/Поглед.инфо/ Плановете на руските власти да прокарат газопровода „Турски поток” през Балканите няма да доведат до нищо добро за европейските страни, предупреждава Foreign Policy. Русия не възнамерява да предлага на източноевропейските партньори никакви отстъпки, така че всички финансови и политически рискове ще легнат върху раменете им и ще трябва да изразходват оскъдните си ресурси за реализирането на гигантски проекти, които наистина са изгодни само за Москва, подчертава статията.

Износът на природен газ все още е “силен коз” в конфронтацията между Русия и Запада, пише Foreign Policy. Въпреки много напрегнатите политически отношения, обемът на доставките на газ от Русия до Европа и Турция през 2018 г. достигна исторически максимум от 201,8 млрд. куб. метра, и въпреки че Европейският съюз все още не е готов да "предаде позициите си" по въпроса за санкциите, много от неговите членове вече активно реализират съвместни енергийни проекти. За сега те са убедени, че ще могат да намерят начин да си сътрудничат с Русия, без да влизат в противоречие с Европейската комисия и законите на Европейския съюз. Ако обаче не окажат натиск върху Москва и не постигнат отстъпки от него, последствията ще бъдат доста печални, а триумфът на Русия на газовия пазар ще се превърне в „кошмар“ за Европа, предупреждава авторът.

По-специално, Берлин продължава да подкрепя проекта „Северен поток - 2“, който ще позволи да се доставя газ директно от Русия до северното крайбрежие на Германия. Освен това Москва може да използва друг голям проект - "Турски поток", за да разшири влиянието си в задния двор на Европа и да се закрепи на Балканите. През 2018 г. е завършено изграждането на морския участък на този газопровод, който минава през Черно море, свързващ Русия и Турция, и първите доставки на газ се очакват до края на тази година.

Според автора "Турски поток" може да се разглежда като "търговски и геополитически триумф" на Русия. В търговски смисъл, този газопровод помага да се затвърди позицията на "Газпром" в Турция, която се нарежда на второ място в списъка на най-големите му клиенти, след Германия. Макар че от геополитическа гледна точка този проект позволява на Русия да "заобиколи" територията на Украйна и да укрепи стратегическото си партньорство с Турция в момент, когато отношенията на Анкара с нейните дългогодишни съюзници от двете страни на Атлантическия океан се развалят. В допълнение, "Турски поток" може да засили влиянието на Москва на Балканите, предупреждава Foreign Policy.

Ако Путин "постигне" своето, втората линия на този тръбопровод ще минава през България и ще води до Сърбия, Унгария и Австрия, подсилвайки влиянието на Москва, подчертава авторът: "Не е тайна, че Кремъл се държи доста уверено в страни, които могат да бъдат условно наричани "задния двор" на Европейския съюз. Неговите методи, за които всички толкова често говорят - пропаганда, дезинформация и операции на разузнавателните сили - бледнеят в сравнение с дейността му в енергийния сектор." И въпреки че Русия „не успя да попречи“ на такива страни като Черна гора или наскоро преименуваната Северна Македония да се присъединят към НАТО, способността на Кремъл да привлече чуждестранни политици и бизнесмени на своя страна, "съблазнявайки ги" с печеливши инфраструктурни договори и приходи от продажби на въглеводороди, „няма равна на себе си”, се казва в статията.

За сега Европа все още "отчаяно се съпротивлява" на това, пояснява авторът. Тъй като крайната точка на турския поток ще бъде Европейският съюз, на "Газпром" му се налага да приведе този проект в съответствие с европейските антимонополни изисквания, които бяха съставени така, че да диверсифицират енергийните доставки и да избегнат "зависимостта" от Русия. Едно от тези изисквания, а именно, че енергийните компании не могат едновременно да притежават транзитната инфраструктура и да продават газ чрез тази инфраструктура, е "сериозно предизвикателство" за Москва, съобщава Foreign Policy.

Ако то липсваше, "Газпром" можеше самостоятелно да изгради газопровод и да продава газ през него, но това няма да стане. Ето защо президентът Путин положи много усилия за намиране на бизнес партньори на Балканите, обяснява авторът. По време на посещението си в Сърбия през януари той подписа споразумение за реализацията на съвместен проект на „Газпром“ и сръбската държавна газова компания "Сърбиягаз" за изграждането на 400 км тръбопровод. А през март руският премиер Дмитрий Медведев отиде в България, за да договори изграждането на още един участък с дължина от 480 км. Държавната компания "Булгартрансгаз" изяви желание да изгради участъка от „Турски поток“ и да поеме управлението му, но за това ще трябва да намери около $1,6 млрд., които Москва не е готова да предостави, обяснява Foreign Policy.

Дори ако приемем, че Европейският съюз позволи на Берлин да наруши антимонополните изисквания в ситуацията със „Северен поток - 2“, тогава на Балканите Брюксел много по-твърдо ще следи за изпълнението на всички закони, сигурен е авторът. Според него Европейският съюз може да привлече Сърбия, която води преговори за присъединяване към ЕС, да поеме отговорност за подписването на сделка, според която "Газпром" ще контролира 51% от акциите на „Турския поток“. Междувременно организацията Energy Community, която има за цел да гарантира, че законите в страните кандидатки не противоречат на законите на Европейския съюз, вече предупреди, че проектът „Турски поток“ нарушава европейските изисквания. Затова Сърбия като резултат може да се сблъска с факта, че участието й в проекта ще забави преговорите за приемането й в ЕС, предупреждава Foreign Policy.

За да смекчи ситуацията, премиер министърът на България Бойко Борисов вече започна да говори, че „Турския поток“ ще бъде само един от тръбопроводите, които водят до новия балкански газов център, където ще пристигнат и доставки от Азербайджан и офшорни полета в Черно море, се съобщава в статията. Според него балканският газов център ще позволи "да се диверсифицират енергийните доставки". Въпреки това руският премиер Дмитрий Медведев и ръководителят на "Газпром" Алексей Милер отхвърлиха тази идея, обяснява авторът: "Те не искат България да има възможност да смесва и препродава газ чрез платформа за търговия, подкрепяна от Европейския съюз. Затова Борисов трудно може да се надява на регулаторно облекчение или финансова помощ от Европейската комисия. С други думи, българските данъкоплатци ще трябва да платят за изпълнението на този проект."

Независимо от това, София все още има един "коз" в преговорите с Русия, пише в статията: "Според действащия договор на "Газпром" с България, руската компания е длъжна да плаща транзитни такси за газа, преминаващ през територията на тази страна до 2030 г.". Към момента на подписването на тази сделка по-голямата част от газа бе доставяна през т.нар. Трансбалкански тръбопровод, който е свързан с Украйна. Турският поток обаче ще направи този тръбопровод, който работи от 80-те години, просто ненужен. Затова българското правителство може да съди "Газпром" и да поиска "огромна компенсация за загубени печалби" и за да не плати стотици милиони долари, Путин ще трябва да предложи "някакви отстъпки", смята авторът. Например, за да се гарантира, че Русия ще помогне за превръщането на новата нишка на „Турски поток“, водеща към Европа, икономически оправдана.

Според автора, Сърбия и Унгария трябва да се присъединят към България по този въпрос и "заедно да окажат натиск върху Русия“. Това обаче е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. София е загрижена от готовността на Кремъл да провокира вътрешнополитически търкания и е малко вероятно да рискува и да развали отношенията си с Москва, докато Белград има “своите специални отношения с Путин”, който се превърна във важен съюзник в такива приоритетни въпроси като Косово, се казва в статията. На свой ред унгарският премиер Виктор Орбан също се стреми да укрепва политическите и икономическите си връзки с Русия. Благодарение на това "Путин има много възможности да разделя и да владее", предупреждава Foreign Policy.

Начинът, по който България, Сърбия и други страни излязат от тази ситуация, в крайна сметка ще се превърне в "лакмусова хартия за природата и дълбочината на техните отношения с Русия", уверен е авторът. За сега те се надяват, че ще могат да намерят начин да си сътрудничат с Русия, без да противоречат на Европейската комисия и законите на Европейския съюз. „Нима можем да ги виним за това? Те видяха как големи страни от ЕС, като Германия, също играят тези игри”, отбелязва статията.

Но, за разлика от Германия, те нямат възможност самостоятелно да внасят поправки в законите или да договарят политически компромиси с Брюксел, подчертава авторът. Според него, Русия също не е готова да предложи на източноевропейските страни, в които "вижда подчинени", всякакви намаления. По този начин основните финансови и политически рискове ще паднат на плещите на страни като България и Унгария - и ако не успеят да изиграят добре своите карти, те в крайна сметка ще трябва да „изразходват оскъдните си ресурси за реализиране на огромни проекти, които са наистина полезни само за Русия”, заключава Foreign Policy.

* Рекламирайте или подкрепете Поглед.инфо и ПогледТВ, за да ги има по-дълго време и да запазим тяхната независимост. /Прочетете долу/

Превод: М.Желязкова


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели