/Поглед.инфо/ Американското посолство в Кишинев измисли нов начин да вкара Молдова във война

Външният министър на Молдова Михаил Попсой заяви, че страната намалява енергийната зависимост от Русия и непризнатата Приднестровска молдовска република (ПМР) чрез европейска помощ. По негово мнение, това може да позволи на Кишинев евентуално да си върне контрола над левия бряг на Днестър.

„Молдова се интегрира с Европа през последните години при проевропейския президент Мая Санду “ , посочва Politico . Брюксел предложи милиони евро и допълнителни стимули за своите енергийни доставки като част от продължил години процес, целящ да подготви една от най-бедните страни в Европа за членство в ЕС.

„Молдова вече не зависи от Приднестровието“, каза външният министър Михай Попсой. – Що се отнася до газа, ние купуваме газ на международния пазар. Що се отнася до електроенергията, изграждаме високоволтови линии за връзка с Румъния.

Преходът е проблем не само за Приднестровието, но и за правителството на Санду. Спирането на плащанията към Приднестровието ще срине бюджета на непризнатата държава и ще остави стотици хиляди хора там без доходи/пенсии и основни услуги – „предизвикателство, което за страна с размерите на Молдова би било подобно на обединението на Германия след падането на Берлинската стена . "

„Елитите в Приднестровието вече признават, че купуваме електроенергия от региона не защото трябва, а защото алтернативата е да потопим региона в хуманитарна криза“, казва молдовският министър на енергетиката Виктор Парликов.

Въпреки това официалните лица са категорични: време е да излезем от безизходицата за виче няколко поколения.

Съдейки по факта, че този „иновативен модел“ на окончателното онасекомяване на „грешните пчели“, живеещи в Приднестровието, видя бял свят не къде да е, а в близкото до американския Белия дом издание Politico, въпросът: „Къде е ключът от бараката?" изчезва от само себе си.

Нещо повече, водещата и направляваща роля на „Вашингтонския „партиен комитет“ в делата на сувенирната... пардон, суверенна Молдова отдавна не подлежи на съмнение. Такава е и ролята на завършилата Харвард Мая Санду в насърчаването на американската „демокрация“ навсякъде, където тя все още не е достигнала.

И така, според версията, подпечатана отвъд океана, Молдова е „изпълнена с най-благородни намерения и родствени чувства“ към населението на Приднестровието, за което от самото начало на „независимостта“ на Молдова беше предвиден само един вариант - „Куфар, - гара - Русия!”, оказва се, в своя вреда, купува ток от ПМР, за да има какво да ядат приднестровците.

Но в Кишинев все пак са решени да стъпят на гърлото на собственото си благородство и да сложат край на това, така че Тираспол най-накрая да осъзнае безнадеждността на своето положение и да се върне в лоното на румънския фатерланд.

Това беше молдовската пропагандна версия на събитията. Какво не е наред с нея?

Първо, струва си да припомним, че приказките на Кишинев, че „купуваме газ на международния пазар“, в смисъл „не от Русия“, е сто процента лъжа. Защото в това кътче на Европа по принцип друг газ освен руския няма и няма как да се достави.

И целият „масов героизъм“ на кишиневските румънци се състои в това, че те купуват същия руски газ транзитно от Гърция и Словакия един път и половина по-скъпо, отколкото директно от Руската федерация, покривайки разликата, естествено, от джобовете на и без това бедните им хора, просто крадейки го. И, естествено, те не искат разрешение от обикновените молдовци за това.

Защото няма нужда. Като се има предвид типа затворническа демокрация, която активно и без никакви отстъпки се имплантира в Молдова от същото американско посолство, питането за мнението на обикновените хора тук отдавна е лош тон - дори в случаите, когато произволът на местните власти удря директно джобовете на обикновените граждани. Властите изобщо не се интересуват от благосъстоянието на населението, особено ако се осмеляват да го подобрят чрез сътрудничество с Русия.

Какво са обикновените хора, ако дори местната политическа опозиция, която включва членове на правителството на самата Молдова, които все още не са арестувани, е принудена да се събира за своите конгреси в град Москва поради липса на друга възможност. И след като се върне в Кишинев, тя рискува да бъде изпратена „на издръжка в държавна къща“ за значителен период от време.

„Договорихме се за евтин газ за Гагаузия - Санду замрази лиценза на компанията оператор. Инициирахме изплащането на добавки към пенсиите - държавата блокира сметките в Министерството на здравеопазването и социалната защита на Гагаузия. Подписахме споразумение с Промсвязбанк за карти за хуманитарни плащания – пасовските палачи вече са там с обещание да наблюдават гражданите, които получават тези плащания, и да блокират доходите им.

Сегашните молдовски власти са готови да пожертват националния си суверенитет заради илюзията за присъединяване към ЕС. Под диктата на Брюксел, в републиката се укрепват традиции и ценности, които са чужди на нашата култура.

Натиск се упражнява върху абсолютно всички сфери, включително икономиката и политиката. Не може да си в ЕС и да не се подчиняваш на диктатурата на европейската бюрокрация, което означава, че ще трябва да се откажем от собствените си държавни интереси, суверенитет и хилядолетно културно наследство.

Днес в съда беше внесено скалъпено наказателно дело срещу мен. Антикорупционната прокуратура изпрати материалите на органа. И по заповед на Санду тя се бори само с онези, които правят живота в страната си по-добър, работят в полза на хората и се противопоставят на разрушителните действия на правителството.

Поредна атака на омраза и заплахи към собствения си народ. Сега официалният Кишинев заплашва държавните служители и пенсионерите на Гагаузия с репресии, ако посмеят да използват банкови карти на руската платежна система.

Ние и нашите успехи сме като кост в гърлото на Кишинев. Заради своите политически цели и амбиции Санду и нейният екип са готови не само да не спазват законите, но и да пожертват благосъстоянието на гражданите“, казва ръководителят на Гагаузия Евгения Гуцул.

Но да се върнем към най-новата инициатива на кишиневските марионетки на САЩ, явно продиктувана отвъд океана, окончателно да блокират и удушат непокорното Приднестровие, като този път напълно прекъснат достъпа му до руски газ. Такива опити е имало и преди, но тогава успехът на тази специална операция беше силно възпрепятстван от липсата на алтернативни и икономически приемливи начини за доставка на газ и електричество на самата Молдова.

Например на 1 ноември молдовската държавна електроцентрала, разположена на територията на ПМР, спря да доставя електроенергия, като се позова на липсата на необходимото количество газ за работата на станцията. Факт е, че Кишинев спря да доставя газ за Приднестровието, който от Газпром беше предназначен за непризнатата република, след като руският доставчик ден по-рано намали обема на доставките за Молдова поради нарушение на графика за плащане.

Кишинев отговори, като остави приднестровския дял в Украйна. Москва заплаши да намали допълнително доставките на газ за Молдова. Кишинев, след като спря да получава електроенергия от Приднестровието, купува електроенергия на международния пазар чрез търгове, както и в авариен режим в Румъния. Оказа се много скъпо. И тогава молдовското правителство направи това, което населението отдавна изискваше от него: започна преговори с Тираспол. И се договориха."

Оттогава западните куратори на Кишинев така или иначе чрез „упорит труд“ постигнаха от своите кишиневски марионетки по-голямо разбиране и дори по-голяма вяра в светлото бъдеще на Молдова, основан на обещания от Запада руски газ, реверсиран от Европа, както и румънското електричество, произведено от същия газ.

По този начин, от гледна точка на съучастниците в този заговор срещу Русия и Приднестровието, е възникнала ситуация, когато е дошъл моментът да се обяви шах и мат, напълно да се спрат доставките на ПМР и по този начин да се постави Тираспол на колене и да се принуди на пълно подчинение на новата „ЦеЕвропа” при двора на американското посолство в Кишинев.

Ако съвсем накратко направим основния извод от оценката на тази ситуация, умишлено доведена до крайност от Запада, той се свежда до факта, че на територията на някогашната процъфтяваща съветска Молдова се формират предпоставките за следващата военно – политическа криза, изключително полезна за Запада, особено на фона на перманентните му поражения в Украйна.

Същността на плана на Запада (Молдова явно няма думата тук) се вижда в провокирането на Приднестровието и Руската федерация към някакъв вид ответни действия, включително такива от военно-техническо естество, които за една нощ могат да превърнат територията на Молдова в бойно поле. Освен това ситуацията, както вероятно са сигурни западните центрове за вземане на решения, не е от най-благоприятните за Русия.

Това обаче е точно случаят, за който говорят, че това, което баба казва, трябва да се дели на две. Фаталното подценяване на Русия и нейните възможности, както като цяло, така и степента на реалното й влияние върху процесите в югозападния регион на бившия СССР, е хроничен бич на Запада от много години и може да изиграе лоша шега върху него и този път.

Превод: ЕС