/Поглед.инфо/ Новият президентски мандат на Реджеп Тайип Ердоган ознаменува прехода на Турция от парламентарна форма на управление към президентска, съобщава Figaro. Изданието отбелязва, че турският лидер се надява на най-широки пълномощия и става основоположник на нова политическа система, в която фактически се премахва разделението на властта.

Ето вече няколко седмици поклонниците на турския президент разпространяват в социалните мрежи видео, в което Реджеп Тайип Ердоган като герой от компютърната игра „Супер Марио“ преодолява различните препятствия, изправили се на неговия път (сред тях има метежници, кюрдски активисти, протестиращи) за да може накрая да завоюва титлата „Супердоган“. Както отбелязва Le Figaro, това име добре подхожда на новия статут, който получава лидерът на Турция след своето встъпване в длъжност този понеделник.

Работата е там, че новият мандат на президента Ердоган ознаменува поставянето в Турция на нова политическа система, която зачерква 95 години парламентарна традиция в страната. От този ден Турция престава да бъде парламентарна република и преминава към „президентски режим“, установяването на който е одобрено с референдума от 2017 г. Според политолога Исмет Акчи, установилата се система може да се нарече „суперпрезидентска, в този смисъл, че държавният глава съсредоточава в ръцете си основната власт и механизми за контрол“.

Отсега в Турция няма да съществува длъжността министър-председател. Ердоган става едновременно държавен глава, ръководител на изпълнителната власт, армията и управляващата Партия на справедливостта и развитието. Новоизбраният парламент няма да има нито един механизъм за контрол по отношение на „суперпрезидента“, докато държавният глава, напротив, получава правото да разпуска парламента. Депутатите губят правото си да обявяват от на недоверие на правителството или на отделен министър, да одобряват бюджета, да изслушват ръководителя на изпълнителната власт или да променят критериите за назначение на държавните длъжности. Работните места на висшите чиновници сега ще зависят изключително от президента. Това се отнася и до съдиите, които пряко или косвено също ще се назначават в президентския дворец. „Разделението на властта повече не съществува“, обобщава Акчи.

Сега „облечен в костюма на суперпрезидент“, Ердоган не вижда причини да не изпълни своето предизборно обещание: да отмени режима на извънредно положение, действащ в страната от момента на опита за преврат през юли 2016 г. „Борбата срещу тероризма“ служи за оправдание за запазването на режима на извънредно положение през цялото това време, което винаги може да се наложи отново, благодарение на новото право на президента еднолично да издава укази, равни на закони.

Единствената сянка“, която помрачава победата на Ердоган е фактът, че оглавяваната от него партия няма абсолютно мнозинство в парламента и за пълен контрол над него ще трябва да получи подкрепата на националистическата партия МНР. „Извънредният прагматизъм на Ердоган, позволяващ му да взема първо едно решение, а след месец да го промени на противоположното, ще бъде ограничен заради алианса с партия МНР, която е значително по непреклонна по отношение на определени въпроси, започвайки се с кюрдския“, убеден е Исмет Акчи.

При това опозицията, все още зашеметена от поражението на изборите, трябва да се вземе в ръце и да започне подготовка за парламентарните избори през март 2019 г., сочи изданието. Ако основната опозиционна сила, Републиканската народна партия успее да мобилизира своите активисти и умело подбере кандидатите си в големите градове като Истанбул и Анкара, тя може да се постави като конкуренция на президентската партия. Но, както отбелязва вестникът, вместо това след президентските избори партията е в „безкрайни препирни“, което дава възможност на Ердоган да се възползва от ситуацията и да пренесе изборите на по-ранна дата.

Превод: Поглед.инфо


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели