/Поглед.инфо/ „Ако нямате стомана, нямате и страна“. С такива Думи Доналд Тръмп обяви грандиозните планове да увеличи стоманолеярното производство в страната. Президентът на САЩ явно навява аналогии с Линкълн, Ф. Д. Рузвелт или дори със Сталин. Но има твърде много обстоятелства, пречещи на възраждането на американската промишленост.
Пациентът е по-скоро мъртъв, отколкото жив
„Трябва да защитим нашата страна и нашите работници. Нашата стоманолеярна промишленост е в лошо състояние. Ако нямате стомана, нямате и държава“, написа Тръмп на своята страница във „Фейсбук“, скоро след като обяви въвеждането на вносни мита върху стоманата в размер на 25% и на алуминия (10%) при това за всички страни без изключение.
„Ние сме от губещата страна на почти всички търговски сделки. Нашите приятели и врагове използват САЩ в своите интереси много години. Нашите стоманолеярна и алуминиева промишлености са мъртви. Простете, но сега е време за промени. Ще направим Америка отново велика!“, допълни Тръмп след време, този път в „Туитър“.
Заявлението за смъртта на американската металургия, разбира се, е преувеличение. По данни на Световната стоманолеярна асоциация (Worldsteel) през миналата година САЩ произвеждат 81,6 млн. тона необработена стомана или с 4% повече от 2016 г. По обем на производството на стомана САЩ заемат четвърто място в света след Китай, Индия и Япония, съвсем леко изпреварвайки Русия.
Но за последните няколко десетилетия Америка действително престана да бъде велика стоманена държава. През 1980 г. САЩ произвеждат 100 млн. тона стомана и контролират 14% от световния пазар. Но от тогава неговата структура се променя кардинално – на мястото на лидер излезе Китай, засилили своя дял в световното производство с 5% до повече от половината. Междувременно делът на САЩ е паднал почти тройно.
Ситуацията в американската алуминиева промишленост е дори още по-лоша. През 2016 г. производството на първичен алуминий в страната се снижава с 47% до 840 хил. това, до най-ниското равнище от 1951 г. насам. Само за година заради падането на световните цени са закрити три алуминиеви комбината. За пет години (2012-16 г.) САЩ се спускат в световния рейтинг за производство на алуминий от четвърто до девето място, пропускайки напред такива страни като Австралия, Норвегия и дори ОАЕ и Бахрейн.
При това обемите на потреблението на двата метала в Америка значително произвежда собственото производство.
Кой претендира за метала?
Към темата за замяната на вноса в металургията, Тръмп се обърна скоро след като в ежегодното си послание към Конгреса определи новите параметри на своя план за инвестиция в инфраструктурата. Ако по-рано за това се предлагаше да се изразходват един трилион долара, то сега Тръмп заяви сума от 1,5 трилиона за близките 10 години.
Според оценките на компания „Делоит“, около 40% от търсенето на стомана в САЩ се пада на строителния сектор. Американското общество на строителните инженери вече представи собствена оценка на потребностите в инфраструктурните инвестиции, която се оказа съществено по-висока дори и от последната на Тръмп – 2 трилиона долара.
Тръмп обнадежди и американския автомобилен сектор, който използва около 25% от стоманата в страната. След като идеята за въвеждането на митата върху стоманата и алуминия предизвика незабавна негативна реакция от страна на ЕС, президентът на САЩ обеща да въведе мито и върху вноса на европейски автомобили.
И накрая, стоманата и алуминият са стратегически ресурси за отбранителната промишленост, на която също са обещани големи поръчки. Общите военни разходи на САЩ за тази година са определени в размер на близо 700 млрд. долара – това е само малко по-малко от рекордното равнище от 2011 г. и голям дял в тези разходи представлява закупуването на нова техника.
Трябва да се спомни, че в самото начало на тази година министерството на търговията на САЩ публикува доклад под названието „Въздействието на вноса на стомана за националната сигурност“ (любопитно е, че последното подобно изследване се провежда през 2001 г.). Основната му тези е проста: вътрешното производство на стомана е жизнено важно за сигурността на страната в широк смисъл, включващ не само отбранителната сфера, но и ключовите инфраструктурни сектори: транспортните системи, електрическата мрежа, водоснабдяването и генерирането на електроенергия.
Завръщането на „класическата металургия“
Има и още един извънредно важен аспект в заявената доктрина на замяната на вноса в американската металургия.
„Основната идея на доклада на американското министерство на търговията се заключва дори не в митата. Оказва се, че идеята като основа на американската металургия да се заложи на мини-заводи, работещи със скрап, е голяма грешка“, смята представител на една от руските металургични компании. „Някога се твърдеше, че мини-заводите ще имат минимална себестойност на продукцията, ще реагират по-гъвкаво на исканията на пазара. Сега се разбра, че оцеляват предимно големите предприятия, имащи по-голямо разнообразие на продукцията. Разбра се, че, ако американската отбранителна промишленост иска обеми на стомана на равнището от Втората световна война, то вътрешните производители просто не могат да ги осигурят – не става дума за евтина арматурна стомана от скрап, която се пуска от мини-заводите, а за бронираща стомана.
Още един сегмент от металургията, в който САЩ далеч не блестят е производството на тръби, без които трудно можем да си представим осъществяването на големите проекти, обявени от Тръмп.
Всичко това, без преувеличение, е открито предизвикателство пред постиндустриалната икономика и на теориите за смяна на технологическия начин на живот, които твърдят, че епохата на стоманата отдавна е минала. Но традиционно влиятелните в САЩ алармисти на тази епоха не са готови да бъдат погребани. Ето само два коментара към съобщението на Тръмп за митата върху металите на страницата му във „Фейсбук“. „Металургията е промишленост с пряко значение за националната сигурност. Как възнамерявате да строите бойни кораби с китайска стомана, ако ще има конфликт с Китай?“. „Ние не произвеждаме съвършено нищо. Ако искаме да се въоръжим, както направиха дедите ни през 40-те години, ние трябва да променим страната. Америка не може да лежи върху икономика, която е на 80% ориентирана на услуги. Нека реформираме своята промишлена база“.
Поставяйки металургията в своята доктрина на ново величие на Америка, Тръмп волно или неволно създава аналогии със Сталин, при който новият цикъл на индустриализация в Русия започва именно със стоманата.
На Тръмп няма да му се получи
Но осъществяването на плановете на Тръмп за замяна на вноса няма да бъде лесно. Има затруднения, намиращи се далеч отвъд пределите на отрасла на металургията.
Както отбелязва ръководителя на Центъра за икономически изследвания към Института за глобализация и социални движения Василий Колташов, силният долар заедно с високата стойност на работната ръка са направили американското производство скъпоструващо. Именно слабият долар позволява на САЩ да осъществи грандиозните инфраструктурни проекти при Линкълн и Ф.Д. Рузвелт, с които Тръмп открито се сравнява.
„За да може наистина да прекратят вноса на американския пазар, митата трябва да са от стотици и хиляди проценти, макар и по времето на Линкълн да са били достатъчни мита в пределите на 50%“, заяви Колташов. „При силен долар инфраструктурните проекти на Тръмп ще струват твърде скъпо, а политиката на повишените лихвени проценти на Федералния резерв, подкрепяща силния долар, няма да позволи откриването на пари в бъдещето, защото държавата харчи всички възвръщащи се суми за обслужване на дълга, който си расте“, допълни той.
Така на Тръмп просто няма да му стигнат парите.
„Салдото на търговския баланс между САЩ и Китай при Тръмп се влоши и той не може да преобърне ситуацията, въвеждайки две мита“.
Освен това, според експерта, има и сложни ценови зависимости на пазара на петрола: ако китайските стоки бъдат изтласкани от американския пазар, цените на петрола ще паднат и американските производители на шистов газ ще трябва да изключат добива.
„Затова трябва да се действа комплексно във всички направления: по долара, по митата, по инфраструктурните проекти. За да осъществи плановете си, Тръмп трябва да влезе в битка с цялата американска система от лостове и противотежести – да получи мнозинство в Конгреса, да постави свой човек начело на Федералния резерв и т.н. Тръмп не прави нищо от това и започна да се уговаря със своите опоненти. Това му оставя не толкова много пространство за маневри. Преди всичко статуквото ще се запази с някои изменения – протекционистката политика ще бъде малко по-рязка в сравнение с тази на Обама, именно при който митата за внос започнаха да се вдигат“, обобщава Колташов.
Според независимия аналитик Александър Полгалов, „балансът на икономическите плюсове и минуси от въвеждането на митата изглежда нееднозначно“. „Най-вероятно в случая става дума не за изчислени дългосрочни действия на администрацията на Тръмп, а за поредното каубойско прибързване на Големия Доналд“, заяви Полгалов. „И преди него са се опитвали да използват прости решения и да въвеждат мита върху стоманата, с подсказването на съответните американски лобисти – и Джордж Буш-младши, и Бил Клинтън. И в двата случая се завърши с безславно отстъпление на американските протекционисти“, допълни той.
Превод: Поглед.инфо