа недостатъчно твърда по отношение на Русия. Макрон се разглежда в този смисъл много по-перспективно – той има много (даже твърде много) амбиции, той твърди за необходимостта за връщане на Франция и Европа като цяло в голямата геополитика и много иска да се прояви в конкуренция с Тръмп и Путин. Проблемът на Макрон е в това, че той просто няма икономически и политически ресурси, необходими за такава конкуренция и сега се опитва да реши този проблем, превръщайки себе си в „некоронован крал на целия Евросъюз“.

Американската агенция Блумбърг пише, че „на Макрон Франция му е малко“ и че той се „готви да отправи предизвикателство на цяла Европа“, но отбелязва, че задачата за покоряването на Европа не е от най-лесните. Не без ехидност американските журналисти сравняват Макрон с Наполеон и му предричат големи проблеми при сблъсъка на плановете му с реалността.

Работата е там, че за да получи контрол над структурите на Евросъюза на френския лидер ще му е нужен контрол над Европарламента, което на свой ред ще му даде сериозен лост за въздействие върху Европейската комисия – структура, играеща ролята на „правителство на Евросъюза“. При това самият Макрон не може и не иска да оставя президентския си пост, а значи ще му е нужно да „хакне“ политическата система на Европейския съюз, която изначално беше конструирана така, че нито един президент или премиер на европейска страна да не може едновременно да контролира и общоевропейските органи на властта. Съдейки по заявленията на така наречената европейска работна група, създадена от амбициозния френски президент за проникване в политическите системи на европейските страни, Макрон се готви да стане европейски политически кукловод.

Емисарите на неговата партия En Marche вече търсят във всички страни на ЕС кандидати, които са съгласни да излязат от името на движението на Макрон на европейските избори, които ще се проведат следващата година. Освен това, преговарящите на En Marche се опитват да си осигурят подкрепата на „Алианса на либералите и демократите за Европа“ - транснационална коалиция от либерални партии, поддържаща глобализацията и централизацията на Евросъюза и разполагаща със своя група в Европарламента. Ако тази фракция бъде достатъчно голяма и успее да привлече на своя страна дезертьорите от другите политически обединения, то Европарламента ще се превърне в послушен принтер на френския президент, а значи , радикалните реформи в Евросъюза и контрола над общоевропейския бюджет и външната политика ще се приближат на още една крачка.

Този план има определени шансове за изпълнение, но има и няколко трудно преодолими проблеми. Първият проблем са парите. Макрон е бивш високопоставен банкер от дома на Ротшилд и той (а също и движението му) имат сериозни връзки във финансовите кръгове и много големи материални ресурси. Но масовото купуване и разгръщане на кандидатите и евродепутатите ще поиска просто астрономически суми. Още по-важният проблем е съпротивата на политическите елити на онези страни от Евросъюза, които в условията на превръщането на ЕС в квазифедерална структура ще загубят цялото си политическо и икономическо влияние. Австрийските, унгарските, италианските и другите национални елити много силно ще пречат на „Кандидатите на Макрон“, а в случай на реална опасност от федерализация на ЕС, на дневен ред може да застане излизането от съюза на конкретни страни.

А най-главния проблем на наполеоновските планове на малкия гигант на голямата френска политика се заключава в това, че тези планове категорично не се съгласуват с плановете на немския политически елит за създаване на европейска федерация под берлинско ръководство. На „европейския райх“ не е нужен амбициозен банкер с мераците на Наполеон, а значи новото правителство на Германия ще търси и непременно ще намери необходимите политически и административни лостове за да саботира опитите на Макрон да постави под свой контрол Европарламента. Единственият начин да се избегне жестоката френско – немска конфронтация, способна да разруши целия Евросъюз е постигането на някакъв компромис между Берлин и Париж. Най-вероятно, по стара европейска традиция, ако бъде постигнат компромис, то ще бъде след добър бой, който вероятно ще се разгърне в политическото и медийното пространство в най-близко време.

При тези условия практически са неизбежни обвиненията по адрес на Русия: европейците с удоволствие ще обявят Москва за виновна за разклащането на европейското единство и подкопаване на политическата система на Евросъюза. Това също е своеобразна европейска традиция. На такива обвинения си струва да се реагира с ирония и просто да се чака необходимия ни резултат от вътрешно европейската борба. Колкото повече синини си оставят един на друг Берлин и Париж, толкова по-лесно ще бъде да се договаряме с тях по важни за Русия въпроси.

Превод: Магдалена Желязкова