/Поглед.инфо/ Въпреки външното си благополучие, Германия днес се намира в уязвимо положение заради недалновидната политика на Ангела Меркел, убеден е британският икономист Филип Легрейн. Както отбелязва експертът, отказът на германския канцлер от провеждането на икономически реформи и дългосрочни инвестиции, а също лекомисленото отношение към сигурността в крайна сметка ще доведат страната до криза и до опасна зависимост от другите страни в ЕС.

Днес ни се струва, че нещата в Германия вървят добре, икономиката процъфтява, безработицата се намира на рекордно ниско равнище, инфлацията е незначителна, миграционната криза и кризата на Еврозоната са далеч, а „канцлерът-ветеран“ Ангела Меркел успя, най-накрая, да формира нова управляваща коалиция, отбелязва на страниците на Foreign Policy британският икономист Филип Легрейн.

Съдейки се по всички показатели, може да се разбере защо Германия е доволна от движението по инерция и продължава да провежда своята обичайна икономическа политика както в себе си, така и в Европа: „Защо да се месиш в печелившата формула?“ Но всъщност Германия е далеч по-уязвима отколкото ни се струва на пръв поглед, убеден е авторът.

Според експерта, „дълго време водещата държава износител на Европа незаслужено се възползва от преимуществата на свободния пазар и ядрената сигурност, предоставяни от САЩ“. Но днес и двете преимущества се намират под заплаха, благодарение на „негостоприемния домакин“, приел Меркел тази седмица във Вашингтон – Доналд Тръмп. И крахът на съществуващият по-рано либерален световен ред, вероятно ще доведе до това, че процъфтяването и сигурността на Германия все повече ще зависят от Европейския съюз, смята авторът.

На първо място икономическият ръст на Германия зависи сериозно от две неща: последователното усъвършенстване на производството на стоки (на първо място на автомобили) и способността да се намери в другите страни пазар за производството. Но сега Китай и САЩ стремително изпреварват Германия в производството на електродвигатели ново поколение, а продажбата на германските, уж „екологично чисти“ дизелови автомобили е спаднала рязко, когато се изясни тяхната реална опасност за околната среда.

Ситуацията се влошава и от надигащата се търговска война със САЩ, обявена от Доналд Тръмп. Меркел едва ли ще успее да убеди ръководителя на Белия дом да се откаже от повишаването на митата за вноса на стомана и алуминий от ЕС, а възможните ответни мерки от страна на ЕС могат да станат причина САЩ да въведат мита и върху продукцията на германската автомобилна индустрия.

При това се отбелязва, че Германия ще направи малко за борба с подобни икономически предизвикателства. Въпреки любовта на Меркел да изнася речи за необходимостта „да се напише домашното“ по адрес на другите европейски лидери, самата тя не е провеждала структурни реформи в германската икономика повече от 10 години, отбелязва експертът.

От недостига на инвестиции страда и германската инфраструктура: мостовете се рушат, най-важните транспортни артерии са разнебитени, на университетите не им стига финансиране, а в телекомуникационната сфера водят „динозаврите от аналоговата ера“. Скандалът с германските автомобилни производители, които, както се изясни, систематично въвеждат в заблуждение потребителите и контролните органи за сметка на замърсяването на околната среда, говорят, че основната им задача е било да снижат стандартите към емисиите в атмосферата, а не допълнителни инвестиции в производството на електрически двигатели.

Освен това, активният търговски баланс на Германия днес е 310 млрд. долара, или 8% от БВП, което поставя страната в опасна зависимост от търсенето в чужбина.

Но уязвимостта на Германия се отнася не само до икономическите въпроси, но и до сигурността. „Реваншистка Русия на Владимир Путин вече стои на прага на Германия“, предупреждава Легрейн. Така, Калининград, в който са съсредоточени повечето тежки руски въоръжения, се намира само „на 600 км. с танк“ от Берлин. При това отношението на Германия към охраната на нейните граници може да се нарече, според автора, лекомислено: „Годините на недостатъчно финансиране са оставили въоръжените ѝ сили в плачевно състояние – с подводници, които не плават, с танкове, които не карат и със самолети, които не летят“.

Разходите за отбрана в страната съставят едва 1,2% от БВП – съществено по-ниско от двата процента, за които Тръмп настоява за всички страни-членки на НАТО. И макар „щедрата“ помощ на Германия към другите държави да способства повишената сигурност на региона, „меката сила не е достатъчна, за да сдържа руските танкове“. Отказът на Германия от разглеждането на необходимостта да се създаде ядрено сдържане в Европа също не говори в нейна полза. В крайна сметка, след Брекзит Франция може да се окаже единствената сериозна военна държава в ЕС, предупреждава експертът.

Що се отнася до отношенията на Германия с Франция, днес, когато начело на Френската република стои Еманюел Макрон „най-прогерманският и проевропейски президент за цялата история“, той може да стане силният и надежден партньор, за чието отсъствие толкова дълго се оплаква Меркел, но същевременно германският канцлер с презрение отговаря на всяко негово предложение за реформиране на ЕС. Но, дори ако Еманюел Макрон не е прав във всичко, лидерът на Германия не трябва да изпуска възможността на проведе реформи в ЕС, докато Европейската икономика и политическа ситуация позволяват това. „Ангела Меркел ще съжалява за своята глупост, ако следващият френски президент стане Марин льо Пен“, подсказва авторът.

„Винаги е трудно да се промениш, когато грее слънце, но не е толкова болезнено, когато започне бурята. А тази буря се задава на хоризонта“, предупреждава Легрейн.

Превод: Поглед.инфо