/Поглед.инфо/ Преди двадесет години, когато Полша, Чехия и Унгария се присъединиха към НАТО, държавният секретар на САЩ Мадлин Олбрайт триумфално възкликна „алелуя!“. Както пише Junge Welt, от този момент нататък се слага началото на непрекъснатото нарастване на напрежението в отношенията между Запада и Москва, тъй като НАТО за дълго закрепи политическото и военното положение на алианса до западните граници на Русия.

Когато Полша, Чехия и Унгария влизаха в НАТО, държавният секретар на САЩ Мадлин Олбрайт триумфално повдигна над главата си встъпителните им писма и възкликна: "Искам да цитирам старинния средноевропейски израз: алелуя!" Както пише Junge Welt, тогава, на 12 март 1999 г., е направена първата голяма крачка по посоката, в която оттогава нараства напрежението в отношенията с Русия и в крайна сметка това доведе до ожесточена борба за власт с Москва, която днес определя световната политика.

Още в началото на 90-те години на миналия век, Полша, Чехия и Унгария започнаха да полагат усилия за последващото влизане в НАТО. Сред водещите политици на тогавашните страни-членки на алианса, федералният министър на отбраната на Германия Фолкер Рюге беше първият, който публично поиска експанзията на НАТО. В Бон беше счетено, че би било полезно паралелно с разширяването на ЕС да се интегрират новите й членове във военен съюз, за да се направи преминаването им от едната към другата страна по-пълно. В същото време НАТО пренебрегна интересите на Русия в областта на сигурността, както и обещанията, дадени на Москва от Бон и Вашингтон в началото на 90-те години. Тогава, в замяна на съгласието на Съветския съюз да включи ГДР в състава на ФРГ, му бе обещано да не разширява НАТО на изток, но това бяха само словесни обещания, които можеха да бъдат нарушени без никакви проблеми.

На свой ред от Русия много скоро започнаха да звучат предупреждения. Борис Елцин още през есента на 1993 г., обяви че разширяването на НАТО на изток може да "доведе до чувство на изолация в руското общество". Министърът на отбраната Павел Грачов даде да се разбере две години по-късно, че ако НАТО наистина приеме нови членове, това може да накара Русия да сформира свои собствени военни съюзи, за да създаде противовес. Освен това, Грачов смяташе, че разширяването на НАТО на изток може "в крайна сметка да доведе до война".

Малко преди западният алианс да покани Полша, Чехия и Унгария през юли 1997 г. да започнат преговори за присъединяване, той трябваше да изготви заедно с Москва Основополагащият акт Русия - НАТО. Актът трябваше да успокои Москва, съдържаше много неясни и всъщност необвързващи формулировки. Нямаше правно основание под тези обещания и фактът, че НАТО може да постъпи иначе, ако иска, стана ясно от Хартата НАТО - Украйна, подписана на 9 юли 1997 г. и предвиждаща развитие на сътрудничеството между страните.

След първия кръг от разширяването на алианса на изток, алиансът започна да действа по-нататък. За да успокои Русия преди втория тур, алиансът създаде Съвета НАТО - Русия през май 2002 г., за да приеме на 29 май 2004 г. наведнъж седем държави от Естония до България. Това бе последвано от приемането на Хърватия, Албания и Черна гора в НАТО. На 6 февруари тази година беше подписан протокол за присъединяването на Македония и по този начин на практика цяла Южна Европа се оказа в ръцете на НАТО, и там пространството за политически маневри на Москва беше съответно съкратено.

„Вашингтон с радост би приел в алианса и Украйна с Грузия. Но Берлин и Париж все още не са позволили това да се случи, не искайки да провокират неконтролируема ескалация на конфликта с Русия. Но дори и без това може да се твърди: насърчаването на НАТО на изток, което започна преди 20 години с приемането на Полша, Чехия и Унгария в алианса, за дълго време определи политическото и военното положение на алианса до западните граници на Русия, заключава авторът на материала.

* Рекламирайте или подкрепете Поглед.инфо и ПогледТВ, за да ги има по-дълго време и да запазим тяхната независимост. /Прочетете долу/

Превод: М.Желязкова


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели