/Поглед.инфо/ Изтеклите на 20 януари 2018 г. първи 365 дни от пълномощията на 45-тия президент на САЩ демонстрираха на целия свят и на самата Америка, че обичайният облик на страната като „глобален лидер“ се разпада пред очите, а вътре в него продължава и дори става още по-ожесточена „студената гражданска война“, т.е. враждуващите групировки на властващия елит не могат нито да достигнат до какъвто и да е компромис, нито да наложат волята си над другата страна. И всичко това на фона на основния проблем на САЩ – безумният национален дълг, който превиши, според някои оценки, 60 трилиона долара.

Въпреки всичките усилия на прословутата „дълбочинна държава“, чиито представители цяла година от различни страни заплашваха „Големия Доналд“ с импийчмънт, дори с физическо отстраняване, обявявайки го за расист, нацист, сексист, а също, непрестанно, за „агент на Кремъл“ и „марионетка на Путин“, действащият стопанин на Белия дом, както и преди, удържа юздите на управлението в свои ръце, убеждавайки света и страната в необикновенния успех на своето президентство.

А за това, въпреки, че администрацията на Тръмп непрестанно бива разтърсвана, има солидни основания: американската икономика, по предварителни оценки, през 2017 г. отбеляза ръст от 2,5%, вследствие на скока на световните цени на енергоносителите „живнаха“ и шистовия петрол и газ, големите корпорации завръщат своите капитали за стотици милиарди долари от офшорките, съюзниците и партньорите масово поръчват от САЩ военна, авио и прочее техника, фондовите борси непрекъснато растат, строят се нови заводи и фабрики с почти милион нови работни места.

Не е възможно всички тези факти да се отрекат, затова и бяла, едноетажна Америка на фермерите и работниците засега не се е разочаровала от избора, който направи на 8 ноември 2016 г. Днес спорове има само за това колко е голяма за това оживяване заслугата на политиките на 45-тия президент на САЩ, включващи данъчната реформа, буквално с аплодисменти приета от американската бизнес-общност, дали се дължи на отложения ефект от действията на неговия предшественик Барак Обама и – най-главното! – колко дълго ше продължи то.

Въпреки това ефектът на „дома, разделен в самите си основи“ също е налице и става все по-осезаем. Така, опонентите на Тръмп и от двете партии му поднесоха по случай годишнината от встъпване в длъжност съмнителен подарък, блокирайки приемането на бюджета, след което се оказа невъзможно финансирането и съответно нормалната дейност на много структури от федералната изпълнителна власт, сътрудниците на която бяха автоматично изпратени на неплатен отпуск – случи се т.нар. „шътдаун“, вече 14-ти подред в историята на САЩ – наистина, достатъчно бързо преодолян.

Ясно е, че по света подобна ситуация не увеличава нито доверието, нито уважението към САЩ, а и вътре в страната провокира излизането на конфликтния потенциал на ново, още по-високо равнище.

За това как този конфликтен потенциал се проява чрез различни аспекти на съвременния американски живот, може да се говори дълго и това е тема за отделна статия. Тук трябва да се съсредоточин на това как се развива прословутия „Ръшагей“, досега не позволяващ на Тръмп да пристъпи към реална нормализация на отношенията с Русия, за необходимостта на което той постоянно заявява.

Основен двигател на „Ръшагейт“ е специалната комисия в Конгреса под ръководството на бившия директор на ФБР Роберт Мюлер. Може да се каже, че нейната работа по разследването на „руската намеса в избирането на Доналд Тръмп за 45-и президент на САЩ“, в същността си е влязла в задънена улица. Гората се напъна и роди мишка. Успяха да уличат бившия началник на предизборния щаб на Тръмп Пол Манафорт за това, че е работил като частен консултант на Янукович през 2006 г. и е получил за това хонорар. Бившият съветник по национална сигурност Майкъл Флин го уличиха в получаване на няколко десетки хиляди долара от телевизионния канал RT и в това, че е обсъждал с бившия посланик на Русия в САЩ Сергей Кисляк възможното отменяне на антируските санкции, а след това е скрил това от ФБР. Според американските закони такива въпроси могат да се обсъждат с представители на действащата администрация, а не от членовете на преходния екип в Белия дом. Между другото какви са били основанията за подслушването на разговорите на руския посланик дори и не се е обсъждало.

Има и спекулации за ролята на зетя на Тръмп Джаред Кушнер, а също така за потенциалните финансови интереси на самия президент в Русия, но те изглеждат крайно неубедително. Честно казано, има дори и някакво чувство на неловкост от целия този цирк на стойност вече повече от седем милиона долара, но махалото вече е бутнато и либералните медии в опитите си да намерят „руска следа“ в сензационната победа на Тръмп от преди година започват без доказателство да атакуват Националната стрелкова асоциация и другите подкрепили кандидата на републиканците обществени организации.

Но някои проявили се в хода на разследването детайли поставят под удар вече не „Големия Доналд“ и неговия екип, а тези, които се опитват чрез масовата антируска истерия да дискредитират действащия стопанин на Белия дом. Така Тръмп, вече чрез своите назначения във ФБР, уж е открил доказателства, че неговият предизборен щаб е бил подслушван от страна на Хилари Клинтън и нейните съдружници, което напълно може да доведе до ситуация с наказателни дела и затвор, по-сериозна и от „Уотъргейт“.

Също се изясни, че прословутото „Досие на Тръмп“, събирано от бившия сътрудник на британските спецслужби Кристофър Стийл, е готвено по поръчка на ПиАр кантора, наета на свой ред от хората на Клинтън. С някакви руснаци, изглежда, че този Стийл все пак е имал работа, защото едва ли би успял самостоятелно да измисли такава пошла история, като предполагаемите оргии на Доналд Тръмп в хотел „Ритц Карлтън“ в Москва.

По време на изслушванията, бившият директор на ФБР Джеймс Коми призна, че е помагал за изтичането на секретна информация през негов приятел, опитвайки се да повлияе на хода на разследването. Целта е била да се постигне назначение на поста специален следовател по „Ръшагейт“ на Робърт Мюлер, известен привърженик на Хилари Клинтън. По този повод конгресменът-републиканец Рон Десантис неотдавна отбеляза, че е време хората от кантората Fusiоn GPS (която се занимава с ПиАра на Клинтън и изготвя различните машинации целящи дискредитирането на Тръмп и повлияването върху състава на комисията по разследването на връзките с Русия) вече сами да бъдат извикани за показания пред съда.

Но може би най-много масло в огъня наля историята с двамата високопоставени сътрудници на ФБР: заместник-началникът на департамента за контраразузнаване Питър Стрък и адвокатът от същия департамент Лиза Пейдж, които са били любовници и в личната си електронна комуникация са обсъждали различни служебни теми – в това число и свързани с президентската кампания от 2016 г. и нейните последствия. Изяснява се, че Питър Стрък полага всички усилия, за да завоалира максимално вината на Хилари Клинтън в скандала с нейната електронна поща, лично разпитал бившия държавен секретар на САЩ и преквалифицирал нейните действия от „престъпна небрежност“ в „неблагоразумие“ , а след това издигнал нямащата основания теза за това, че зад този скандал стои президентът на Русия Владимир Путин, който уж е изпитвал лична ненавист към Хилари Клинтън и е заинтересован от нейното компрометиране. Нещо повече: използвайки своето влияние и връзки, той е участвал и в подмятането на много материали за „руската следа“ за „Ню Йорк Таймс“ и други масови медии.

Във връзка с тези разобличения Стрък през декември миналата година, догато те все още не бяха огласени, бе отстранен от състава на комисията на Мюлер, който сега трябва да му довършва работата. Възможно е с насроченото за края на януари публикуване на доклада на министерството на финансите на САЩ за чуждестранните активи на руските олигарси да станем свиденели на още някоя гръмка сензация от подобен вид. И така вътрешнополитическата неустойчивост в САЩ се засилва, натрупва сериозни усложнения във външнополитическа сфера. А американските елити, видимо, ще открият изход в по-нататъшно изостряне на своята антируска кампания.