/Поглед.инфо/ Най-старият производител на оръжие в САЩ – легендарната компания „Ремингтън“ обяви банкрут. По-рано същата участ застигна „Колт“. Причината е разпада на пазара на цивилното оръжие, любовта към която у американците се оказа силно преувеличена. Всичко това нанася сериозен удар по позициите на Тръмп и предвещава вече неговия банкрут – този път политически.

Банкрутът на Remington Outdoor Company Inc.стана най-обсъжданата новина този понеделник редом с изгонването на руските дипломати. Днес дълговете на „Ремингтън“ вече са достигнали до 950 млн. долара и заплашваха да достигнат до милиард към края на годината. Преструктурирането ще позволи да се снижи обема на задълженията с 700 млн. и капитализацията на редица подразделения да се увеличи до 145 млн. „Сложната ситуация в индустрията прави днешното споразумение разумно“, заяви председателят на съвета на директорите Джеймс Грайслър.

В момента „Ремингтън“ принадлежи на инвестиционния фонд Cerberus Capital Management и засега планира да продължи работа в обичаен режим. Но според СиЕнЕн след края на преструктурирането легендарната компания ще смени собственика си.

Процедурата по банкрут не означава задължително ликвидация на предприятието, в нашия случай оръжеен гигант и един от символите не само на американската отбранителна промишленост, но и на САЩ като държава. Но това е до голяма степен политическо събитие, което нанася сериозен удар по позициите на президента Тръмп.

Как започва легендата

Компанията отдавна няма отношение към семейството на неуспелия изобретател Ремингтън.

През 1816 г. ковачът Елифалет Ремингтън от град Илет в щата Ню Йорк заедно със синовете си започва да произвежда собствено оръжие, сметнал, че то струва по-евтино от купешкото, а от ирокезите е нужна защита. За това той обикаля ковачници и арсенали, наблюдава работата и по с със съвременни думи казано – занимава се с промишлен шпионаж. Но това не помага много на семейството – нищо специфично и необходимо от пазара не е създадено, а през 1888 г. семейното предприятие фалира.

Компанията е изкупена заедно с „Уинчестър“ от някой си Марселъс Хартли. След това той изкупува акциите на „Уинчестър“ и става пълен собственик на търговската марка Remington & Sons. Самата си фамилия Хартли не афишира по маркетингови съображения, макар и да прави огромни пари за доставката на оръжие на армиите на Севера в периода на Гражданската война дълго преди реструктурирането на фирмата.

След редица сливани и поглъщания (например е създаден алианс с производителите на патрони, което поражда производството на пълен цикъл и знаменитите стандарти на патроните на „Ремингтън“, които и досега се използват от армиите в НАТО) фирмата се превръща в международен концерн, в огромно количество произвеждащ не само армейско, но и цивилно и ловно оръжие. Работата е там, че след световните войни настъпват т.нар. кризи на психологията: впечатлени от разрушителните конфликтите страните активно се разоръжават и управата на големите оръжейни компании търсят заобиколни начини да запазят продажбите. „Ремингтън“ опива по-далеч от другите в това отношение, ставайки силно зависим от търговията именно на цивилното оръжие.

Сега търговската марка и фирмата се владеят напълно от фонда Cerberus Capital Management, който принадлежи на Стивън Файнберг – ярък привърженик на Тръмп. Файнберг и фондът му влизат сред основните спонсори на Републиканската партия и на избирателната кампания на действащия президент. През 2016 г. финансистът по образование и реднек по признание официално се обявява за икономически съветник на Тръмп, а след победата на последния на изборите получава поста на „старши съветник“ без уточнение на пълномощията и сферите на дейност.

Смята се, че Файнберг активно подкрепя идеята на Тръмп за възстановяването на националното промишлено производство и завръщането в САЩ на конкурентните предприятия от страните в Азия. Въпреки, че неговият фонд се занимава с пакетни инвестиции в области, обхващащи от козметиката до космоса, оръжието, тежката промишленост и външната политика се смятат за нещо като приоритет и лично хоби. Например, Файнберг изкупува компанията DynCorp, заета с подготовката на иракската армия и доставки на оръжие за Багдад.

По едно време бе обявено, че Файнберг ще се занимава с реструктурирането на американската разузнавателна общност. Звучеше диво, но едва не стана. Не, той бе в списъка на възможните назначения на длъжността началник на Обединеното разузнаване, но на него се закрепваше работата за обслужването и финансирането на всички реформи, които се предполагаше да се проведат в разузнаването. Например превеждането на многочислените частни фирми, смятащи се за източник на разходи и за „вампири, изсмукващи бюджетни средства“.

Файнберг можеше да започва да получава единствен договори за техническото оборудване на ЦРУ и АНС, а това струва скъпо и в прекия смисъл на думата.

Намеси се проклетият Обама

Избирането на Тръмп стана лична политическа победа за Файнберг като личен враг на администрацията на Барак Обама.

В периода на световната финансова криза Файнберг като убеден привърженик на „изконните американски ценности“ (не само владеенето на оръжие, но и на „брандовете“, включително и знакови фирми и дори цели градове) се опитва да изкупи и спаси автомобилната корпорация „Крайслер“ заедно с град Детройт и влага в това 7,4 милиарда долара заемни средства (личният му капитал се оценява на около 1,5 млрд.) Но през 2009 г. президентът Обама настоява за преструктуриране на „Крайслер“ по свои съображения и в полза за своите хора и Файнберг губи контрола над компанията, 80% от чиито акции успява да изкупи заедно с вложените в нея кредитни пари. В резултата „Крайслер“ умира, а Детройт продължава да буренясва, превръщайки се в град-призрак. Файнберг приема Обама като предател на националните интереси и „проклет либераст“ и затаява вражда.

Обама не се спира с това и се заема последователно да разрушава оръжейния бизнес на Файнберг. Кое е повече - политическите възгледи или неприязненото отношение към спонсорите на Републиканската партия вече не е ясно. Но президентът последователно дискредитира и оръжейното лоби и производителите на цивилното оръжие като цяло и конкретно Файнберг. В резултат „Ремингтън“ се оказва на границите на фалита и е спасен единствено от избирането на Тръмп.

Но масовите убийства по училищата по време на президентското на Тръмп сериозно подкопават пазара му. Президентът се опитва да спаси положението, предлагайки да не се ограничава разпространяването на оръжието, както иска либералната общественост, а напротив – учителите да се въоръжат и да се облекчи механизма за получаване на оръжие за самоотбрана.

Не сработи. Пазарът на гражданското оръжие силно зависи от купуването на патрони, т.е. от дългосрочни инвестиции. Инвеститорите започнаха да се отказват от тях – не се знае какво ще се приеме в Конгреса. И неочаквано се разбра, че любовта на американците към оръжието не е толкова силна, колкото се представя в Холивуд и от Националната стрелкова асоциация. Около 80% от всичкото гражданско оръжие в страната принадлежи на 3% от населението (около 17 цеви на човек) – т.е на самите реднеци.

Автоматът от гледна точка на маркетинга е като хладилника – стока за дълга употреба. Глупаво е да се купува всяка година нов хладилник. При отсъствието на дългосрочни инвестиции този пазар започва да се разпада, акциите на производителите падат и от тук идва и банкрута на „Ремингтън“.

Забележително е, че по-рано подобна участ застигна и „Колт“. Обама доведе знаменитата оръжейна компания – жив символ на Америка до банкрут още през 2015 г. „Колт“ може би щеше да оцелее, неговите задължения бяха значително по-малко от днешните на „Ремингтън“ , но правителството съзнателно се отказа от държавни поръчки – Пентагонът прекрати купуването на култовите карабини М4, което лиши „Колт“ дори и от теоретична възможност да реструктурира дълга си.

Вече ги няма тези, които създадоха Америка и „направиха американците равни“. Благодарение на Барак Обама.

Крушението на пазара на гражданско оръжие бе провокирано в период на администрация на демократите, а последните събития в училищата единствено го доубиха. Така Тръмп се лиши от съществена поддръжка – и финансова (от страна на оръжейното лоби) и електорално (не всеки реднек държи в шкафа си 17 автомата, но всеки мечтае за това).

Все още не е ясно колко ще е дългосрочна тези перспектива, все пак „Ремингтън“ като явление не умира завинаги, както „Колт“. Но неспособността да се запази тази компания под контрола на Файнберг може окаже влияние върху рейтинга на президента в най-скорошно време, а какво ще последва, ще разкрие развитието на събитията на пазара на гражданското оръжие.

Въпреки цялата финансова помощ на оръжейното лоби, в американските медии преобладават либералите. А там са настроени към максималното ограничение на продажбите на цивилното оръжие до пълната му забрана, макар това да не решава проблема със стрелбите по училищата. Всички тези „училищни убийци“ вземат оръжие не защото им е под ръка, а заради проблеми в сферата на образованието – ако някой иска да отмъсти на съучениците си, му стига и нож.

Превод: Поглед.инфо